БЛАГОДАРЯ

Версия за печат

Валентинка всичко споделяше с любимата си баба. Веднъж й каза:

- Бабо, казват ми, че съм много красива. Приличала съм на цвете.

Баба й я погледна, погали златните й къдрици и каза:

- Вале, всички деца са красиви и нежни като цветя. Но цвете, което няма приятен мирис, не  се предпочита. А за красивото дете приятният мирис е доброто държание.

- Бабо, аз искам да съм като цветето, което има приятен мирис. Научи ме на добро поведение.

Баба й се зарадва и започна да я учи как да говори, как да поздравява. Още я научи за всичко да благодари, но не само като изговорим думичката, а много топло.

Майка й се зарадва много, когато й подари кукла за именния ден, а тя й каза: „Мамо, от сърце ти благодаря!”. Баща й също много се зарадва, когато й разреши да си играе с приятелката си, а Валя му каза: „Татко, много ти благодаря!”. От сърце изговаряше думичките и те звучаха много хубаво.

Веднъж Валентинка вървеше по улицата с Ани. Срещна ги една жена, която попита:

- Вале, как си?

- Благодаря! Много съм добре, лельо Ели – отговори тя.

Ани се зачуди и попита:

- За какво й благодариш? Тя не ти даде нищо.

-  Ани, тя ми даде обич. Щом се сети да ме попита как съм, значи, че ме обича.  А по-скъп подарък от обичта няма – обясни тя.

Ани хареса постъпките й и реши да се научи и тя така топло да благодари. Скоро й се удаде случай . Учителката в детската градина я попита:

- Ани, как прекара вчера неделния ден?

- Благодаря! Много весело, ходихме на разходка.

Учителката се зарадва на вежливия отговор и я похвали. Всички деца започнаха да подражават на двете момичета.

Думичката „благодаря!” в детската градина започна често да се чува; изговаряна топло, тя придаде приятен аромат на обноските им.