Начало › Православието по света ›

ПРАВОСЛАВНИТЕ СВЕТИНИ НА ОСТРОВ КОРФУ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Църквата, посветена на Свети Спиридон е спасителен бряг сред пъстрото множество магазини и тълпите туристи и поклонници. До нея се стига през лабиринт от тесни улички, запазили колорита на средновековието. Високата камбанария на храма стърчи като маяк, сочещ пътя към благодатта. Тя е сред главните забележителности на Керкира, столицата на Корфу.

Мозаечно изображение на застъпника на православните е поставено пред входа. Край него горят свещите, запалвани от хиляди вярващи с молба и упование за закрила.

В просторния храм олтарът е от мрамор, според традицията на Ромейската империя. Богомолците се покланят на иконите и слушат със затаен дъх литургията. Гласовете на свещеника и на хора сякаш приканват към размисъл и отърсване от суетата пред мощите на чудотвореца.

Службата преминава неусетно и поклонниците се подреждат търпеливо край северната стена, срещи раката на Свети Спиридон, епископ Тримитунтски. Нетленните му останки са пренесени през седми век в Константинопол, а през 1460 г., след завладяването на града от османците, идват окончателно на острова. Саркофагът, в който са положени е със сребърен обков, украсен с орнаменти и сцени от живота и чудесата на Божия угодник. Когато отварят капака му, молещи се пред него коленичат в очакване на поклонението.

С молитви вярващите целуват нозете и стъклото, закриващо свещената глава на този, в чиято подкрепа се надяват. Многобройни молби се отправят ежедневно към светеца. Неизменна е помощта, с която Божия застъпник откликва на искрените желания. Не случайно свещениците уверяват, че пантофите му се износват всяка година и ги подменят с нови при тържествена литургия. Нишки от старите се раздават щедро в магазина край храма.

Невероятни са чудесата, които се разказват за самоотвержения Тримитунтски епископ. Част от тях са записани в житието му, а част са събрани в отделни сборници и продължават да се допълват с нови. Свети Спиридон се е борел за утвърждаване на православието и за закрила на християните. Той не е допуснал католическо присъствие в храма си, въпреки че венецианците са владеели почти 400 години острова. С неговите молитви населението е спасявано от глад, от страшните болести чума и мор, от разграбването на града от пирати и от тягостното османско владичество. Съвсем естествено той е всепризнат застъпник на остров Корфу, така както Свети Йоан Рилски обгрижва българите . Православната традиция го почита като лечител наравно със Свети Панталеймон.

Недалеч от храма на Свети Спиридон, срещу просторен площад, се намира църквата на Света Богородица Пещерна, закриляща отшелниците. В нея е намерила подслон благодатна светиня, касаеща донякъде и българския народ. Тук са положени мощите на Света Теодора, ромейската императрица, прекратила окончателно иконоборческата ерес. През 843 г. тя въвежда празника Тържество на православието, увенчаващ първата седмица на Великия пост. Освен това светицата е майка на император Михаил ІІІ, кръстник на Свети равноапостолен княз Борис. Не можем да не споменем с трепет и благодарност името й.

Нетленните й мощи са предадени на остров Корфу също през 1460 г. и са поставени в богато украсен сребърен саркофаг. С чувство на благоговение и надежда пред тях се прекланят хиляди православни християни.

Този храм съхранява също и частица от мощите на Свети Герасим.

В заливът на Керкира, на малък остров, като снежна пряспа блести манастирът на Света Богородица Влахернска. Тясна пътека съединява брега с бялата постройка. Плитката вода е учудващо чиста и сред нея се виждат ята риби. Светата обител е построена в чест на храма в Константинопол, след завладяването на града. Оцелялата ромейска аристокрация издига манастира с молитвите закрилницата на някогашната империя да пребивава с тях. В храма се пази чудотворна икона на Света Дева Мария, отрупана с дарове. Изгледът на това място се възприема като емблема на остров Корфу.

На север, високо над скалистите брегове и живописни изгледи, се издига манастирът Света Богородица Палеокастриса ( Закриляща старата крепост ). Основан е през 1225 г., но днешния му вид е оформен през ХVІІІ и ХІХ в.в. Построен е вероятно като духовна подкрепа на ромейското укрепление Ангелокастро, дало отпор на завоевателите. Специалистите считат, че манастира е великолепен образец на гръцката архитектура.

Дворът на обителта е изрядно чист и просторен, готов да приеме хиляди поклонници. Красиви арки отделят частите му. Пищна плетеница от цветя и разклонени плодни дървета украсяват сградите от светъл камък. Тихият покой едва се нарушава от далечния шум на прибоя.

В църквата също има дарове, посветени на Божията майка. Магазинът в единия ъгъл предлага през есента маслини, зехтин и вино собствено производство. До него е разположена музейна сбирка със средновековни икони, книги и одежди на свещеници.

Друго поклонническо място в Керкира е храмът на Светите проповедници Иасон и Сосипатър, ученици на Свети апостол Павел, който ги споменава в Послание до римляните. Непреклонно и последователно двамата Божи служители разпространяват християнската вяра, въпреки гоненията и мъченията. Бог не оставя напразно делото им. Те утвърждават истината, без страх от началници или затвор сред разбойници.

Храмът, посветен на двамата светци е построен от едри каменни блокове и е един от малкото съхранени византийски паметници. Нещо в него напомня на църквите в Несебър, но той е по-голям и по-внушителен. В олтара, от двете страни на Царските двери, са вградени саркофазите на проповедниците. В северната част е изобразена и Света Керкира, първата християнка на острова, претърпяла мъченическа смърт.

През вековете остров Корфу е привличал интереса на западни и източни владетели. До 1864 г., той е бил обект за завоевание от множество страни, но по молитвите на небесните му закрилници, въпреки преживяваните изпитания, населението е запазило вярата си и почита своите светини.

И този, който се завръща от това забележително място не може да не се помоли на Света Богородица, на Светците Спиридон и Теодора, Иасон и Сосипатър, да закрилят православните християни по света, така както пазят жителите на Корфу.