Колкото повече ни е поверено като възможности, толкова по-голям дълг носим и отговорност - Интервю с Александра Карамихалева

Вярата, освен всичко друго, е и светоглед. Разбиране за това: кои сме ние, защо се раждаме на тази земя, защо и как трябва да живеем… Тя определя приоритетите ни, виждането ни за света и хората около нас, тя определя изборите, които правим и отношенията ни. От това: в какво вярваме, на практика зависи как ще изживеем живота си, какви съпрузи, родители, приятели, служители и граждани на обществото ще бъдем. А православната вяра е религията на Любовта и радостта. Но тя е не натрапчива, не е експанзивна. Тя е достояние на онези, които я търсят.

- Какво е общото между държавата и църквата? И каква е разликата? 

- Общото? Това са хората. От една страна вярващите православни християнин са и граждани на държавата, от друга благото на тези хора, опазването на морала и мира в отношенията им, е обща грижа и за Църквата и за държавата. 

Но Църквата и държавата имат различен произход, имат и своите специфични функции, цели, методи и средства за постигане на тези цели. Задача на държавата е да осигурява защита на гражданите си, тяхната безопасност, здраве, да обезпечи техните граждански права, да се грижи за обществения ред и законността… Задачата на Църквата е вътрешното преобразяване на човека, нравственото му усъвършенстване и вечно спасение. Да съхранява исконните нравствени ценности, моралните устои, да благовести истината за това: какво е човекът, какъв е неговият произход, същността и назначението му, целта и смисълът на живота му. 

Но Църквата и държавата могат да си взаимодействат в някои области на обществения живот, като сферата на: образованието, културата, социалната сфера, опазването паметниците на културата. А защо не и в здравеопазването, армията, местата за лишаване от свобода – всяка със своите средства и методи на действие.

- Знаем, че Българският патриарх представлява Българската православна църква – Българска Патриаршия и от името на Светия Синод влиза в отношения с: предстоятелите и представителите на Поместните православни църкви; органите на държавната и местната власт в Република България; чужди държави и техни дипломатически представителства в Република България; международни организации и други вероизповедания в Република България и извън нея. Това означава ли, че БПЦ може да помага на българските православни християни, както духовно, морално, но и материално на социално слабите, както е в Гърция, поне с безплатна храна. Задавам ви този въпрос, защото тук в Гърция във всеки район и във всяка община църквата раздава безплатно топла храна, през зимата, но и през всички сезони, топли дрехи и одеала на хората, както се казва в България, в неравностойно положение, а не социално слаби.

- Не може да става сравнение между двете църкви – историческият им път и актуалната ситуация са различни. Българската православна църква няма този капацитет с който разполага Гръцката, нито финансов, нито като материална база, нито кадрови. 

По време на атеистическия период на БПЦ са ѝ били отнети социалните домове – сиропиталища, старчески домове, детски лагери…, с които е разполагала до тогава. Отнета ѝ е със закон възможността да извършва просветна и социална дейност и образованието и социалното подпомагане са станали изключително грижа на държавата. Служението на Църквата е ограничено до стените на храма – забранена ѝ е работата с деца и младежи, с военнослужещи, нуждаещи се…. Свещенослужителите, които, въпреки това, са си позволявали някаква по-голяма социална активност, са били сурово наказвани. Така, за жалост, традицията е била прекъсната и постепенно знанието за това как се организира и извършва социално служение се е загубило у нас. 

Струва ми се, че се е загубила и нагласата у хората, че грижата за страдащите е личен морален дълг на всеки от нас, а не само на специализираните учреждения.

Днес от БПЦ се очаква да развива социална дейност, да поддържа болници, старчески домове, сиропиталища, социални кухни и приюти, но колцина са хората, които са готови, имат желанието и възможностите, да заделят от своите средства и свободно време, за да участват в това? А социалната дейност на Църквата лежи на доброволчество и волнопожертвувания. 

Въпреки всичко това, в отделни енории по епархиите на БПЦ се организират различни форми на милосърдна и просветна дейност. Но не бихме могли да се сравняваме с държави, в които Църквата разполага с десятък от доходите на вярващите, такива, в които заплатите на духовенството са поети от държавата, издръжката на духовните училища – също, такива, в които храмовете изцяло се поддържат от държавата или общината и т.н. И, не на последно място, държави, в които населението, а следователно и вярващите, са по-добре финансово обезпечени и отделят повече за благотворителност. Правим, каквото можем и е по силите ни. И търсим начини, за да осъществим на дело християнското братолюбие.

- Когато идвам в България с гърци, учудването им е голямо, че има продавачи на свещи и светена вода и то на достатъчно висока цена за средния статистически българин, да не говорим за пенсионерите и безработните. Това централно разпореждане ли е или всеки район в страната се съобразява с местните църковни самоуправления.

- За съжаление това е въпрос на оцеляване. Българската православна църква е отделена от държавата и се издържа сама от продажба на свещи и такси за требите. От тези скромни лепти, които християните оставят в храма, Църквата осигурява минималните заплати, които получават свещенослужителите ѝ и църковнослужителите, издръжката на семинариите, поддръжката на храмовете и манастирите… Не разчитаме на помощи от вън, даренията за Църквата са рядкост, субсидиите от държавата са целеви – за малки ремонти на храмовете, не е разпространен и обичаят, както е в гръцките църкви, в края на богослужението в храма да се пуска дискос за набиране на средства. Така че, БПЦ се издържа от продажбата на свещи и църковни стоки, и от требите.

- Има ли информация Българската патриаршия, колко са самотните възрастни, социално слабите, самотните майки, многодетните семейства и общо болните, които имат нужда от материална социална и човешка помощ в лицето на църквата. 

- Не разполагаме с такава статистика.

- Според мен ние отиваме в църквата, само когато имаме нужда от помощ, а тази помощ не трябва ли да бъде превантивна, а в църквата да отиваме, за да благодарим и благославяме Бог, за силата и помощта, която ни дава!

- Точно така. Храмът е Дом Божий, а Църквата – богочовешки организъм и общност от вярващи хора, които изповядват една - православната вяра. Принципно, в църковните общности хората, начело със свещенството, са като едно духовно семейство, познават нуждите си, изпитанията през които преминават, съпреживяват радостните в живота, състрадават си в тежките моменти, оказват си взаимно помощ и подкрепа.  

- Какво е отношение като цяло на Българската патриаршия към малцинствата в България и по-точно сега към бежанците? 

- БПЦ - Българска патриаршия никога не е деляла своите пасоми по национален и какъвто и да е друг признак. Що се отнася до актуалния проблем с бежанците, Светият Синод на БПЦ излезе със специално становище по въпроса, което беше широко оповестено в медиите и публикувано в Официалния сайт на БПЦ на български и английски и всеки може да се запознае с текста и принципите заложени в него. Синодалните архиереи призовават естественото за християните милосърдие да се съчетава с благоразумие и разсъдителност, както и да се насочат усилията за справянето с проблема с бежанците към корена на това зло, към причините за това човешко страдание, а не към преодоляване на последствията.

- И накрая какво бихте пожелали на работещите българи в Гърция?

- Да успяват във всичките си добри начинания, да се гордеят, че са българи и да живеят така, че да са гордост за България! Впрочем, това е пожелание към всички ни – и живеещите в страната ни и извън пределите ѝ.