Това е кръст, възложен ми от Бога - интервю с Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний

Версия за печат

- Ва­ше Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­во, ка­то Ви под­на­сям и на­ше­то при­вет­с­т­вие по по­вод из­би­ра­не­то Ви за епар­хийс­ки мит­ро­по­лит на За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка епар­хия, бих ис­ка­ла да Ви за­пи­там: как при­е­ма­те то­зи не­лек жре­бий?

- ­ Пре­ди всич­ко с дъл­бо­ка вя­ра в Бо­жи­я­та лю­бов и ми­лост и със съз­на­ние за ви­со­ка­та от­го­вор­ност пред Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, пред све­тей­шия Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх Не­о­фит и Св. Си­нод, ко­и­то са гла­су­ва­ли то­ва до­ве­рие на мен ­ най-мла­дия от епис­ко­пи­те. То­ва е кръст, въз­ло­жен ми от Бо­га, кой­то ще се пос­та­рая да но­ся с дос­тойн­с­т­во, и път, кой­то смя­там да из­вър­вя док­рай за бла­го­то и пре­ус­пя­ва­не­то на За­пад­но­ев­ро­пейс­ка­та епар­хия и на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва.

­- В сво­е­то цър­ков­но поп­ри­ще Вие пре­ми­нах­те през раз­лич­ни пос­лу­ша­ния и въп­ре­ки мла­да­та си въз­раст, при­до­бих­те не­ма­лък опит. Кое е глав­но­то, ко­е­то на­у­чих­те и ко­е­то смя­та­те, че ще Ви пос­лу­жи в пред­с­то­я­що­то Ви мит­ро­по­лит­с­ко слу­же­ние?

- ­ Най-ве­че тър­пе­ни­е­то и лю­бов­та, ко­я­то тряб­ва да раз­да­ва­ме на чо­ве­ци­те. Тър­пе­ни­е­то, за­що­то чо­век, ко­га­то е млад, се под­веж­да от сво­я­та спри­ха­вост, прип­ря­ност, но­ва­тор­с­т­во, а лю­бов­та, ко­я­то, как­то зна­ем от Пър­во пос­ла­ние до Ко­рин­тя­ни на св. ап. Па­вел, пок­ри­ва всич­ки гре­хо­ве, всич­ко про­ща­ва, всич­ко из­ви­ня­ва. Лю­бов­та, ка­то най-вис­ша хрис­ти­ян­с­ка доб­ро­де­тел, тряб­ва да е в ос­но­ва­та на всич­ки на­ши ус­пе­хи и доб­ри на­чи­на­ния, ко­и­то се ста­ра­ем да вър­шим, все­ки спо­ред си­ли­те и въз­мож­нос­ти­те си.

По Бо­жий про­ми­съл пре­ми­нах през най-раз­лич­ни пос­лу­ша­ния в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва ­ от поп­ри­ще­то ми на пре­по­да­ва­тел и ефи­ме­рий в Плов­див­с­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия, през ад­ми­нис­т­ра­тив­ния опит, кой­то нат­ру­пах в Плов­див­с­ка­та св. Мит­ро­по­лия ка­то про­то­син­гел на ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ния Плов­див­с­ки мит­ро­по­лит Ни­ко­лай, а пос­ле и ка­то не­гов ви­ка­рий, след то­ва ка­то ви­ка­рий на бив­шия ве­че За­пад­но­ев­ро­пейс­ки мит­ро­по­лит Си­ме­он, аз на­ис­ти­на при­до­бих не­ма­лък опит: пас­тир­с­ки, бо­гослу­же­бен и в цър­ков­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция как­то тук в Бъл­га­рия, та­ка и из­вън нея. То­ва ме об­на­деж­да­ва, оку­ра­жа­ва и ми да­ва ед­на твър­да вя­ра, че с Бо­жи­я­та по­мощ и с по­мощ­та на мо­и­те съб­ра­тя ар­хи­е­реи, със­лу­жи­те­ли и сът­руд­ни­ци де­ло­то в За­пад­но- и Сред­нов­ро­пейс­ка­та епар­хия ще пре­ус­пее. Цър­ков­но­то де­ло е де­ло ко­лек­тив­но, съ­бор­но и е не­мис­ли­мо ар­хи­е­ре­ят да ус­пее в не­го, ако ня­ма под­к­ре­па­та на ос­ве­ще­ния клир и без мо­лит­ви­те и по­мощ­та на бо­го­мол­ния на­род.

- ­ В про­дъл­же­ние на три го­ди­ни Вие бях­те ви­ка­рен епис­коп на ве­че бив­шия За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ки мит­ро­по­лит Си­ме­он и ка­то та­къв ус­пях­те да опоз­на­е­те епар­хи­я­та, за ар­хи­пас­тир на която се­га сте пос­та­вен. Как­во е нас­лед­с­т­во­то, ко­е­то по­лу­ча­ва­те?

- ­ Раз­би­ра се, най-цен­но­то нас­ле­дие е то­ва, че в бла­го­дат­ни­те дво­ри на За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка­та епар­хия жи­ве­ят хо­ра и от­ру­де­ни и пре­ус­пе­ли, хо­ра из­пъл­не­ни с дъл­бо­ка вя­ра и на­деж­да в Бо­га, ко­и­то са по­тър­си­ли сво­е­то по-доб­ро бъ­де­ще и ре­а­ли­за­ция зад гра­ни­ца, но осъз­на­ват и тър­сят под­к­ре­па­та на све­та­та Цър­к­ва. Ед­на доб­ра поч­ва, в ко­я­то да се­ем сло­во­то Бо­жие и то да да­ва до­бър плод в тех­ни­те ду­ши. Ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­ят бивш За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ки мит­ро­по­лит Си­ме­он се е пот­ру­дил усър­д­но спо­ред мяр­ка­та на сво­и­те си­ли да ро­ди ду­хов­но в сво­и­те обя­тия За­пад­но­ев­ро­пейс­ка­та епар­хия, да от­х­ра­ни то­ва пас­т­во и да ос­та­ви ед­но доб­ро нас­лед­с­т­во за сво­и­те сле­дов­ни­ци ­ в то­ва чис­ло и на мен, ка­то вто­ри За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ки мит­ро­по­лит.

