Св. царствени новомъченици император Николай ІІ и неговото семейство

Дълбоката искрена вяра на царя го сближавала с простия народ. От началото на първата световна война императорът през цялото време бил със своята армия, лично ръководил, макар и не винаги успешно, военните действия, много общувал с войниците. Императрицата и дъщерите й станали милосърдни сестри и се грижели за ранените. Личното участие на царската фамилия във войната помагало и на народа търпеливо да носи този подвиг. Несъмнено е, че Николай II направил значителни грешки във външната и вътрешната политика, той дълбоко ги преживявал и виждал в нещастията на Отечеството своята лична вина.

През пролетта на 1917 година в царското обкръжение възникнал заговор по отстраняване от власт на Николай II. На 2 март, предаден от най-близките хора, императорът бил принуден да подпише отричането си от престола в полза на своя брат Михаил. „Аз не искам заради мен, да се пролее дори и една капка руска кръв”, - казал Николай Александрович. Великият княз Михаил се отказал да приеме короната и монархията в Русия паднала. Бившият император и неговото семейство били арестувани от Временното правителство.

Император Николай Александрович се родил в деня, когато се чества паметта на Иов Многострадални и често повтарял, че това съвпадение не е случайно. Императорът, по свидетелството на мнозина, предчувствал нещастията, които ще го връхлетят и в последната година от своя живот Николай II с безропотното понасяне на скърбите действително се уподобил на древния праведник.

Заедно с императора същия кръст носели и всички членове на неговото семейство. Оказали се под стража, те били подложени на непрестанни унижения и издевателства от своите пазачи. Особено тежко станало положението на царствените затворници, когато попаднали в ръцете на болшевиките. Въпреки това те се държали с неизменно спокойствие и беззлобие, изглеждало, че са съвсем нечувствителни към притесненията и оскърбленията. Най-жестокосърдечните охраняващи ги, сблъскали се с кротостта на бившия царя и неговото семейство, скоро започвали да изпитват към тях съчувствие, и затова се налагало началството често да сменя охраната.

В заточението императорското семейство не оставяло молитвата и четенето на Свещеното Писание. По спомени на палачите, затворниците поразявали всички със своята религиозност. Духовникът, допуснат да ги изповяда, свидетелства за удивителната нравствена висота, на която се намирали тези страдалци сякаш напълно чужди на всяка земна мръсотия, особено децата. „Такова незлобие, смирение, покорност на родителската воля, преданост на безусловната воля Божия, чистота в помислите и пълно незнание на земната мръсотия - страстна и греховна - пише отец Атанасий, ме хвърлиха в изумление”.

Добротата и душевното спокойствие не оставяли императрицата даже в тези най- трудни след отричането на императора от престола дни. Тя наставлява така един кадет: „Помнете живота и страданията на Спасителя, и вашият живот не ще ви изглежда така черен, както си мислите”.

Заедно със страданията на членовете на царското семейство възраствали тяхното търпение и молитва. В своите страдания те проявявали истинско смирение - по думите на пророка: „Кажи на царя и на царицата: смирете се..., защото падна от главите ви венецът на вашата слава” (Иер. 13:18). От дневниците и писмата на царското семейство е видно, че повече от всичко страдания им причинявали не техните собствени нещастия, например постоянните болести на децата, а съдбата на погиващата пред очите им Русия. Но тази трагедия не лишава царствените затворници от сила на духа, от вярата и надеждата в Божията помощ.

„Неимоверно тежко е, тъжно, обидно, срамно, но не губете вяра в Божията милост. Той не ще остави Родината да погине. Трябва да понесем всички тези унижения, гадости, ужаси с покорност . И Той ще ни спаси, дълготърпелив и многомилостив е - не се прогневява докрай... Без вяра би било невъзможно да живееш...” — писала императрицата.

„Трябва да бъдем бодри и тогава Господ ще ни даде душевен мир. Болно, досадно, обидно, срамно е, страдаш, всичко боли, но тишина е в душата, спокойна вяра и любов към Бога, Който Своите не ще остави и молитвите на усърдните ще чуе и ще помилва, и спаси...

Утешение и кротост в понасянето на скърбите на царствените затворници дават молитвата, четенето на духовни книги, богослужението, причастието: „...Господ Бог ни даде неочаквана радост и утешение, като допусна да се приобщим със Светите Христови Тайни, за очистване от греховете и вечен живот. Светло ликуване и любов изпълват душата”.

В страданията и изпитанията се умножава духовното знание, познанието на себе си, на своята душа. Устремеността към вечния живот помага да се понасят страданията и дава голямо утешение: „...Всичко, което обичам, - страда, нямат край всички мръсотии и страдания, а Господ не допуска униние: Той пази от отчаяние, дава сила, увереност в светлото бъдеще още на този свят”.

На 26 април 1918 година преместват царското семейство в Екатеринбург, тъй като болшевиките се опасявали, че настъпващата Бяла армия ще освободи затворниците. На 16 юли била получена шифрограма от Москва, съдържаща заповед за убийството на Романови. През нощта на 16 срещу 17 юли спуснали затворниците в избата на къщата, където били затворени, после внезапно се появили войници с винтовки, била набързо прочетена „присъдата”, и тутакси охраната открила огън. Стрелбата била безпорядъчна, затова светите мъченици били доубити с щикове. След разстрела откарали телата им извън града, хвърлили ги в изоставена шахта, където дълго ги унищожавали с помощта на сярна киселина, бензин и гранати.

През цялото време на съветската власт върху паметта на светия цар Николай се изливали неистови хули, въпреки това, мнозина хора от народа, особено в емиграция, от самия момент на неговата гибел почитали царя-мъченик. Безчислени са свидетелствата за чудесната помощ по молитвите към семейството на последния руски самодържец; народната почит към царствените мъченици в последните години на двадесетото столетие станала дотолкова широка, че през август 2000 година на Юбилейния Архиерейски събор на Руската православна Църква император Николай Александрович, императрица Александра Фьодоровна и техните деца Алексей, Олга, Татяна, Мария и Анастасия били причислени към лика на светите страстотерпци. Тяхната памет се чества в деня на тяхната мъченическа кончина - 4/17 юли, както и на Събора на всички Руски новомъченици и изповедници, чиято пемет се отбелязва на 25 януари/7 февруари, ако се пада в неделен ден, ако не - в най-близкия неделен ден след тази дата.

Днес мнозина християни се обръщат към царствените страстотерпци с молитва за укрепване на семейството и възпитанието на децата във вяра и благочестие, за съхранение на тяхната чистота и целомъдрие – нали по време на гоненията императорското семейство била особено сплотено, преминало с несъкрушима православна вяра през всички скърби и страдания.

Превод: Прот. Йоан КАРАМИХАЛЕВ

По материали от pravoslavie.ru и st-nikolas.orthodoxy.ru