Вход
РЕЛИГИОЗНО-ЕТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I - 135 години от неговото рождение
Версия за печат
Духовното наследство на екзарх Стефан съдържа идеи, които представляват съществен принос в развитието на християнската антропология. Изхождайки от православното разбиране за човека, той подчертава, че именно християнството възвестява на света идеята за „абсолютната и с нищо несравнима ценност на човешката личност, богоподобна по своята природа, скъпоценна поради пролятата за нея кръв на Спасителя и велика по своето назначение“.19 Човешката личност е висша ценност, защото е носител на Божия образ. Изкупителното дело на Спасителя направи възможно осъществяването в пълнота общението на човека с Бога и затова вярата в Иисуса Христа е първото, най-важното и неотменимо условие за цялостно освещаване и спасение на човешката природа.20 Човешкият дух носи отражение на предвечното Божие битие и чрез самосъзнанието си осмисля своята дълбоко вродена религиозна потребност, нравствено чувство и стремеж към Богопознание. „В самосъзнанието си човек вижда най-ясно, най-определено и най-категорично Божието битие и изправен пред самия себе си, в полето на собственото си съзнание, той систематизира същността на своето „аз“ и елементите на духовната си природа“.21
С духовно прозрение екзарх Стефан разкрива тайната на благодатното възпитание на човешката личност, която сама по себе си е единна и неповторима, но същевременно съдържа и „наченки на общественост“. Личността не се ражда, а се създава чрез творческия подвиг на любовта и саможертвата. В Христа и в Църквата като съборна и благодатна общност, личността и обществото не се противопоставят, а взаимно се предполагат.22 Утвърждаването на личността не трябва да се насочва към егоцентрично обособяване, а към солидарно съжителство, което е възможно само в Църквата, като богочовешки организъм. „Църквата е съборният лик на неизгубилото индивидуалната си личност множество“, изяснява екзарх Стефан, „и като такава тя дава възможност на всеки да изгради своята личност и чрез нея да служи на обществото, а не на себичното в себе си“.23 Така, само чрез принципите на благодатната съборност, могат да бъдат преодолени конфликтите и трагичната борба между отделните личности и общността. Безкористното служение на „общественика“ представлява безусловна нравствена потребност за него и затова издигането в социалната йерархия не трябва да се използва като средство за удовлетворяване на лични интереси. Призванието на всеки един общественик като част от елита е чрез самодисциплина и благородни волеви усилия да се стреми към задоволяване не само на материалните нужди, но и преди всичко на духовните потребности на обществото, в което живее. Неговият духовен мир трябва да бъде свързан и съподчинен с идеалите на народа, защото „общественото благополучие и личното усъвършенствуване са две страни на едно и също явление, съвпадащи и стремящи се към постоянна хармония“.24
С верен усет за предизвикателствата на своето време екзарх Стефан отбелязва, че „светът се огъва под бича на множество кризи, защото свободата е поругана“, а обществото е уморено от безскрупулните спекулации с доверието на хората от най-различни демагози и псевдодемократи. Това „множество“ обаче е само видимата страна на тези явления, защото има само една криза - и това е духовната, религиозната криза, която може да бъде преодоляна само чрез благодатното въздействие на Православната църква. Разклатени са самите основи, върху които се крепят и съхраняват непреходните човешки ценности и добродетели, поради което „Църквата трябва да заяви пред света, че компрометираната от материализма идея за демократическите количества, неспособни да дадат качество, нямат нищо общо с духовната идея за църковната съборност“.25 В този смисъл екзарх Стефан е убеден, че силата на демокрацията се определя от степента на нейната действителна връзка с християнството. Там, където тази връзка е прекъсната, има реална опасност от появата на тоталитарни форми на управление, както и социални движения, породени от крайностите на абсолютния колективизъм и индивидуализъм. Затова „истинска демокрация е само християнската демокрация, изградена върху закона на любовта и правата на човека като богоподобно творение“.26
С пророческо вдъхновение екзарх Стефан констатира, че борбата между християнската Църква и езическите представи за живота в исторически план никога не е стихвала. Европейската култура все още е разделена между християнските си корени и езическите традиции на древността. Днес светът изпитва потребност от истинска духовна храна и за да се преодолеят последиците от това раздвоение и неизживени предразсъдъци, семената на Христовото благовестие трябва да обхванат всички сфери на човешкия живот. Социалната мисия на Православието може да бъде осъществена плодотворно чрез активното взаимодействие на Църквата със семейството, училището, армията, както и останалите държавни и международни институции. „Ние смятаме, заявява екзарх Стефан, че Православието тепърва има да играе решаваща роля във възраждането на света, обеднял духовно и тънещ в ситост и материализъм. Нашето Православие до скоро време беше чуждо на Запада и към него се отнасяха равнодушно, а понякога и враждебно. Без всякаква недостойна гордост обаче, ние сме убедени, че православният квас може да повдигне тестото на бъдещето, за да се създаде хляб за спасение на всички хора“.27 Като предтеча на идеята за обединена Европа, екзарх Стефан счита, че тази цел не би могла да бъде реализирана без обединението на всички славяни, епохален принос за което има делото на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий. Светите братя изпълниха „една велика божествена мисия“, благодарение на която всеки един народ28 чрез своя език и писменост може да принася „даровете“ на своята култура и да приобщава другите народи към тях.29 Със своето дело те “сринаха преградата на триезичната ерес, издигната от Рим и Византия като догма, и прогласиха в историята на света великия принцип на високата драгоценност пред Бога на всеки един народ“.30