Пред За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка­та епар­хия има не­мал­ко пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, ко­и­то на­ше­то вре­ме пос­та­вя и на ко­и­то тряб­ва да от­го­во­рим. Нап­ри­мер въп­ро­си­те, ко­и­то са свър­за­ни с ев­ро­ин­тег­ра­ци­я­та и с из­п­ра­ща­не­то на дос­той­но пред­с­та­ви­тел­с­т­во на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва в Брюк­сел, за да мо­же на­ша­та Цър­к­ва да за­е­ме сво­е­то мяс­то в ре­ди­ци­те на дру­ги­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви, ко­и­то имат свои пред­с­та­ви­тел­с­т­ва в гр. Брюк­сел, да сле­дим от­б­ли­зо про­це­си­те там и да учас­т­ва­ме жи­во в тях; учас­ти­е­то в меж­ду­на­род­ни сре­щи и сим­по­зи­у­ми, къ­де­то цър­к­вата ни да бъ­де пред­с­та­ве­на на ни­во, за да се по­ви­ши още по­ве­че ав­то­ри­те­тът є.

- ­ Сто­ти­ци хи­ля­ди бъл­га­ри днес жи­ве­ят и се тру­дят в ди­о­це­за на Ва­ша­та епар­хия. Как­ви са Ва­ши­те наб­лю­де­ния: ос­та­ват ли вер­ни на­ши­те съ­на­род­ни­ци на пра­вос­лав­на­та си вя­ра и тър­сят ли пок­ро­ва на Цър­к­ва­та за се­бе си и де­ца­та си?

- ­ Не­съм­не­но, на­ши­те съ­на­род­ни­ци са от­кър­ме­ни с православната вя­ра и тра­ди­ции от сво­и­те ро­ди­те­ли и де­ди. Да­ле­че от ро­ди­ната то­ва чув­с­т­во за на­ци­о­нал­на и ве­ро­ва при­над­леж­ност е мно­го по-изос­т­ре­но, от­кол­ко­то ко­га­то се на­ми­рат в на­ша­та ро­ди­на. Там, да­ле­че от ро­ден край и близ­ки, те още по-осе­за­тел­но и осъз­на­то тър­сят Бо­жи­я­та по­мощ и под­к­ре­па­та на Цър­к­ва­та ни. То­ва пред­пос­та­вя ед­на по-го­ля­ма от­го­вор­ност от стра­на на на­ши­те све­ще­нос­лу­жи­те­ли, как­то и от мен, ка­то те­хен ар­хи­е­рей. В го­ля­ма­та си част хо­ра­та, ко­и­то се ус­та­но­вя­ват зад гра­ни­ца са хо­ра ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни, с доб­ра под­го­тов­ка, със сво­и­те ар­гу­мен­ти­ра­ни въп­ро­си, на ко­и­то тряб­ва да да­дем съ­от­вет­но из­чер­па­те­лен и доб­ре ар­гу­мен­ти­ран от­го­вор, а то­ва изис­к­ва мно­го доб­ра бо­гос­лов­с­ка под­го­тов­ка, поз­на­ва­не на пра­вос­лав­на­та вя­ра и тра­ди­ции и доб­ра об­ща кул­ту­ра от стра­на на ду­хо­вен­с­т­во­то.

И до­ка­то в един град в Бъл­га­рия мо­же да има две, три и мно­го по­ве­че пра­вос­лав­ни хра­мо­ве, то в За­пад­на Ев­ро­па, раз­с­то­я­ни­я­та до най-близ­кия бъл­гар­с­ки пра­вос­ла­вен храм в един кос­мо­по­ли­тен ев­ро­пейс­ки град или в ед­на об­шир­на об­ласт, или дър­жа­ва са мно­го го­ле­ми и то­ва изис­к­ва мно­го сил­на, осъз­на­та и яс­на мо­ти­ви­ра­ност на вяр­ва­щия на­род, за да по­се­ща­ват на­ши­те бо­гос­лу­же­ния и да учас­т­ват в жи­во­та на цър­ков­на­та об­щи­на. От нас ­ епар­хийс­кия ар­хи­е­рей и све­щен­с­т­во­то ­ за­ви­си не са­мо да прив­ле­чем към вя­ра­та вни­ма­ни­е­то на на­ши­те съ­на­род­ни­ци, жи­ве­е­щи зад гра­ни­ца, но и да ги за­дър­жим в спа­си­тел­ни­те ог­ра­ди на Цър­к­ва­та. Да ги на­ка­ра­ме да дой­дат не са­мо вед­нъж, но и да про­дъл­жа­ват ре­дов­но да про­пъ­ту­ват те­зи, по­ня­ко­га сто­ти­ци ки­ло­мет­ри, за да дой­дат в не­дел­ния ден на ли­тур­гия и да удов­лет­во­рят сво­и­те ду­хов­ни пот­реб­нос­ти. От­го­вор­ност­та за по­ве­ре­но­то ни пас­т­во ни за­дъл­жа­ва да не ща­дим се­бе си, си­ли­те и вре­ме­то, ко­и­то Бог ни е от­ре­дил.

- ­ Кои са мер­ки­те, ко­и­то при­о­ри­тет­но смя­та­те да пред­п­ри­е­ме­те, за да при­ве­де­те в ог­ра­да­та на Цър­к­ва­та оне­зи на­ши съ­на­род­ни­ци, ко­и­то все още се лу­тат и тър­сят в жи­тейс­кия си път по­со­ка, упо­ва­ние и на­деж­да? Кои ще са глав­ни­те на­со­ки в пас­тир­с­ко­то Ви и ми­си­о­нер­с­ко слу­же­ние?

