Деца от Аксаково и Харманли на православен лагер в Соколския манастир "Успение Богородично"

Версия за печат

Бяхме на лагер, отново!

В Соколския манастир „Успение Богородично". И тази година - седма поред - двете монахини, майка Мелания и сестра Ирина, както и дългогодишната помощница Маргарита със семейството си и новата послушница Петя ни посрещнаха с радост.

Прекрасните слънчеви дни помогнаха за чудесното прекарване на деца и възрастни в Христовата обител. Далеч от шума на... всичко в света. Заедно с нас тази година бяха и няколко деца от Харманли от пострадалите райони на общината. Те дойдоха благодарение на събраните средства от енориашите на храм „Свето Успение Богородично", гр. Аксаково, и дарителите, които осигуриха храната и част от пътните разходи. В голяма помощ беше и общинският съветник в община Харманли д-р Стефка Здравкова.

Неслучайно Христос е казал, че трябва да сме като децата... Непознатите деца бяха приети като стари приятели и веднага се включиха в игрите и, разбира се, в работата. Децата знаят, че в храма се помага, в манастира също. Църквата не е благотворителна организация.

На портите на манастира ни посрещна Маргарита. Помощничката в манастира, която много ни се зарадва. А и ние на нея. Разпределихме се по стаите и децата веднага огледаха „терените" за игра, разпределиха отборите по футбол и волейбол. Но играта по време на лагера е винаги след работата и затова е по-сладка! Бяха определени дежурните и работата, която има да се свърши.

А работа имаше. Да се оплевят градинките, да се изчисти чешмата и да се боядиса отново, да се пренесе материал за укрепване на плочите по пътеките. И нямаше мрънкащи и оплакващи се. Когато тръгват, децата знаят, че ще помогнат на монахините - майка Мелания и монахиня Ирина. А те двете, заедно с новата послушничка Петя, с Маргарита и съпруга й, правят чудеса в този голям прекрасен манастир. Поддържан чудесно.

Децата имаха и занимания. Припомняха си научените песнопения от светата литургия и участваха на богослужението. На празника на първовърховните апостоли Петър и Павел и на неделната литургия, и на вечерните последования. Разговаряха на различни теми с учител по религия: за това Чие име носим: Християни! Какво знаем ние за Иисус Христос? Кой и какъв е Той?

А вие знаете ли?

За Божествената литургия - защо ходим на литургия и какви части има. За Сътворението и за „дните", и въобще... За това защо човек се ражда. И още много и много... За всичко.

Екскурзията до гр. Габрово беше много очаквана и полезна. Децата се разходиха и закупиха подаръчета за родителите си. На Архитектурно-етнографския комплекс "Етъра" също имаше много интересни и ценни неща, с които децата се запознаха.

Видяхме къде са заловили йеродякон Левски и чухме много полезна беседа в Къкринското ханче. В Ловеч децата останаха впечатлени от Закрития мост, а Плевенската панорама завинаги ще си остане особено впечатляваща. Дори най-малките лагерници - 5-6 годишните - останаха удивени.

Е, разбира се, не на последно място беше ИГРАТА! Някои научиха нови думи от игрословицата, а докато сгъваха жерави и кораби от хартия, децата научиха за Ноевия ковчег и за още много истории от Библията, в разговорите си със свещеника Димитър Кадийски. Той пък от своя страна с удоволствие се забавляваше на „игрището" пред манастира.

Имаше любопитни: защо има хора, които се замонашват? Чели и чували, че монасите били с разбити сърца, че нямало с какво да се занимават... На този въпрос, отговор дадоха майка Мелания и монахиня Ирина, и послушничката Петя. Дали децата разбраха?! Мисля, че да!!! Защото те са с чисти души и всичко, свързано с Бога го разбират по-добре от нас! Монах не се става поради някакви причини. Монах се става, когато Бог те призове!

Срещата с майка Мелания беше много ползотворна и приятна. Тя разказа за поклонението пред иконата на св. Константин и Елена с вградения Христов кръст във Велико Търново, за иконата на Божията майка - Троеручица, за устройството на храма, изнесе за поклонение свети мощи, които се съхраняват в манастира и обясни за тях, и накрая всички участваха по различен начин във вечернята.

Всичко, всичко това в съчетание с благодатта Божия в Соколския манастир „Успение Богородично" направи престоя на децата, а и на нас възрастните, изключителен.

Още преди да си тръгнем, всички деца си правеха планове какво ще правят догодина, какво ще носят догодина и как ще прекарат още една прекрасна седмица! Догодина!

За невероятното прекарване благодарим на първо място на игумения Мелания, монахиня Ирина, послушничката Петя, на Маргарита и на всички, които помогнаха с продукти и средства!

До догодина!

Текст: Мария Стойкова
Снимки: Мария Стойкова, Найден Стойков, Жана Стойкова, Мария Цакова

http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=80775