ИЗПОВЕД

Версия за печат

Емилия облече новата си бяла рокля, погрижи се за външността си и забърза към гарата. В последния момент си купи билет и се качи на влака. Пътуваше до близкия град и не седна, за да не измачка роклята си, а остана права в коридора на вагона. Унесена в мечти, едва забеляза  още на първата спирка бедна селянка, която леко накуцукваше. Готвеше се да слиза. Носеше две стари захабени чанти. Виждаше се, че едната беше промокрена.

Когато стигна до вратата, помоли момичето да й помогне, на Емилия се направи, че не я чува. Жената се опита да слезе сама, но се подхлъзна и падна. Добри хора я вдигнаха. Тя изстена от болки  в ръката, а по челото и потече кръв. Емилия  видя случилото се и като че ли отрезвя, но беше късно.

Мина време, а тя често мислено виждаше измъченото лице на  непознатата жена със струйка кръв по челото. Можеше да умре на място. Добре че това не се случи. Тежестта в душата на младото момиче прогонваше радостта й всеки път, когато споменът неканен идваше, за да я смути.

Веднъж беше на гости у приятелката си Надежда. Разговаряха на духовни теми.

- Надя, какво е грехът и защо той измъчва душата? – със сведен поглед попита Емилия.

- Ема, грехът е нарушение на духовната хармония. Той е неестествено състояние на душата и затова внася смут в нея. 

- Чувала съм, че една от Десетте Божии заповеди гласи: „Не убивай”. Ако постъпката ми има лоши последици за живота на ближния, защо душата ми толкова се терзае? Нали не е извършено убийство.

Емилия разказа подробно случая с жената. Надя й обясни, че има много форми на убийство. Даже само с една дума може да се убие, разбира се не тялото, а душата, а тя е много по-ценна.

- А как може да се варне изгубеният мир? – отново запита Емилия.

- Чрез тайнството изповед.

- Какво е то?

- Съгрешилият отива при свещеника в храма. Казва греха си с чувство на разкаяние. Свещеника  прочита разрешителна молитва и грехът се опрощава.  

- Това е чудесно. Но защо непременно при свещеник?

- Опитай и ще разбереш. Грехът, споделен пред близък човек, пак след време ще затежи, а след изповед олеква напълно. Това става, защото свещеникът има власт да развързва грехове.

- Каква власт? Това е много чудно.

Надежда обясни подробно, че Христос, след като възкръснал, се явил на апостолите и им дал власт да развързват грехове. Те са ръкоположили чрез Светия Дух следващите духовни лица и така до наши дни. Веригата от Христос до последния ръкоположен свещеник не е прекъсната.

- Ами, ако грехът се повтори?

- Ако това стане поради крайна немощ, пак трябва да последва изповед при пълно покаяние.

Емилия се замисли и след много колебания реши да се изповяда. Олекна й и при следващата среща с Надя каза:

- Надя, изповедта има чудна пречистваща сила. Аз се грижех тялото и облеклото ми да са чисти, а над душата си не внимавах.

- Изповедта е духовна баня – авторитетно допълни Надя.

От този ден Емилия стана добра християнка. Не пропускаше да измива душата си не само от големия грях, от който вече се пазеше, но и от най-дребните прашинки на обидна дума или лоша мисъл, които замърсяват душата.