Из писма на св. Василий Велики

Версия за печат

(Св. Василий, обвинен пред правителството за строителството на големи постройки, се оправдава, че тези здания са полезни за обществото, служат като украшение за града и са започнати не без волята на императора. Съветва областния управител да подражава на Александър.)

Искам да попитам онези, които тревожат слуха ти, не познаващ коварство: с какво са тръгнали по-зле обществените дела, направлявани от нас? Какво от това, което е значително или по-маловажно, е претърпяло ущърб от нашето управление чрез Църквата? Някой може да каже – вреда за обществените дела е фактът, че сме издигнали на нашия Бог молитвен дом, който е великолепно устроен, и около него жилищни постройки: едно, с изящен изглед – предвидено за предстоятеля, други – по-ниски, разпределени по ред за Божиите служители, а тези здания са предназначени за обща употреба и за нас, градоначалниците, и за придружаващите ви.

Кого обиждаме, когато строим странноприемници за хора, които идват тук мимоходом и поради немощта си се нуждаят от някаква услуга, или организираме по необходимост за облекчаване на състоянието им хора, които да се грижат за болните, лекари, товарни животни, лица, които да ги съпровождат за из път? Неразривно с това са свързани и изкуствата, както необходимите за живота, така и изобретените за приличното му прекарване. И други още домове, пригодени за други работи – всичко това служи като украшение за града и се превръща в награда за нашия градоначалник, защото разпространява добрата слава за него. Ти си принуден да властваш над нас не поради това, че сам имаш достатъчните сили чрез величието на изволението си да възстановиш падналото, да населиш ненаселеното и, с една дума, да превърнеш пустинята в град. Затова кое би било по-съобразно: да гониш и обиждаш съдействащия ти в това, или да го почиташ и обичаш? И не си и помисляй, превъзходнейший, че казаното от мен е само на думи. Ние пристъпихме вече към дело, записвайки засега нужното за строежа. И това съм казал като оправдание пред градоначалника.

А що се отнася до това, какво трябва да отговарям на упреците на хората, които обичат да правят оплаквания, и да отговарям на тебе като на християнин и приятел, който се грижи за това, какво мнение имат хората за мен, то сега е необходимо да премълча, защото това е свръх мярата за писмо, а освен това не е безопасно да го поверявам на бездушните букви. Но, за да не бъдеш преди срещата с мен, - увлечен от нечии клевети, - принуден да умалиш благоволението си към мен, постъпи като Александър. Защото за него казват, че когато са клеветели пред него някого от приближените му, едното си ухо той държал отворено към клеветника, а другото старателно запушвал с ръката си, като с това показвал, че онзи, който има намерение да съди праведно, трябва не всецяло изведнъж да се увлича от предварящите люде, но половината от слуха си да запази неприкосновена, за да изслуша след това оправданието на отсъстващия.

(Из писмо до областния управител Илия, 372 г.)