- ­ Ед­на го­ля­ма част от на­ши­те съ­на­род­ни­ци пи­тат с как­во би­ха мог­ли да бъ­дат по­лез­ни в цър­ков­ния жи­вот. Го­во­рят за ежед­нев­ни­те бо­гос­лу­же­ния, го­во­рят за го­ле­ми­те праз­нич­ни дни, ко­га­то взе­мат учас­тие в ор­га­ни­зи­ра­не­то на цър­ков­ни тър­жес­т­ва, свър­за­ни с чес­т­ва­не­то на го­ле­ми­те праз­ни­ци ­ Рож­дес­т­во, Въз­к­ре­се­ние, Де­ня на хрис­ти­ян­с­ко­то се­мейс­т­во и мла­деж... Те учас­т­ват ак­тив­но в жи­во­та на епар­хийс­ка­та ни цър­к­ва, во­дят сво­и­те де­ца ре­дов­но на цър­к­ва, го­ля­ма част от тях ги при­об­ща­ват ре­дов­но със све­ти­те Тай­ни ­ Кръв­та и Тя­ло­то Хрис­то­ви, при­у­ча­ват ги да во­дят ак­ти­вен цър­ко­вен жи­вот, ко­е­то е до­бър за­лог за бъ­де­що­то по­ко­ле­ние на на­ши­те съ­на­род­ни­ци. Ня­мат ни­що по-удов­лет­во­ри­тел­но за един пас­тир от то­ва да ви­ди как ед­но се­мейс­т­во ­ де­ца­та, во­де­ни от сво­и­те дя­дов­ци и ро­ди­те­ли ­ са в хра­ма и всич­ки за­ед­но са съп­ри­час­т­ни с ра­дост­та на го­ле­ми­те Гос­под­с­ки и Бо­го­ро­дич­ни праз­ни­ци или на не­дел­ния ден.

За на­ша ра­дост, мно­зи­на на­ши съ­на­род­ни­ци, ма­кар и да жи­ве­ят да­ле­че от ро­ди­на­та си, пом­нят и па­зят тра­ди­ци­и­те и це­нят ис­то­ри­я­та на пра­вос­лав­на Бъл­га­рия. Там об­щ­ност­та, пос­та­ве­на в ед­на мул­ти­ре­ли­ги­оз­на сре­да, пре­би­ва­ва­ща в стра­ни, в ко­и­то се из­по­вяд­ва ка­то­ли­ци­зъм и про­тес­тан­ти­зъм, в Ан­г­лия ­ Ан­г­ли­кан­с­ка­та цър­к­ва, са мно­го по-чув­с­т­ви­тел­ни към то­ва, да на­ме­рят сво­е­то мяс­то в Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва и с го­ля­мо же­ла­ние ид­ват в хра­ма да слу­шат сло­во­то Бо­жие и да учас­т­ват ак­тив­но в жи­во­та на цър­ков­ни­те ни об­щи­ни.

- ­ По­то­кът от емиг­ран­ти към За­пад­на и Сред­на Ев­ро­па все по­ве­че се уве­ли­ча­ва, а с то­ва и не­об­хо­ди­мост­та от съз­да­ва­не­то на но­ви цър­ков­ни об­щи­ни, но­ви хра­мо­ве и све­ще­нос­лу­жи­те­ли. Как смя­та­те да се спра­ви­те с то­зи проб­лем?

- ­ При те­зи раз­с­то­я­ния в епар­хи­я­та един до­бър на­чин да дос­тиг­нем до на­ши­те па­со­ми е из­г­раж­да­не­то на цър­ко­вен сайт на За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка­та ни епар­хия. Сайт, кой­то сам по се­бе си ще бъ­де един пор­тал на За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка­та епар­хия, от кой­то на­ред с те­ку­ща­та ин­фор­ма­ция и но­ви­ни, ще има съб­ра­на и пред­ло­же­на ин­фор­ма­ция как­то за оне­зи, ко­и­то те­пър­ва про­хож­дат във вя­ра­та, та­ка и за­дъл­бо­че­ни бо­гос­лов­с­ки ма­те­ри­а­ли за те­зи, ко­и­то ве­че са нап­ред­на­ли във вя­ра­та. Ос­вен то­ва ще има ин­фор­ма­ция за всич­ки цър­ков­ни об­щи­ни и как­во се случ­ва в тях, и за про­веж­да­ни­те вся­ка не­де­ля бо­гос­лу­же­ния и ме­роп­ри­я­тия, за да мо­гат на­ши­те съ­на­род­ни­ци, от­ва­ряй­ки то­зи пор­тал, да мо­гат да се по­то­пят в цър­ков­ния жи­вот на За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка епар­хия, не­за­ви­си­мо в коя част на на­шия ди­о­цез се на­ми­рат. Той ще бъ­де нап­ра­вен от хо­ра спе­ци­а­лис­ти, ко­и­то ще го из­гот­вят та­ка, че до­ри ко­га­то се от­во­ри сай­тът от съ­от­вет­на­та дър­жа­ва ­ на пър­во мяс­то да из­ли­за ин­фор­ма­ция за съ­от­вет­на­та страна, в ко­я­то се на­ми­раш. На­дя­ва­ме се, то­зи сайт да бъ­де в улес­не­ние на на­ши­те съ­на­род­ни­ци, ко­и­то за пръв път ид­ват в ня­кой ев­ро­пейс­ки град и ос­вен бъл­гар­с­ко­то по­сол­с­т­во, тър­сят и бъл­гар­с­кия храм.

