ХОМОСЕКСУАЛИЗМЪТ НЕ Е ГЕНЕТИЧНО ОБУСЛОВЕН

Версия за печат

Има неща, за които е по-добре да не знаем и да не мислим. Но само докато те не се превърнат в реална заплаха. Например, не е задължително в мирно време хората да могат по звука да разпознават летящите бомбардировачи, нито пък да знаят как се гасят запалителни бомби. А по време на война тези знания могат да бъдат животоспасяващи. В информационната война нещата са много сходни. Ако нейните тътени звучат някъде далече, може и да не разбереш как това поразява доверчивите хора на другия край на света. Продължителното стоене в блажено неведение, обаче, е нежелателно защото ще се окажеш победен преди да разбереш какво се случва и защо.

Науката потвърждава Библията

Западната пропаганда на извращенията успя да постигне своите главозамайващи успехи благодарение на лъжата. Накараха хората да вярват, че хомосексуалността е вродено качество. А щом е така, протестите са безсмислени – не можеш да вървиш против природата. Още повече, че в 20 век природата и въобще – всичко природно-естествено беше поднесено като свръхценност. Лозунги, като „естественото не е срамно“, „бъди себе си“ и пр. така стремително промиваха човешките умове, че доведоха някои хора до пълно безумие.

Естествено, ако хората не бяха отпаднали от вярата, подобна лъжа не би минала. Помнейки страшната съдба на Содом, те с негодувание биха отхвърлили предложението да се повтори този гибелен път. И с лекота биха опровергали доводите, че видите ли, природата на содомитите е различна, следователно – те не са виновни и трябва да се приемат такива, каквито са. Вярващите хора знаят, че Бог не е създал злото, Той е благ е безгрешен. И ако содомията не беше грях, защо да се унищожава Содом? Но спомена за това унищожение е останал завинаги в историята на човечеството като грозно предупреждение за Божията категоричност относно содомския разврат, превърнал се в норма на днешното общество.

Но хората, загубили своята вяра, не приемат Божиите постановления. Наричат ги суеверия и изискват научна аргументация. Е, Господ се е погрижил и за това. През последните 20 години в САЩ, Австралия и скандинавските страни са били проведени осем основни проучвания на еднояйчни близнаци. Всички учени са били единодушни, че човек не се ражда хомосексуалист. Еднояйчните близнаци имат еднакви гени и вътреутробно се развиват при еднакви условия. Затова, ако хомосексуализмът беше вроден, това би следвало да се прояви и при двамата – братя или сестри. Но, изследванията показват друго. През 2002 г. Бирман и Брюкнер са направили проучване сред няколко десетки хиляди подрастващи – ученици от САЩ. При еднояйчните близнаци влечението към своя пол съвпаднало едва при 7.7% от младежите и 5,3% от девойките. Австралийско проучване, проведено през 2000г. от Бейли и сътрудници, дало малко по-висок резултат – 11% и 14%, но това не променя фактите. Доктор Уайтхед, който е защитил дисертация в областта на биохимията и статистиката смята, че влечението към своя пол се обуславя не от родствени фактори, а от събития, случили се само на единия от близнаците или от индивидуалната реакция на единия от близнаците в отговор на събития, случили се и на двамата. Например – единият може да е бил подлаган на сексуално насилие, а другият не; единият се е подал на развращаващото влияние на средата, а другият е проявил по-голяма устойчивост (за повече подробности – „Изследвания: хомосексуализмът не е генетично обусловен“ - http://www.pro-life.by/bioetika/medicine/issledovaniya-gomoseksualizm-ne-obuslovlen-genetiticheski/)

Какво трябва да знаят родителите?

Отдавна е известно, че алкохолизмът и наркоманиите при жените протичат много по-тежко, отколкото при мъжете. А наскоро се появиха доказателства, че и извратената полова пропаганда нанася на жените неимоверни щети (макар че, разбира се - и за мъжете тя далеч не е безобидна). Д-р Лайза М. Даймонд, професор от университета в Юта, в течение на 10 години е наблюдавала „развитието на сексуалната идентичност“ на около 100 млади жени, извратили женската си природа (лесбийки, бисексуални и „неопределили се“). Това е първото толкова продължително изследване в историята на този въпрос и направените открития, според думите на автора, „сериозно и системно“ противоречат на съществуващите представи. Да започнем с това, че болшинството от подложените на наблюдение жени дори не подозирали за съществуването на нетрадиционните си пристрастия, докато не започнали да се замислят за това под въздействието на съответната пропаганда. Да, те, както и доминиращото мнозинство момичета на белия свят, са имали близки приятелки, с които споделяли своите момичешки тайни. Но дори не им е хрумвало да изпитват към приятелките си любов и нежност от различен, неприятелски подтик, докато някой авторитет не ги просвети за относителната нормалност и желателност на съответните контакти. След провокираното „просветление“, проучването продължило. За периода на изследването, 2/3 от наблюдаваните сменили „идентичността“ си минимум веднъж, а 1/3 - два и повече пъти. При това, с времето скоростта на тази смяна убедително нараствала. Според признанията на жените, с годините тяхната неувереност относно това към кого са ориентирани, все повече се засилвала.

А най-потискащото откритие на д-р Лайза Даймонд е това, че нестабилността в сексуалната идентичност на жените може да бъде „отключена“, както се отключва развитието на много други патологични процеси. И това именно се случва под въздействието на развращаваща информация и/или съответното влияние на околната среда. Казано с други думи, ако девойките своевременно са могли да бъдат защитени от подобни пагубни влияния, те не биха се превърнали в сексуално притеснени същества с увредена полова идентичност, а навлизайки в брачна възраст, биха били нормални жени и майки. Както се казва „който чете, нека разбира!“.

За щастие на родителите (и децата) и за огромно разочарование на руските и западни содомити, в Русия е забранено със закон провеждането на хомосексуална пропаганда и прочие разновидности на „нетрадиционни отношения“ сред деца и юноши. Това безспорно е голяма помощ, но е твърде рано родителите спокойно да скръстват ръце. Родителската бдителност и инициатива безусловно ще повлияе върху прилагането на закона на практика. А от това ще зависи духовно-нравственото, психическо и до голяма степен – физическо здраве на децата ни.

*Татяна Шишова е руски педагог, психолог, писател, публицист, драматург, преводач (английски, испански, португалски). Автор на много книги, някои - в съавторство с Ирина Медведева, а други – самостоятелно, сред които: „За да не бъде детето трудно“, „Детето не слуша: какво да правим?“, „Сеня и омагьосаната къща“ и др. Със съдействието на Т.Шишова и И.Медведева в Русия е спряно реализирането на проекта „Половото възпитание на руските ученици“ и не е приет закон за репродуктивните права, който според тях би довел до снижаването на раждаемостта в Русия. В последните десетилетия Т.Шишова и И.Медведева активно се противопоставят на опитите за внедряване в Русия на западния модел на правосъдие за непълнолетни, което води до разрушаване на семейството и много лични трагедии както за децата, така и за родителите. Те са написали по тази сложна и жизненоважна тема книгата „Троянският кон на правосъдието за непълнолетни“ (2012 г.)