Възкресение Христово

Версия за печат

Възкресение Христово е най-големият християнски празник. В този ден вярващите отбелязват възкресението от мъртвите на Господ Иисус Христос. Православната църква празнува Възкресението на Христос вече почти две хиляди години.

Наричаме го още Празникът на празниците, защото той бележи победата на доброто над злото, на живота над смъртта, на светлината над тъмнината, на Истината над лъжата.

Иисус Христос – Божият Син, бил изпратен от Бога на земята за нашето спасение от злото и смъртта, за да можем след смъртта си да отиваме на небето, в Царството Божие и да живеем вечно. Той ходел по земята, говорел на хората за Бога, за любовта, за това как трябва да живеем, вършел чудеса, изцерявал неизлечимо болни и възкресявал мъртви, защото бил Син Божий.

Мнозина повярвали в Христос и Му станали ученици. Хората искали да им стане цар, властниците се бояли да не им отнеме властта, ненавиждали Го и търсели повод да се избавят от Него като го убият. Не разбирали, че Той е Син на Живия Бог, Творецът на всичко видимо и невидимо, в Чиято власт е целия свят, животът и смъртта.

Сред най-приближените 12 ученици на Иисус Христос имало един, който много обичал парите. Наричали го Юда. Той решил да предаде Иисус на враговете Му срещу възнаграждение. Показал на войниците кого да заловят като целунал Христос – това бил уговорения знак и злодеите хванали Иисус. Заплатили на Юда за предателството 30 сребърни монети.

Разпитвали Иисус, издевателствали над Него. Искали да се откаже от думите си, но Той стоически търпял жестоките мъчения. Накрая решили да Го подложат на най-страшното наказание за онези времена, на което подлагали само най-опасните престъпници – разпъване на кръст.

Приковали Го на кръста в петък. На хълма Голгота извън стените на Йерусалим. Присмивали му се, но Той никого не осъдил. Измъчван и разпънат на кръста Той страдал за Своите мъчители. В момента на смъртта Му земята се разтресла, слънцето се скрило и настанал мрак. Това е най-скръбният ден в годината за християните, народът го нарича Разпети петък.

Христови ученици взели тялото на Учителя, обвили Го в плащаница и Го положили в пещера, в изсечен в скалата гроб. Стражите закрили входа й с огромен камък и пазели пред нея. Но рано сутринта, в неделя Иисус възкръснал! На мястото, където бил положен останали само повивките Му. Ангел от небето отместил  камъка, стражите избягали ужасени.

В утрото на неделния ден при гроба Господен дошли жени от кръга на последователите Му и като видели огромния камък отместен, се удивили. Но Ангелът им възвестил радостната вест за чудното Възкресение на Христос. Жените, които Църквата нарича „мироносици”, защото носели миро да помажат тялото на Иисус, възвестили радостната вест на другите Му ученици. Но не всички повярвали. Четиридесет дена Господ се срещал със своите ученици, разговарял с тях, напътствал ги. След това пред очите на събралите се около Него последователи бавно се възнесъл на небето.

---------

Хората дълго преди Великден се подготвят за посрещането на светлия празник. По примера на Иисус, Който започнал Своето служение на земята като прекарал 40 дена в пустинята без нищо да яде и борейки се с различни изкушения и несгоди, вярващите спазват строг пост, тоест хранят се оскъдно само с храни от растителен произход и се стремят да вършат само добро. По време на поста хората ходят на богослужение в храма по-често от обикновено, много размишляват, молят се, стараят се да не грешат, да живеят в мир с всички, да не се разсейват и пилеят времето си.

Така те се очистват, обогатяват се духовно и се приближават към Господа. Само с много силна воля и с Божията помощ човек може да постигне това.

Последната седмица постът е най-строг и тогава всичко – богослуженията, молитвите припомнят последните дни от земния живот на Христос, Неговите страдания и кръстна смърт и така християните съпреживяват скръбта, както ще преживеят скоро след това радостта от Възкресението.