МАМА

Версия за печат

Нинка казваше, че нейната майка е най-добрата от всички майки. Тя се грижеше за нея, обличаше я с хубави дрехи, водеше я на разходка, а когато беше мъничка, я приспиваше, като я люлееше в кошчето... Това беше много приятно.

Но и Нинка много я обичаше. Никога не я ядосваше. Искаше тя да е винаги здрава и бодра. Един ден майка й се върна от работа замислена. Като влезе в стаята, веднага седна на стола без сили.

- Мамо, да не си болна? – запита Нина.

- Не съм болна, детето ми. Много съм уморена –отговори тя.

- Почини си, мамо. Полегни си.

- Не мога, Нинче. Трябва да приготвя вечеря.

- Аз ще  ти помагам – обеща доброто дете и го изпълни.

Когато майка й започна да бели картофи, тя й подаваше картофчетата. Това много я улесни и умората й започна да изчезва.

- Ах, колко ми е леко с твоята помощ – каза тя.

Това много зарадва Нинка и тя с още по-голямо желание започна да й помага. Прибра остатъците, хвърли ги в кофата и почисти масата.

Вечерта майка й подреди трапезата. Седнаха да вечерят. Баща й каза:

- Толкова вкусно ядене не съм ял досега. Как е приготвено?

- То е сготвено с много обич. Върнах се от работа уморена, Нинка ме съжали и ми помогна. Веднага умората ми изчезна – каза майка й.

Като  чу това, Нинка с радост обеща:

- Мила мамо, винаги ще ти помагам, за да не се изморяваш.

Такава приятна и вкусна вечеря дотогава никой не  помнеше. Всички бяха радостни. И това се дължеше на милостивото сърце на малкото дете, което много обичаше майка си.

Най-много  обича майка си това дете, което я жали и й помага! Тогава то с радост изговаря най-топлата думичка – „мама”.