Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
архимандрит Серафим

Аз съм птиченце щастливо!

Бог така ме е създал –

да съм пъргаво, игриво.

Вижте, и крилца ми дал!

 

Щом се раничко събудя

още в първите зари,

трепвам в радост и почуда –

Изтокът в пожар гори!

 

Весело в листата пея,

хваля Бога от сърце

и се радвам, че живея

под светото Му лице!

 

Моят дом е тъй обширен!

Аз летя, където ща,

и със вятъра немирен

си играя до нощта.

 

Имам си храна, водица

под небесния син свод –

червей тука, там мушица,

и зрънца, и вкусен плод.

 

Моят мил Небесен Татко

иска само туй от мен –

да му пея сладко, сладко,

с благодарност всеки ден!

Източник: 
„Великден” – стихове за деца