С особено внимание и загриженост екзарх Стефан се отнася и към проблемите, свързани с възпитанието на децата. Истинската промяна в съзнанието и душите на хората може да настъпи само чрез едно правилно отношение към подрастващите поколения. Според него думите на Иисуса Христа „който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички слуга“, са единствената основа, върху която чрез възпитанието може да се издигне моралното и духовно равнище на обществения живот. Смисълът на тези Божествени думи разкрива основополагащия принцип на педагогическата наука и никога не трябва да се забравя, защото „наистина животът е служение“.31
Същевременно екзарх Стефан напомня, че плодотворното възпитание на децата е трудно осъществимо без подкрепата на държавата и затова Българската църква очаква преподаването на вероучение да не остане само за един кратък период от време, а да се превърне в „непрекъснат процес и една задължителна форма на училищно обучение. Това безспорно е една от най-насъщните държавни нужди на нашето време и е необходимо както за доброто на нашите деца, така и за благоденствието на целия народ“.32 Младата душа трябва да бъде подготвена така, че без принуда да реализира своите дарования и да намери своето място в обществото. Всеки младеж трябва да бъде убеден в това, че човешката личност остава свободна и независима тогава, когато с оправдано достойнство и чест може да отстоява справедлива кауза и с открито лице да каже: „Аз представлявам и давам нещо от себе си и затова, защото схващам дълбокия смисъл на живота само като служение, и то като служение Богу и народу“.33
Истинското достойнство и творческа сила на личността се определят от обстоятелството, че сътворения от Бога човек е удостоен със свободна воля, което е задължително условие за неговия нравствен живот. В християнството свободата придобива най-възвишен смисъл, изразяващ се в правото на всеки човек да живее и твори съобразно своите „таланти" и способности, да се ползва от плодовете на своя труд съгласно изискванията на нравствения закон, без да нарушава правата на другите хора, като винаги търси не само лична полза, но и общото благо за своите ближни. Само човекът като богоподобно творение има възможността да се усъвършенства и да увеличава своите блага, поради което никой не е освободен от задължението да открие и утвърждава своето творческо-промислително призвание.34 В установеното многообразие между хората, определящо се от техните различни възможности за реализация, се проявява и предначертаното от Твореца разпределение на труда, благата и красотата на живота.
Величавата фигура на екзарх Стефан ще остане да блести завинаги с очарованието на своето богато духовно творчество, разкриващо една изключителна висота на духа и морала, което може да бъде истински пример за всички, които са поели трудното и отговорно поприще на духовното и обществено служение.
-----
19 Софийски митрополит Стефан, „Два свята“, сп. Духовна култура, кн. 5-6, 1940 г., с. 136
20 Христос Янарас определя връзката между човека и Бога не като психологическа, а като онтологическа предпоставка за развитието на човешката личност: „Човекът е образ Божии, което означава, че всеки от нас притежава възможността да реализира своя живот като личност и така да се уподоби на Христос. По този начин човешкият живот става съпричастен на вечността и нетлението, доколкото е вечен и нетленен Божественият живот в неговото троично взаимопроникване и единство.“ Христос Янарас, „Вера Церкви“, цит. по ЦВ, 2002 г., бр. 13, с. 7.
21Софийски митрополит Стефан, „Психологическите основи на религията“, сп. Духовна култура, 1928 г, кн. 38, c. 197.
22 Човекът отобразява Бога като личност и като общество от личности. Цялата човешка природа „продължаваща от първите до последните хора има един битиен образ“ /Св. Григорий Нисийски/. Затова всеки човек е призван да вмести в себе си цялото човечество по подобие Лицата на Едната Троична Божественост, при Които общността и единството съществуват реално, докато при хората това се осъществява само чрез разума и мисълта“. Георгиос Мандзаридис, Православен духовен живот, С., 2011 г., с.29.
23 Софийски митрополит Стефан, „Къде е спасението?“, сп. Духовна култура, 1935 г., бр.57, с. 2.
24 Екзарх Стефан I, Общественикът, ЦВ, 1933 г., бр. 18, с. 195
25 Софийски митрополит Стефан, „Къде е спасението?“, сп. Духовна култура, 1935 г., бр.57, с. 3.
26 Софийски митрополит Стефан, „Днешното новоезичество“, сп. Духовна култура, 1939г., кн. 5-6, c. 151.
27 Софийски митрополит Стефан, Православие, сила и красота, С., 1938 г., с. 79.
28 Усилията на светите братя Кирил /827-869/ и Методий /815-885/ за признаването на славянския език са били от основополагащо значение на само за славянския, а и изобщо за целия християнски свят, и затова малко събития имат такава значимост в историята на църквата“. Архиепископ Анастасий Януполос, Православието и глобализацията, Силистра, 2005 г., с. 85.
29 Екзарх Стефан I, Сборник - избрани речи, слова, поучения, София, 1988 г., с. 231
30 Пак там, с. 232.
31 Софийски митрополит Стефан, „Свет Христов просвещает всех“, С., 1942 г., с. 32.
32 Екзарх Стефан, „Църквата и младежта“, ЦВ, 2005 г., бр. 14, с. 4.
33 Софийски митрополит Стефан, „Свет Христов просвещает всех“, С., 1942 г., с. 31.
34 Екзарх Стефан, Протопрезвитер Георги Шавелски. Социалният проблем в светлината на Евангелието, С., 1947 г., с. 114.
Търсене
Православна ли беше Ванга