Пла­ни­ра­ме да съз­да­дем и ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър, кой­то да под­по­ма­га на­ши­те съ­на­род­ни­ци-имиг­ран­ти, ко­и­то прис­ти­гат от Бъл­га­рия в тях­но­то ус­та­но­вя­ва­не в съ­от­вет­на­та ев­ро­пейс­ка стра­на и ин­тег­ра­ци­я­та им, за­що­то осо­бе­но през 2014 г., ко­га­то се от­ва­ря па­за­рът на тру­да и ста­ва сво­бо­ден за всич­ки граж­да­ни на Ев­ро­пейс­кия съ­юз, очак­ва­ни­я­та са го­ля­ма въл­на от на­ши съ­на­род­ни­ци да на­пус­нат пре­де­ли­те на Бъл­га­рия и да дой­дат в Ев­ро­па. На пър­во вре­ме та­къв цен­тър ще бъ­де из­г­ра­ден в Бер­лин, прес­тол­ния град на епар­хи­я­та є.

- ­ Има­те пред­вид ин­фор­ма­ци­о­нен цен­тър, кой­то да ги ори­ен­ти­ра в за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на съ­от­вет­на­та стра­на, в на­ми­ра­не на жи­ли­ще и ра­бо­та...

- ­ Точ­но та­ка. Мяс­то, къ­де­то ще мо­жем да пос­рещ­нем на­ши­те съ­на­род­ни­ци и да ги упът­ва­ме в тях­но­то жи­тейс­ко поп­ри­ще, ще бъ­дат на­со­че­ни къ­де да изу­ча­ват нем­с­ки език, как да си на­ме­рят жи­ли­ще, как­ви до­ку­мен­ти тряб­ва да под­гот­вят, за да се ле­ги­ти­ми­рат пред дър­жа­ва­та... Така ще под­по­мог­нем на­ши­те съ­на­род­ни­ци в ус­т­рой­ва­не­то им зад гра­ни­ца.

Ис­ка­ме то­ва да ста­ва под еги­да­та на Цър­к­ва­та, тя да да­де своя дан за на­ши­те съ­на­род­ни­ци как­то в ду­хо­вен ас­пект, та­ка и да се пог­ри­жим за тях и в чис­то со­ци­а­лен и жи­тейс­ки план.

- ­ То­зи емиг­ра­ци­о­нен про­цес не­съм­не­но изис­к­ва от­к­ри­ва­не­то на но­ви бъл­гар­с­ки цър­ков­ни об­щи­ни. Как ста­ва то­ва? Ини­ци­а­ти­ва­та от са­ми­те пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни ли ид­ва, или от Мит­ро­по­ли­я­та?

- ­ От­к­ри­ва­не­то на ед­на но­ва цър­ков­на об­щи­на е про­цес, не­що, ко­е­то уз­ря­ва във вре­ме­то. Прак­ти­ка­та е та­ка­ва: на мес­та, къ­де­то има го­ле­ми бъл­гар­с­ки об­щ­нос­ти, къ­де­то осъз­на­ват и за­я­вят пис­ме­но сво­я­та нуж­да да имат цър­ков­на об­щи­на и све­ще­ник, кой­то да ги об­г­риж­ва, те по­да­ват ед­на мол­ба до кан­це­ла­ри­я­та на све­та­та Мит­ро­по­лия в град Бер­лин. След то­ва све­та­та Мит­ро­по­лия да­ва ука­за­ния как тряб­ва да бъ­де из­г­ра­де­на цър­ков­на­та об­щи­на.

По на­шия Ус­тав тряб­ва да има най-мал­ко 50 ду­ши, обе­ди­не­ни око­ло та­зи идея трябва да се из­бе­ре и цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во. След то­ва, ако ня­ма въз­мож­ност към об­щи­на­та да се наз­на­чи кон­к­ре­тен све­ще­ник, вре­мен­но, до­ка­то тя се ут­вър­ди, за нея по­е­ма гри­жа­та ня­кой све­ще­ник от по-близ­ка цър­ков­на об­щи­на. Та­къв е слу­ча­ят с но­ва­та ни цър­ков­на об­щи­на, ко­я­то ще от­к­ри­ем в Пал­ма де Ма­йор­ка ­ на Ба­ле­ар­с­ки­те ос­т­ро­ви, къ­де­то жи­ве­ят над 5000 на­ши съ­на­род­ни­ци. За нея на пър­во вре­ме ще се гри­жат на­ши­те све­ще­ни­ци от град Ре­дин­бург и от Бар­се­ло­на, ко­и­то ще пъ­ту­ват по един път в ме­се­ца за цър­ков­на служ­ба. Дай Бо­же, та­зи цър­ков­на об­щи­на да се ут­вър­ди, за да мо­жем да из­п­ра­тим све­ще­нос­лу­жи­тел, кой­то да слу­жи са­мо там и вся­ка не­де­ля да има служ­ба. Но то­ва е свър­за­но и с ин­тег­ра­ци­я­та на то­зи све­ще­ник там, не­об­хо­ди­мост­та да на­у­чи доб­ре ези­ка, да си на­ме­ри ра­бо­та, за­що­то за­се­га из­д­ръж­ка­та на на­ши­те све­ще­нос­лу­жи­те­ли се под­по­ма­га час­тич­но от бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва в ли­це­то на Ди­рек­ци­я­та по ве­ро­из­по­ве­да­ния, от­къ­де­то се от­пус­кат 500 ев­ро по­мощ, ко­и­то са съв­сем не­дос­та­тъч­но за из­д­ръж­ка­та на све­ще­нос­лу­жи­те­ля и се­мейс­т­во­то му. Всич­ки на­ши све­ще­ници са при­ну­де­ни при те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва да ра­бо­тят стра­нич­на ра­бо­та, за да мо­гат да се пре­пи­та­ват и да оси­гу­ря­ват най-не­об­хо­ди­мо­то на сво­е­то се­мейс­т­во.

