"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:5)

Версия за печат

Ако за миг си представиш мрачното небе в студена декемврийска вечер, когато си далеч от  бащиния дом  и вървиш сам по  тесния път към родната стряха, навярно ще се натъжиш и страх ще обземе неукрепналата ти младежка душа. Не би ли се зарадвал в този момент дори и на една единствена мъждукаща звезда, която да те води към преизпълнената със светлина, топлина, глъч и обич семейна къща. Сигурна съм, че светлината на небесното тяло би стоплила душата ти и подсилила нетърпението  по–скоро да се прибереш, за да видиш своята любяща майка и грижовен баща.

Разсъждавайки по човешки, няма нищо по–хубаво за родителите от това, да посрещнат своите пораснали деца и всички събрани около трапезата да се радват край горящото огнище. Много е важно обаче, огънят в огнището не само да тлее, но да гори силно – за да разпалва младите сурови съчки.Така те няма да огаснат, а ще поддържат топлината и светлината в дома. Най–често в тези моменти бащите се грижат за уюта на своите рожби, палейки буен огън. Майките пък приготвят вкусни ястия, за да нагостят дългоочакваните гости. Колко грижи, колко обич и безсънни нощи посвещават добрите родители на своите деца. Дали се замисляме за тези неща или суетата на забързаното ежедневие ни прави равнодушни, егоистични и неблагодарни. Ние имаме цели да получим образование, да си намерим доходна работа, да израстваме в кариерата. А семейните сбирки край бащиното огнище остават на втори план или просто не се случват, защото сме прекалено заети в преследване на светски задачи и мечти. Това не е ли неблагодарно и лекомислено поведение от наша страна? Не се ли лишаваме от топлината и светлината на дома, за да се лутаме из мрака на празни химери?

Неблагодарно постъпваме не само към нашите родители, които са ни отгледали, но най-вече към своя Създател – вечната Светлина, Бог дарил ни най-ценното - живота. Той дойде в света за да разпръсне тъмнината и да просвети обърканите и грешни души, да ги изведе от мрака на неведението и  да им посочи пътя към вечния живот. Даде пример на смирение и кротък дух, благост и дълготърпение, но ние хората му отвърнахме със злоба и предателство. Бог – бащата на всеки от нас, иска да запали искрата на вярата в нашите сърца. Както родният ни баща се грижи за физическата светлина и топлина в дома, така и Бог чрез своята премъдрост разпалва духовните искри, които просвещават неукрепналите младежки сърца. Както баща милува синовете си и им прощава за техните грешки, така и нашият Творец не ни оставя, дори когато поради лекомислието и нехайството ни огнището в душите загасне. Когато няма благодатна искра и мракът обгърне нашите сърца и мисли, е нужно да разровим жарта, докато тя не е изтляла напълно. Нужно ни е само едно блещукащо въгленче и ако му подадем сухи съчки, то ще  се разгори. Ако усещаме мрак в сърцата си поради нашата греховност, ни е нужно покаяние и поправяне на нашия живот. Борба със страстите, отблъскване на лошите мисли, приучаване към търпение и смирение – това са искрите, които биха разпалили не само обикновен огън , но цял пожар в боголюбивите човешки сърца. Пожар, който обаче няма да ни изгори, а ще освети живота и пътя на християнина. Защото Божията сила не изгаря дори горящата къпина, светлината на Христос носи единствено благодатен мир и радост. Бог е  „Светлина от Светлина”, която надвива над мрака чрез триединната си същност. Бог Отец създаде светлината и я нарече ден, Бог Син с раждането си просия чрез Витлеемската звезда, а светлината на Свети Дух е онази сила, която разпалва вярата и подкрепя духа за борба с мрака на греховете и страстите.

Много поучителни и истински са думите на Св. Йоан Богослов „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:5). Нужно е винаги да търсим искра на надежда и упование в Бог. Когато сме осъзнали, че мракът ни подтиска и натъжава, нека тогава да потърсим светлината. Ако не я виждаме, поради нашата младост и духовна слепота, нека се молим на Бог да ни я дари. Защото е писано в глава първа на Съборното послание на Свети апостол Иакова: „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.” Мракът крие в себе си страх, боязън и малодушие, а светлината – радост, спокоиствие, мир. За тези добродетели копнее всяко християнско сърце, което е озарено от истинската благодатна вяра. Тази вяра е именно чудотворна и свръхестествена. Тя е неразбираема от нашия човешки разум, обременен със светски грижи и проблеми. Но въпреки своята слабост  и тленна природа, можем да положим усилие и да озарим своя живот. Защото само светлината може да ни посочи тесния път към спасението  и придобиването на Христовите тайни. От нас се иска единствено да поддържаме блещукащото кандилце в храма на душите си винаги горящо и то да ни упътва в мрака на  временния живот. Както малкото дете се страхува да остане само в тъмното, така и ние не бива да оставаме без бащината грижа и обич на нашия Творец. Само Той ще ни даде сили и разум да преминем по-леко през бурята на живота , да опазим своето сърце чисто и неопетнено чрез благодатта на Светия Дух. Витлеемската звезда дойде в света за да ни посочи пътя към дома на нашия Отец, Този който заради нас човеците слезе дори в ада и озари тъмнината на злобата - „и там Светлината в мрака светеше , и мракът я не обзе”. Защото Бог е човеколюбив и многомилостив, прощава за сторени грешки, приема разкаялите се грешници, дарява им бодрост и духовна светлина да продължат по–усърдно своя ход към рая. Там, където е изворът на светлината и където пребивава нашият Баща, който ни очаква във всеки един момент да се завърнем и опомним, да помолим за прошка и отново да бъдем приети в обятията на Божествената Светлина. Там ни очаква и нашата  майка – Света Богородица, която винаги бди над нас и чрез молитвеното си застъпничество пред Бог дарява духовна храна за укрепване на слабата ни воля и разум. Тогава нека не се лутаме в мрака ,а бодро и с желание да потърсим пътя към светлината. Нека не бъдем недостойни неблагодарни синове и дъщери , които не почитат своите родители в земния и вечния живот. Защото уважението и почитането на родителя ни е заповядано от самия Бог : „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята”. А кой не иска да се чувства добре и да е щастлив? Тогава да прогледнем духовно и да се зарадваме на светлината както йерихонският слепец , който викаше след Христос :” Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” Нека и ние в молитвите си изпросим от Бог да прогледнем, да се разпръсне мъглата и мракът, които сломяват младенческото ни унило сърце и то да забие учестено и осветено. И всичко което придобиваме и постигаме тук в земния живот да бъде за Божия слава и хвала. Нашите човешки сили са толкова ограничени , че без подкрепата и дара на Небесния Отец не бихме се справили сами в бурното море на живота. Тогава да потърсим пристан в Църквата – домът Божий и  по молинвеното ходатайство на Света Богородица да открием светлината на Христовата любов, радост и мир. Да се молим непрестанно и да не губим вяра, че въпреки изпитанията и трудностите ще устоим и надвием мрака. Така ще се изпълнят и думите : „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:5).