КАНДИЛОТО

Версия за печат

Галя се прибра привечер от детската градина уморена. Дълго тича из двора с децата. Беше вече есен и времето се застуди. Като влезе в стаята, усети приятна топлина. Камината гореше, а розови пламъчета игриво подскачаха.

Майка й свали горната й дреха, а Галя се сви на дивана. Като никога остана мълчалива, а обичаше всеки път да разказва как е прекарала в градината. Майка й се улиса в домашна работа. Изведнъж като звънче се чу гласчето на Галя.

- Мамо, колко е приятно тук!

- Знаех, че ще се върнеш премръзнала и побързах да запаля камината – каза майка й.

- Но, мамо, аз усещам, че не само тялото ми се стопли. Нещо вътре в мен се затопли. Толкова ми е приятно! Не мога да разбера какво е то.

- Я погледни какво има на стената!

- А, кандилцето гори! Утре сигурно е празник.

Още не бяха запалили лампата. Галя се загледа. Лъчите от пламъка на кандилото образуваха един златен сноп. Огръваха образа на Майката Божия от иконата и Тя я гледаше топло и много гальовно.

- Мамо, усещам, че света Богородица ме гали с погледа Си и ми се струва много приятно – сподели тя.

- Защото си добро дете. Тя много обича децата, които не се сърдят, не викат и никога не се карат.

- От днес нататък, мамо, ще внимавам да бъда още по-кротка.

Майка й влезе в кухнята, а Галя остана да си почива и да се радва на горящото кандило. Заспа и майка й я покри с едно меко одеяло.

Лъчите на кандилото осветяваха милото й личице. Тя изглеждаше нежна и много красива като разцъфнал цвят. Когато се събуди и влезе в кухнята да вечеря, каза:

- Мамо, още малко като порасна, нали ще ми позволиш да поддържам кандилото. Ще измивам чашката със сапун, ще наливам олио, сама ще правя фитилче и ще го паля.

Майка й много се зарадва, че Галя усети топлината на горъщото кандило, която най-нежно гали сърцата на добрите деца.