Въп­ре­ки всич­ки те­зи труд­нос­ти по на­ми­ра­не­то на под­хо­дящ све­ще­ник за слу­же­ние зад гра­ни­ца и не­го­во­то ус­т­рой­ва­не там, аз до мо­мен­та, ка­то ви­ка­рен епис­коп, съм ръ­ко­по­ло­жил че­ти­ри­ма све­ще­ни­ци в За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка епар­хия ­ във Ви­е­на, Па­риж, Страс­бург и в Ре­ген­с­бург. То­ва са мла­ди хо­ра, ко­и­то са со­ци­а­ли­зи­ра­ни и при­е­ти в съ­от­вет­ни­те дър­жа­ви. Хо­ра, ко­и­то са жи­ве­ли там, би­ли са част от та­зи цър­ков­на об­щ­ност, зна­ят ези­ка, из­лъ­че­ни са от са­ма­та об­щ­ност, ко­я­то им е гла­су­ва­ла то­ва до­ве­рие. Как­то е би­ло в древ­ност. Те ра­бо­тят и прак­ти­ку­ват и дру­га про­фе­сия и са ма­те­ри­ал­но оси­гу­ре­ни. То­ва е тен­ден­ци­я­та, за­що­то ко­га­то в ед­на още не­ук­реп­на­ла цър­ков­на об­щ­ност дой­де све­ще­ник от Бъл­га­рия и те­пър­ва тряб­ва да учи ези­ка и да се ин­тег­ри­ра, то­ва пос­та­вя на из­пи­та­ние съ­от­вет­ния све­ще­ник и прак­ти­ка­та по­каз­ва, че мно­го труд­но мо­же да се за­дър­жи. Гу­би се мно­го вре­ме той да спе­че­ли до­ве­ри­е­то на сво­и­те па­со­ми, а е мно­го важ­но меж­ду све­ще­ни­ка и пас­т­во­то да има сто про­цен­та до­ве­рие.

- ­ Пос­ти­жи­мо ли е са­ма­та цър­ков­на об­щи­на да из­дър­жа своя све­ще­ник, или то­ва не са тол­ко­ва имот­ни хо­ра и са­ми­те те са зат­руд­не­ни в сво­е­то пре­пи­та­ние?

- ­ Ста­ва въп­рос пре­ди всич­ко за же­ла­ние и мо­ти­ва­ция от стра­на на цър­ков­на­та об­щи­на, до­кол­ко при­о­ри­тет­на е вя­ра­та и Цър­к­ва­та за вяр­ва­щия на­род, до­кол­ко при­е­мат своя све­ще­ник и го при­поз­на­ват ка­то своя пас­тир, кой­то се гри­жи за тях­но­то ду­шев­но спа­се­ние, кой­то е те­хен учи­тел във вя­ра­та, кой­то при­на­ся за тях по вре­ме на Ли­тур­гия Да­ро­ве­те за оп­ро­ща­ва­не на гре­хо­ве­те и мо­лит­ви пред Бо­жия Прес­тол. За­ви­си мно­го от то­ва, до­кол­ко те осъз­на­ват ро­ля­та на све­ще­нослу­жи­те­ля в своя жи­вот, за­що­то той е то­зи, кой­то тряб­ва да ги пре­ве­де към спа­се­ние и ве­чен жи­вот, той е пос­ред­ни­кът меж­ду Бо­га и чо­ве­ка, той е то­зи, кой­то е ов­лас­тен под бла­го­дат­та на Све­тия Дух да све­ще­но­дейс­т­ва и да при­на­ся тех­ни­те мо­лит­ви пред Бо­га, и да се гри­жи ка­то мо­лит­вен хо­да­тай пред Бо­га за тях. Ако те осъз­на­ят яс­но и от­го­вор­но та­зи не­го­ва ми­сия и гри­жа и при­поз­на­ят в не­го­во ли­це своя ду­хо­вен ба­ща, кой­то по­ла­га на сто про­цен­та ду­ша­та си за сво­е­то пас­т­во, се по­лу­ча­ва та­зи ду­хов­на сим­би­о­за меж­ду пас­т­во и све­ще­ник и то­га­ва не­ща­та вър­вят в пра­вил­на по­со­ка, и све­ще­ни­кът е удов­лет­во­рен от сво­е­то слу­же­ние и за­до­во­лен чис­то ма­те­ри­ал­но. За­що­то, ис­ка­ме или ­ не, ние жи­ве­ем в един ма­те­ри­а­лен свят, в кой­то всич­ки, в то­ва чис­ло и ду­хо­вен­с­т­во­то, са при­ну­де­ни да пос­ре­щат сво­и­те нуж­ди.

- ­ Да се из­г­ра­ди храм, съ­об­раз­но мес­т­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, ви­со­ки­те це­ни на имо­ти и т. н., из­г­леж­да за­да­ча не­пос­ти­жи­ма. Как ще се спра­вя­те с то­зи проб­лем? Има ли слу­чаи Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва да си е из­г­ра­ди­ла хра­мо­ве в ди­о­це­за на За­пад­но- и Сред­но­ев­ро­пейс­ка епар­хия?

