"И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:5)

Версия за печат

Ще Ви разкажа една интересна история. Веднъж попитали един човек кое е най-ценното, което притежава и той съвсем естествено отговорил – „Семейството”. Попитали друг, който казал: - „Ръцете, защото с тях изкарвам прехраната си”. Дошъл ред и на последния, който на свой ред отвърнал: - „Сърцето”. Този отговор смаял останалите и те започнали да му се надсмиват. Но те се оказали неспособни да разберат смисъла на думите му. Сърцето е най-ценно, тъй като е изворът на всички чувства, контролирани от разума. В него се таи онази неразгадаема магия, която е сред малкото истински неща на този свят. Затова много вярно звучат думите на лисицата, отправени към Малкия принц: “Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите!” В сърцето ни е съсредоточена любовта, която изпитваме.  

Опитайте се да си представите свят без любов. Дали той би могъл да съществува? Бихме ли могли да живеем, без да бъдем ръководени от някоя имагинерна сила, която ежедневно да ни движи напред? Ако в природата стихиите са огън, въздух и вода, то човекът е ръководен от една друга стихия, която и на 20, и на 120 години не му дава мира. И тази неукротима сила се нарича любов! Тя осмисля живота ни, владее ни, не ни дава покой. Може  да си обичал някого за кратко, но чувството, което те е изгаряло отвътре, няма да те напусне никога, защото любовта оставя дълбоки следи в нашите души и сърца. И колкото и години да минат, любовта си остава вечна и за добро или лошо за нея няма лек.

Светлината е символ на надеждата за нас земните. Тя ни насочва, показва ни в коя посока да поемем, посочва ни верния път. Светлината успява да пробие мрака така, както вярата побеждава безверието, а любовта – болката, страданието и самотата. Само истинската любов успява да премине през тъмнината в търсене на светлината, която символизира истинското щастие. И именно такава е истинската любов – чиста, самоотвержена, изпълнена с благодат и затова е и вечна. Любовта не познава граници. Тя успява да пробие мрака, успява да достигне светлината, без да се поддава на всички онези препятствия, които среща по пътя си. Мракът няма силата да обземе истинските неща от живота. Той бива пречупен пред житейските изпитания.

Любовта е странно нещо. Дава ти крила, за да полетиш, но в същото време може да те нарани дълбоко. Което и нейно лице да опознаеш, ти получаваш един много ценен урок – времето, което си отделил на любимия човек, показва твоите чувства. Затова и лисицата казва на Малкия принц: „- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна”, а същото е и в любовта.

Любовта е като светлината – търсим я, трепетно я очакваме, изпитваме радост, когато я открием... Любовта те преобразява, а светлината ти дава силата да продължиш напред, през каквото и житейско изпитание да си преминал, защото тя  е надеждата – тази, която ни помага винаги и която никога не трябва да губим. Още в евангелие на Йоан четем: „Иисус е светлината на света” (Йоан, 8:12, 9:5); Така както вярваме в Иисус и в неговата сила, така както търсим Божествената помощ, уповавайки се на Божията сила, така и не трябва да забравяме истински стойностните неща от живота като вярата и любовта.  Те ще ни спасят от сивотата и безверието на деня, които са се вселили в нас.

„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” пише в евангелие на Йоан. Светлината успява да пробие дебелите стени на мрака, успява да си проправи път дори и през мрачните дни, достига до нас, за да ни даде поредната надежда, че нищо не е изгубено и едва сега ще намерим истинското щастие. Следвайки светлината ще достигнем до едни нови и непознати до този момент пространства, в които ще бъдем далеч от всичко онова, което няма истинска стойност. Така ще се докоснем до истинското щастие!