Вход
Поклонническо пътуване до Великотърновски манастири
Версия за печат
В слънчевия и топъл 27 юли 2013 г. тръгнахме на поколонническо пътуване организирано от Русенска св. митрополия. Водач на групата ни беше йеромонах Антоний, брат на Басарбовския манастир.
Програмата ни започна с посещение на Присовския манастир „Св. Пантелеймон", който в този ден честваше своя храмов празник. Пристигнахме за началото на архиерейската св. Литургия оглавена от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий в съслужение с духовници от Великотърновска епархия. На клироса пяха монахиня Доротея (която е русенка) и Галина Смилова с двете си дъщери от русенския храм „Св. Възнесение". „С едно сърце и една душа" казахме „Символа на вярата" и Господнята молитва „Отче наш". В препълнения с поколонници манастирски двор беше отслужен водосвет и беше осветен корбан, от който всички получихме за благословение. Запознахме се и с историята на тази тиха и спокойна света обител, посветена на свети великомъченик Пантелеймон, водеща началото си в далечната 1870 г. от благочестивото семейство на Минчо и Дража Райчеви. Дража приема при пострижението си монашеското име Евфимия и става първата игуменка на манастира. Нейните дъщери Ефросиния, Татяна, София и Зиновия са първите монахини от сестринството на светата обител. Още по времето на Освободителната война, тук квартируват руски офицери, начело с генерал Гурко. Спомен от престоя им, е засаденото през 1877 година от тях вековно дърво - гледичия, което и до днес се намира в двора на манастира. Днес в манастира се подвизава сестра Доротея, която заедно с две послушници полага усърдни грижи за светата обител.
След това се отправихме към Килифаревския манастир „Рождество Богородично". „Поклоннико, осени се с честния и животворящ Кръст Господен, и пази Светата Православна вяра и народностния български дух" с това послание ни посрещна светата обител, както и с невероятната гледка на красиво подредената цветна градина поддържана от монахините. Манастирът е основан по времето на българския цар Иван Александър. Негов създател е преп. Теодосий Търновски. От това духовно и книжовно средище са излезли видни духовници, като св. Киприян митрополит Киевски и Московски, св. Евтимий патриарх Търновски и много други. Благодарение на майстор Кольо Фичето манастирът е придобил сегашния си вид.
Последната спирка от нашето пътуване беше църквата „Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Няма друг храм по българските земи, който да е благословен с толкова много история, да е свидетел на толкова знакови събития от нашето минало, да олицетворява и българската святост и българската държавност. Църквата „Св. 40 мъченици" е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра". В знаменитата търновска църква се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет - колоните на хан Омуртаг (815-831) и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях. Използвана е една колона и от времето на хан Крум (803-814). При археологически проучвания проведени в манастирския комплекс са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. Делото на неговия живот е учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата „Св. 40 мъченици" е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г.. Посещението ни обогати с много хубави преживявания.
След този незабравим ден привечер се прибрахме в Русе изпълнени с благодарност към организаторите от Русенска св. митрополия, че бяха така добри да ни поканят и с пожеланието отново да се потопим в красотата и величието на светите български манастири, които пазят живо въгленчето на вярата.
Текст и снимки: Юлия Борисова
Търсене
Православна ли беше Ванга
