ПРОПОВЕД НА ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, ден преди празнуването на Входа Господен в Йерусалим Църквата възпоменава събитието, което предшествало този вход и което, и го направило толкова тържествено. Нали за такова необичайно посрещане на Христос като триумфатор, като цар-победител трябвало да има убедителни причини. И апостол и евангелист Йоан Богослов направо посочва причината за народния възторг: те така посрещали Христос, защото чули, че в навечерието Той възкресил Лазар. Ето затова Го посрещали така тържествено – като победител, като победител на смъртта. От прочетеното днес Евангелие ние чухме за това чудо, което извършил Христос, и, равно на което по своето въздействие върху хората, ние повече никъде в Евангелието не срещаме.

Зафиксирани са, наистина, още две подобни истории, когато Христос възкресявал умрели хора: Той върнал към живота сина на наинската вдовица и дъщерята на началника на капернаумската синагога, когото наричали Иаир. Но между тези две чудеса и възкресяването на Лазар има съществено различие. Дъщерята на Иаир и синът на наинската вдовица били възкресени скоро след тяхната смърт, в същия ден. Те още не били погребани и телата им още не успели да изстинат. Но Той възкресил Лазар четири дни след неговата смърт, когато в организма вече вървели с пълна пара необратимите процеси на разложението. И когато Христос дошъл при пещерата, където бил погребан Лазар и с гръмък глас произнесъл: „Лазаре, излез вън”, и загърнатия в плащаница полуизтлял мъртвец се вдигнал – навярно, у тези, които са видели всичко това, кръвта е застинала в жилите и косите на главите им се изправили от ужас.

Възкресението на Лазар станало във Витания, близо до Йерусалим. Както е известно, вестите между хората се разпространяват много бързо, и вестта за възкресението на Лазар мигновено долетяла до Йерусалим. И множество хора – а Йерусалим бил в този ден особено многолюден, защото в него идвали иудеи от цялата страна за празника Пасха – и цялото това множество хора били потресени от вестта за великото и нечувано чудо, извършено от Господа: възкресението от мъртвите на четиридневния Лазар. Мнозина видели в това чудо знак за месианското достойнство на Христос. Нали пророците казвали, че Месията ще извърши велики чудеса, но какво чудо може да бъде по-велико? Какво може да бъде по-чудесно от възвръщането към живота на умрелия? Нали това е победа над смъртта! Поради това бил единственият евангелски епизод, когато еврейският народ в своята маса приел Христос като своя Месия, оказвайки Му царски почести. Наистина, Сам Христос ясно дал да се разбере, че Той не приема поклонение към Себе Си като земен цар. Той дошъл в света, за да избави хората – при това, всички хора, а не само евреите – от вътрешното, духовно робство, от робството на греха и дявола, а не за да стане политически лидер, да възглави освободително движение, да свали властта на Рим, да завоюва със силата на меча и силата на чудесата, т. е. със свръхестествена сила целия свят, вселената и да дарува на иудеите световно господство. А нали именно така мнозинството от иудеите от времето на Христос си представяли Месията – не като духовен освободител, а политически; не като Небесен Цар, а земен. Но Христос се отказал да бъде земен цар; Той не приема почестите на политическия лидер и национален герой. Затова и влиза в Йерусалим на осел, а не на бял кон, както би трябвало да направи триумфаторът.

Но да се върнем към днешното Евангелие. Далеч не всички ликували по повод възкресението на Лазар. Евангелист Йоан говори за реакциите на книжниците и фарисеите на чудото, извършено от Христос: „Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус. Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине... От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият”. И по-нататък: „Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса”.

Ето такава била реакцията. Книжниците и фарисеите, познавачи на Закона, прекрасно разбирали Кой е Христос. Но когато ненавистта и завистта помрачава разсъдъка и замъглява зрението, не се възприемат никакви аргументи. И човек съзнателно е готов да върви против самата истина. А когато човек се противи на истината съзнателно, нищо не може да го убеди, никакво чудо, даже ако мъртъв възкръсне. Нали не само Христос решили да убият, но и Лазар, за да прекратят сред народа всички тези разговори за всемогъществото на Христос, дотолкова Го ненавиждали.

Разбира се, чудесата на Христос винаги дразнели фарисеите и извиквали у тях завист. Те се опитвали да обяснят на народа така Неговите свръхестествени сили, че Той върши тези чудеса не с Божествена сила, а с дяволска, „със силата на Велзевула, бесовския княз”, както казвали те. И тук, когато Христос извършил най-великото чудо от всички, които Той някога извършил, и бил особено популярен сред хората, ненавистта на фарисеите достигнала до краен предел. Те не могат повече да Го понасят и решават да го убият.

На мен, в моята енорийска практика, пък и не само на мен, но и на мнозина други свещеници, се е наложило и се налага да се сблъскват със следващите съждения на хората: ако Бог би творил повече чудеса – например, повече би помагал в живота, избавял от болести, от неприятности и така нататък, тогава хората биха имали повече вяра, защото те по-ярко биха усещали Божието присъствие в своя живот – а следователно, и необходимостта да Му се поклонят и да живеят така, както Той повелява. Защото в противен случай Той може да накаже и лиши или от здраве, или от материално благополучие. Но това, разбира се, не е така. Няма никаква връзка между чудото и вярата. Чудото може да удиви, да възхити или порази. Но чудото не може да извика вярата. У фарисеите най-великото чудо, възкресението на Лазар, четиридневния мъртвец, не само не пробудило вярата, но ги довело до напълно обратното – до ненавист и до решението да убият Христос, веднъж и завинаги да свършат с Него и с чудесата, които Той извършвал. Тези, които с ликуване посрещали Христос по улиците на Йерусалим, размахвайки палмови клонки и възклицавайки „Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне”, същите тези хора буквално след няколко дни ще стоят пред двореца на Пилат и ще викат вече съвършено друго: „Разпни, разпни Го”… Преминал възторгът, преминал ефектът от чудото, а вяра няма.

Нашата вяра в Бога – това не е взаимоизгодно търговско съглашение: аз ще вярвам в тебе, ще спазвам постите, ще жертвам за храма, а Ти ми помагай – на мен и на моите близки. А ако няма да има помощ от Тебе, то и аз няма да вярвам в Тебе, за какво ми е нужно това? Нали, собствено, именно така и си представяли Месията иудеите. Те проявявали към Него чисто земен, меркантилен интерес като към личност, способна да реши техните земни проблеми. И когато Христос отказал да бъде такъв Месия и заговорил за Царство не от този свят, те Го разпнали. Вярата в Бога – това не е опит да се застраховаш от възможни неприятности и проблеми, и това не е дълг, който трябва да върнем на Бога в случай на житейски успех. Вярата – това е преди всичко Божи дар, някаква вътрешна способност на човека, интуиция, която позволява на човека да възприема Божествената благодат, насочена към него, независимо от някакви външни обстоятелства. Освен това, вярата се проверява и укрепва не с благополучен и безметежен живот, а с изпитания – както, собствено, здравината на всичко се проверява чрез изпитания, чрез натоварване, чрез противостоене и борба.

Господ, по Своята милост, възкресил Лазаря. След седмица ние ще празнуваме Тържеството на тържествата – Пасхата Христова, Възкресението от мъртвите на Господа Иисуса Христа. И в края на човешката история, независимо от нашата вяра или неверие, Господ ще възкреси всеки от нас. А какъв ще бъде нашият живот след възкресението? Това вече е пряко свързано с вярата, която ще трябва да изпитаме и укрепим в течение на целия свой земен живот. Амин.

Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев