Зарад небесните блага Евтимий
остави в Търново болярски род,
смирен монах, във близката обител
започна равноангелски живот.
Предсказа преподобни Теодосий
и сбъдна се – той стана Патриарх,
престолнината падаше под робство
за греховете на народ и цар.
Бранителите в дните на обсада
подкрепяше във тежките борби,
яви се в стана турски и успя да
склани на милост злия Челеби.
Величествено и невъзмутимо
видяха го наказан да върви,
щом вдигна меч палачът над Евтимий
десницата му мигом се вдърви.
Той гледаше страдания, които
не може и слухът да понесе,
взел жезъла си, окован с вериги,
заточеник на дълъг път пое.
-Кому ни, добрий пастирю предаваш?-
народът почна с плач да го зове.
-На Света Троица- изрече с вяра –
сега и в идещите векове!
Така след трудове неизброими
почина в Бачковския манастир,
днес моли се Светейшият Евтимий
за нашето спасение и мир.