- ­ Един­с­т­ве­ни­ят та­къв слу­чай е на­ши­ят храм, пос­ве­тен на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий в Бу­да­пе­ща. Ста­ри­те бъл­гар­с­ки цър­ков­ни об­щ­нос­ти, ко­и­то са из­г­ра­ди­ли то­зи бла­го­ле­пен храм, пос­ве­тен на све­ти­те Бра­тя, с при­цър­ков­на къ­ща за све­ще­ни­ка, па­рак­лис и по­ме­ще­ние, къ­де­то да се про­веж­дат ду­хов­ни бе­се­ди, са има­ли та­зи мо­ти­ва­ция. Днес има гра­до­ве, ка­то Лон­дон нап­ри­мер, къ­де­то жи­ве­ят по над 300 000 бъл­га­ри. В Гер­ма­ния, в град Бер­лин жи­ве­ят мо­же би над 15-16 000 бъл­га­ри. Но към мо­мен­та там на­ши­те бо­гос­лу­же­ния се из­вър­ш­ват в хра­мо­ве, ко­и­то са ни пре­дос­та­ве­ни от Ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва или от Еван­гел­с­ка­та. Ар­хи­е­ре­ят тряб­ва пос­то­ян­но да из­ми­на­ва хи­ля­ди ки­ло­мет­ри, за да дос­тиг­не до сво­е­то пас­т­во, да наг­ле­да сво­и­те цър­ков­ни об­щи­ни, да све­ще­но­дейс­т­ва, да по­бе­сед­ва със све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и па­со­ми­те, да им да­де на­път­с­т­вия, да ги из­по­вя­да... В съ­що­то вре­ме трябва да съв­мес­тя­ва със сво­е­то све­ще­нос­лу­жи­тел­с­ко поп­ри­ще това да бъ­де дип­ло­мат, пос­ла­ник на вя­ра­та, ко­га­то кон­так­ту­ва с дру­ги пред­с­та­ви­те­ли на пра­вос­лав­ни цър­к­ви, на дру­ги де­но­ми­на­ции и ве­ро­из­по­ве­да­ния, и със свет­с­ки­те влас­ти.

- ­ Ва­ши­ят ди­о­цез се раз­п­рос­ти­ра вър­ху по­ве­че от 15 ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви и под Ва­шия омо­фор са по­ве­ре­ни по­ве­че от ми­ли­он бъл­га­ри, чий­то брой про­дъл­жа­ва да на­рас­т­ва. С ог­лед на по-пъл­но­цен­но­то им об­г­риж­ва­не, как гле­да­те на ед­но евен­ту­ал­но раз­де­ля­не на епар­хи­я­та в бъ­де­ще?

- ­ То­ва е про­цес, кой­то сам по се­бе си тряб­ва да уз­рее във вре­ме­то със за­сил­ва­не на цър­ков­но­то съз­на­ние най-ве­че на са­ми­те па­со­ми ­ на­ши­те съ­на­род­ни­ци зад гра­ни­ца. Но то­ва, ко­е­то смя­там да нап­ра­вя в бъдеще е да пос­та­вя ви­кар­ни епис­ко­пи в ди­о­це­за на епар­хи­я­та, ко­и­то да от­го­ва­рят за Ис­па­ния, Ита­лия... ­ там, къ­де­то има го­ле­ми струп­ва­ния на бъл­га­ри, и по то­зи на­чин да от­го­во­ря на тех­ни­те ду­хов­ни­те пот­реб­нос­ти. На все­ки мит­ро­по­лит се по­ла­гат по­мощ­ни­ци. Ко­га­то ста­ва въп­рос за та­ки­ва го­ле­ми раз­с­то­я­ния, то­ва изис­к­ва го­лям ин­тен­зи­тет. Аз все още съм млад, Бог да ми да­ва си­ли дос­той­но да из­вър­вя своя път и да дос­тиг­на до ед­на дос­то­леп­на въз­раст, а зна­ем, че чо­век с нап­ред­ва­не­то на го­ди­ни­те гу­би фи­зи­чес­ки­те си си­ли, те от­с­лаб­ват и ще се нуж­дая от ви­кар­ни епис­ко­пи, ко­и­то да ми по­ма­гат и да слу­жат с мен на Бо­жи­я­та ни­ва. Въп­ро­сът не е в то­ва чис­то ад­ми­нис­т­ра­тив­но да се раз­де­ли епар­хи­я­та, за­що­то то­ва ще изис­к­ва и съ­от­вет­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция, сгра­ди, раз­нос­ки... ­ а да се тър­си най-доб­ри­ят на­чин спо­ред об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, за удов­лет­во­ря­ва­не на нуж­ди­те на хо­ра­та.

- ­ В на­ше­то се­ку­лар­но вре­ме всич­ки ние, вяр­ва­щи­те хрис­ти­я­ни, сме по­то­пе­ни в ед­на ка­то ця­ло нех­рис­ти­ян­с­ка сре­да и да жи­ве­еш по Хрис­та, нав­ся­къ­де е труд­но и рав­но­сил­но на из­по­вед­ни­чес­т­во. Но по-труд­но ли е да се съх­ра­ниш ка­то пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин в инос­лав­на сре­да и как ще опа­зи­те чис­то­та­та на вя­ра­та на сво­и­те па­со­ми?

- ­ Аз съм на мне­ние, че ко­га­то един чо­век жи­вее в неп­ра­вос­лав­на сре­да, той още по­ве­че за­сил­ва сво­и­те за­щит­ни ме­ха­низ­ми, за да за­па­зи сво­я­та вя­ра. Ста­ва по-бди­те­лен, ста­ва по-взис­ка­те­лен и вни­ма­те­лен към се­бе си, в то­ва, ко­е­то вър­ши и въз­п­ри­е­ма ка­то убеж­де­ния и нрав­с­т­ве­ни прин­ци­пи. До­ка­то пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни жи­ве­ят в Бъл­га­рия или в дру­ги пра­вос­лав­ни дър­жа­ви, къ­де­то на все­ки ъгъл се из­ди­га пра­вос­ла­вен храм и се чу­ва кам­бан­ни­ят звън, ка­то че при­е­мат то­зи дар ка­то да­де­ност и не го це­нят, как­то по­до­ба­ва. В Ев­ро­па, ко­га­то ви­дят пра­вос­ла­вен храм, да­ли ще бъ­де бъл­гар­с­ки, рус­ки или гръц­ки, тях­на­та ду­ша се раз­тва­ря ся­каш сто­ят пред не­бес­ния чер­тог.

