Ансамбъл „Ин Сакрис” представя образци на християнската музика

Версия за печат

Музикални изпълнения, които разкриват пред нас невидими картини. Камерен състав от певци, чието общуване излиза извън рамката на репетициите и изявите пред публика. Диригент, отраснал сред хоровата музика, владеещ тънкостите на работата си и влагащ сърце, ум и изследователска страст в нея. Тези щрихи, привидно нахвърляни, са част от едно платно. Ще потънем в неговите багри, за да се опитаме да открием това, което прави камерна формация „Ин Сакрис" различна, уникална, успешна.

Основател е ръководител на ансамбъл „Ин Сакрис" е Боряна Найденова. „През 2000 г. започна моята самостоятелна работа като хоров диригент със създаването на ансамбъл „Ин Сакрис" - разказва тя. - Идеята за него възникна около желанието ми да намирам, обработвам, изследвам, изпълнявам и популяризирам колкото се може по-стари образци на християнската музика. В това понятие включвам и западната, и източната. В течение на годините все повече се убеждавам, че имат фундаментални общи черти - те не могат да бъдат пренебрегвани. Разбира се има и други, по които категорично се различават. През миналата година интересът ми към темата ме доведе до идеята да работя като докторант към Музикалната академия в София. Моите задачи са изследването на християнската монодия и християнската църковна музика. Едно щастливо стечение на обстоятелствата или логичен път - при мен теорията и практиката са в синхрон. Смятам, че така нещата се получават цялостно. „Ин Сакрис" е латински израз и означава „между светините", „между реликвите". Ние го преведохме „между стойностните неща" и се водим от това мото, търсейки образците на християнската музика. Една от първите стъпки бе концерт, в който направихме паралел между песнопенията от католическата и православната практика. Той бе издаден на диск. Това е началото на формулирането на този изследователски интерес в моето съзнание. След него аз реших да се занимая задълбочено с тази проблематика".

Диригентът Боряна Найденова е настроена „да лови" интересни мотиви, от ръкописи или чути от свещеник в храм. Тя обяснява, че трудно човек може да стигне до първоизточника на тази стара музика, но си струва да повърви назад във времето, докъдето й позволяват регистрираните източници. Другата част от пътя й е свързан с камерен хор „Ин Сакрис".

„Съставът е от едни прекрасни хора - споделя Боряна Найденова. - След тях има дипломирани певци, както и работещи в други сфери на живота ни, но надарени с музикалност. Аз наричам всичките професионалисти, защото за мен „професионализъм" е подход към заниманието, а не образование. Те се отнасят с отговорност, влагат много енергия и душа. Твърдят, че дори в началото да не са убедени, че песнопението, което учим ще се получи, в процеса на работа то винаги ги докосва. И си тръгват с мотив от него. Това означава, че на репетицията оставяме част от нас, като същевременно получаваме нещо повече за душата си. Ние сме заедно не само в залата и на литургия. Пътуваме, събираме се и си общуваме приятелски. Нямаме противоречия, работата ни има едновременно конструктивен характер и свобода в отношенията ни. Това дава живот на музиката, която пеем. Многократно сме чували от публиката, че в изпълненията ни се усеща общението, което има помежду ни. А то е в същността на християнската музика. Всъщност ние сме един практикуващ състав. В началото част от хористите участваха в богослуженията на католическа църква, повече от година. След това активно започнахме да се занимаваме с православно пеене и получихме възможност да участваме в богослужение в църковен храм. Затова смятам, че общението между нас е неизбежно и абсолютно задължително. Това е духовна музика и няма начин да бъде изпълнявана с техническа рутина".

Всеки концерт на камерен хор „Ин Сакрис" е своеобразен пункт в развитието на състава. Последният, през месец май е по повод 125-ата годишнина на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Хористите участват в Моцартовия Реквием. „Смятам, че това беше върхово постижение за нашия състав, както и голямо изпитание за мен, защото за първи път дирижирах оркестър" - спомня си Боряна Найденова. А сред най-ярките преживявания от тринадесетгодишната история на хора тя определя турнето в Южна Корея. Тогава пропътуват цялата страна, изнасят десет концерта в препълнени зали с прекрасна акустика.

„Хубавото, което ни предстои сега е, че от месец ноември при нас ще практикуват студенти от Музикалната академия в София - разказва Боряна Найденова. - Те ще се учат да пеят, да дирижират и да бъдат корепетитори на хоров състав. Смятам, че това е едно поприще, което е хубаво да се изучава. То има своята специфика и е добре младите музиканти да имат представа от параметрите на тази работа, защото тя не е за всеки".

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Classic/Pages/Hristianska_muzika_041113.aspx