На­ис­ти­на, ед­на та­ка­ва сре­да пос­та­вя на из­пи­та­ние вя­ра­та, осо­бе­но ко­га­то ста­ва въп­рос за хо­ра, ко­и­то те­пър­ва нав­ли­зат във вя­ра­та, не са на­яс­но с док­т­ри­на­та и дог­ма­ти­ка­та на пра­вос­лав­на­та вя­ра и лес­но мо­гат да се под­ве­дат в ле­ки­те раз­ли­ки меж­ду дру­ги­те, осо­бе­но хрис­ти­ян­ски­те ве­ро­из­по­ве­да­ния. Но аз мис­ля, че та­зи сре­да съ­щев­ре­мен­но ни ка­ра да па­зим и це­ним вя­ра­та на от­ци­те си. А на­ша­та гри­жа, осо­бе­но на епис­ко­па и на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те, е да бъ­дем учи­те­ли във вя­ра­та и ней­ни па­зи­те­ли. Ако ви­дим, че ня­кой от пас­т­во­то Хрис­то­во, ко­е­то ни е по­ве­ре­но, се от­к­ло­ня­ва ­ да го вър­нем от­но­во в цър­ков­но­то ста­до, за да вър­ви в пра­вия път. Те­зи, ко­и­то ве­че са въ­цър­ко­ве­ни и са нап­ред­на­ли във вя­ра­та, съ­що са на­ши по­мощ­ни­ци в бла­го­вес­ти­е­то и със сло­во и ли­чен при­мер пре­по­да­ват пра­вос­лав­на­та вя­ра на оне­зи, ко­и­то още не са ук­реп­на­ли в нея, ка­рат ги да я за­о­би­чат.

- ­ Как виж­да­те бъ­де­щи­те си вза­и­мо­от­но­ше­ния с Ка­то­ли­чес­ка­та и про­тес­тан­т­с­ки­те цър­к­ви и в кои области бих­те мог­ли да си вза­и­мо­дейс­т­ва­те с тях?

- ­ Пре­ди всич­ко в со­ци­ал­на­та сфе­ра. Има ве­че мно­го фон­до­ве по ев­ро­пейс­ки­те прог­ра­ми, ко­и­то от­пус­кат сред­с­т­ва как­то за раз­ви­тие на чо­веш­ки­те та­лан­ти, та­ка и за из­вър­ш­ва­не на ед­на доб­ра со­ци­ал­на дей­ност. В За­пад­на Ев­ро­па со­ци­ал­на­та ро­ля на Цър­к­ва­та е доб­ре раз­ви­та, та­ка ние мо­жем да си сът­руд­ни­чим в то­зи ре­сор.

Не са­мо по­ра­ди фак­та, че из­пол­з­ва­ме хра­мо­ве, ко­и­то са ни пре­дос­та­ве­ни за бо­гос­лу­же­ние от Ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва и еван­гел­с­ка­та цър­к­ви, ние има­ме мно­го доб­ри чис­то чо­веш­ки от­но­ше­ния, об­съж­да­ме въп­ро­си, ко­и­то ка­са­ят чо­веш­ко­то би­тие, раз­лич­ни жи­тейс­ки­ въп­ро­си, ко­и­то ка­са­ят мо­ра­ла, нрав­с­т­ве­ност­та и со­ци­ал­ния ста­тус на пас­т­во­то. То­ва са проб­ле­ми на всич­ки со­ци­ал­ни об­щ­нос­ти и ние ка­то ре­ли­ги­оз­ни во­да­чи не мо­жем да ги под­ми­на­ва­ме с ле­ка ръ­ка, без да тър­сим на­чин да пред­па­зим на­ше­то пас­т­во от съб­лаз­ни­те на све­та и на­ше­то вре­ме, на ос­но­ва­та на вя­ра­та и из­кон­ни­те еван­гел­с­ки цен­нос­ти.

- ­ На­пос­ле­дък се за­го­во­ри за ед­но за­сил­ва­не на по­пу­ляр­ност­та и при­със­т­ви­е­то на Пра­вос­ла­ви­е­то в тра­ди­ци­он­но неп­ра­вос­лав­ни стра­ни. Съг­ла­сен ли сте с та­ка­ва кон­с­та­та­ция? И ако “да”: как­во е Ва­ше­то обяс­не­ние за то­ва яв­ле­ние и как смя­та­те, че тряб­ва да се от­го­во­ри на то­зи ин­те­рес?

- ­ Пра­вос­ла­ви­е­то е кре­пост и твър­ди­на на Ис­ти­на­та. Има ед­на ис­ти­на, не мо­же да има мно­го ис­ти­ни и Хрис­тос е ка­зал: “Аз съм Пъ­тят, Ис­ти­на­та и Жи­во­тът”. В на­ше вре­ме у хо­ра­та, осо­бе­но на За­пад, все по­ве­че се за­бе­ляз­ва ед­но пре­на­си­ща­не от ма­те­ри­ал­но­то, от всич­ко, ко­е­то ни за­о­би­ка­ля. Хо­ра­та осъз­на­ват пре­ход­ност­та на ма­те­ри­ал­но­то, на чо­веш­ка­та сла­ва, су­е­та­та на ежед­не­ви­е­то си, из­мен­чи­вост­та и пре­ход­ност­та на всич­ко, ко­е­то ни за­о­би­ка­ля и ко­е­то ни ан­га­жи­ра и то­ва ги ка­ра да тър­сят веч­но­то, неп­ре­ход­но­то, ис­тин­с­ко­то. А Пра­вос­ла­ви­е­то е сък­ро­вищ­ни­ца на ис­ти­на­та, бас­ти­он на ис­ти­на­та и вра­та към веч­ния жи­вот. И та­ка пос­те­пен­но пре­на­си­ща­не­то от ма­те­ри­а­лиз­ма, в кой­то жи­ве­ем е ед­на мно­го доб­ра и бла­гоп­ри­ят­на поч­ва да по­се­ем се­ме­то на Хрис­то­ва­та вя­ра в сър­ца­та си.

В мо­мен­та има ед­но об­ръ­ща­не на За­па­да към Из­то­ка. То­ва се наб­лю­да­ва в све­то­вен ма­щаб. За жа­лост, мно­зи­на в сво­и­те тър­се­ния тръг­ват по раз­ни езо­те­рич­ни уче­ния. Ако мо­же да се ог­ла­ви точ­но то­зи про­цес на об­ръ­ща­не­то на За­па­да към Из­то­ка, ние мо­жем мно­го лес­но да фо­ку­си­ра­ме вни­ма­ни­е­то на всич­ки те­зи хо­ра към веч­на­та Ис­ти­на, ко­я­то е Хрис­тос. Та­ка че те­зи про­це­си Цър­к­ва­та въз­п­ри­е­ма и от­ва­ря пре­ди всич­ко един го­лям и ши­рок спек­тър и най-ве­че по­ле за ра­бо­та на са­ми­те нас.

- ­ А виж­да­те ли Бо­жий про­ми­съл в то­ва, че та­къв го­лям по­ток от емиг­ран­ти, от тра­ди­ци­он­но пра­вос­лав­ни стра­ни, през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия пое на За­пад, но­сей­ки със се­бе си пра­вос­лав­на­та си вя­ра и тра­ди­ции?

- ­ Не­съм­не­но то­ва е Бо­жий про­ми­съл, за­що­то ни­що не се случ­ва слу­чай­но по зем­но­то ли­це. Мо­же би в мо­мен­та пос­ла­ни­е­то на Из­то­ка към За­па­да е имен­но да по­ка­же на хо­ра­та от За­пад­на Ев­ро­па и Аме­ри­ка, ко­и­то са пре­за­до­во­ле­ни с всич­ко, но то­ва, ко­е­то имат не ги пра­ви щас­т­ли­ви и удов­лет­во­ре­ни от жи­во­та си. А то­ва, към ко­е­то ви­на­ги ще се стре­ми чо­веш­ка­та ду­ша, в ко­я­то и точ­ка на све­та да се на­ми­ра, е жи­ва­та вя­ра и об­ще­ни­е­то с Хрис­тос, защо­то, как­то се каз­ва в Све­ще­но­то Пи­са­ние “как­ва пол­за за чо­ве­ка, ако при­до­бие цял свят, а да пов­ре­ди на ду­ша­та си?” (Марк. 6:36), час­ти­цата от Бо­га, ко­я­то но­си все­ки един от нас. Тя тър­си да об­щу­ва със своя Тво­рец и да об­щу­ва със своя не­бе­сен Отец. Тя, ма­кар гла­сът є и ней­ни­те воп­ли да би­ват по­тул­ва­ни, тър­си Бо­га и ако не Го на­ми­ра, се чув­с­т­ва не­у­дов­лет­во­ре­на. Един­с­т­ве­но­то удов­лет­во­ре­ние е в Хрис­тос.

За жа­лост, в на­ша­та ро­ди­на през пос­лед­ни­те го­ди­ни мно­го кит­ни се­ла и гра­до­ве се обез­лю­дя­ват, а цър­к­ви­те в тях, ос­та­на­ли без хо­ра, ко­и­то да се гри­жат за тях и да ги из­пъл­ват с мо­лит­ва ­ за­пус­тя­ват. Един храм, в кой­то ня­ма бо­гос­лу­же­бен жи­вот, в кой­то бо­го­мо­лен на­род не от­п­ра­вя сво­и­те мо­лит­ви към Бо­га и в кой­то Бо­жи­я­та бла­го­дат не се из­ли­ва вър­ху вер­ни­те чеда, е мър­тъв храм. То­ва е скръб­но, жал­ко, но Бог е си­лен и в та­зи чо­веш­ка тра­ге­дия да до­не­се доб­ро и спа­се­ние на чо­ве­ци­те, ка­то сло­во­то Бо­жие се чуе по всич­ки кра­и­ща на зем­но­то ли­це, за­що­то то­ва е на­ша­та за­да­ча ­ да оти­дем и да на­у­чим: “Иде­те, на­у­че­те всич­ки на­ро­ди, ка­то ги кръ­ща­ва­те в име­то на От­ца и Си­на и Све­та­го Ду­ха” (Мат.28:19), как­то е ка­зал Гос­под Иисус Хрис­тос на Сво­и­те уче­ни­ци.

- ­ Съг­лас­но Ус­та­ва и тра­ди­ци­и­те на БПЦ за­ед­но с мит­ро­по­лит­с­ко­то слу­же­ние Вие вли­за­те и в със­та­ва на Све­тия Си­нод на БПЦ. Ка­то член на Све­тия Си­нод в как­во смя­та­те, че бих­те мо­гъл да бъ­де­те по­ле­зен в об­що­цър­ков­но­то де­ло? В коя об­ласт бих­те на­со­чил сво­и­те уси­лия?

- ­ През го­ди­ни­те до­ка­зах, че ра­бо­тя доб­ре с мла­до­то, под­рас­т­ва­що­то по­ко­ле­ние, та­ка че бих бил по­ле­зен в прос­вет­но­то поп­ри­ще, в гри­жа­та за ду­хов­ни­те учи­ли­ща и Бо­гос­лов­с­кия фа­кул­тет, как­то и за раз­ви­ти­е­то на стра­те­ги­я­та за ра­бо­та с мла­де­жи­те. Сти­га да бъ­да на­то­ва­рен от све­тей­шия Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и съб­ра­тя­та си от Св. Си­нод да по­е­ма то­зи кръст, ще дам на сто про­цен­та всич­ко от се­бе си за бла­го­то на род­на­та ни Цър­к­ва.