ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Теофан (Ашурков)

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние сме се събрали да отбележим празника Рождество на Пресветата Богородица и Приснодева Мария. Да си припомним историята на празника.

Пречистатата Дева Мария се родила от престарелите родители Йоаким и Анна. Йоаким произхождал от царския род Давидов, а Анна – от първосвещеническия род на Аарон. Това благочестиво семейство живеело в град Назарет. Те били богобоязливи, честни и трудолюбиви хора. Господ не им пратил деца и те пребъдвали в постоянни молитви към Бога да им прати утеха – чадо. Изглеждало, че Небето не ги чува, Бог не се вслушва. А нали в тези времена, различни от сегашното, безплодието се считало за презряно състояние. Хората шепнели: „Очевидно е, че тези съпрузи само външно са благочестиви. Те имат, навярно, някакви тайни и тежки грехове, след като Господ е затворил пред тях вратата на чадородието”.

Разбира се, голяма била скръбта на двойката. Те, изглежда, вече се били отчаяли, защото наближавали 70 години, когато според човешката природа вече практически е невъзможно да станат родители. Но, твърдо вярвайки в Бога и надявайки се тайно, Йоаким навлиза дълбоко в пустинята, където със сълзи се моли Господ да им прати чадо.

Анна, седяща у дома, както разказва Преданието, видяла гнездо с птица, хранеща пищящи птиченца. Неволно ѝ потекли сълзи. Анна вдигнала очи към небето и произнесла: „Господи! Нали Ти и на птиците небесни даваш деца! А ние доживяхме до старини, презрени пред Тебе, нямайки чада”. В тази минута архистратигът Божий Гавриил се явил на Йоаким и му донесъл блага вест. Не вярва Йоаким, сърцето му трепери, когато се завръща у дома.

Минава известно време, но Анна се таи, бои се да си признае, не вярва на това, което като жена чувства – в нейната утроба се зачева живот. Минало време и Анна родила Богоизбраната отроковица – Тази, Която ще стане Майка на Самия Бог. Когато родителите чакали това дете, дали твърдо обещание да го посветят на служение на Бога, което после и правят.

Човечеството хилядолетия очаквало хилядолетия изпълнението на обещанието, което Бог, при изгонването на Адам от Рая, казал: „Семето на Жената ще смаже главата на змията” (Бит. 3:15). И хората вярвали, и пророците благовествали, че ще се роди Месия, Който ще измие греха на Адам и ще възроди повредената от греха човешка природа. Понякога изглеждало, че човечеството неизбежно ще загине, както това вече станало в историята във времето на Великия потоп при Ной...

Ще мине време и родената Дева ще стане Майка на невместимия Бог. Тя ще зачене, но не като всички хора, не от мъжки пол, а от Дух Свети. Кой и кога ще разбере тази велика тайна? Кой и кога ще достигне величието на чистотата на Божията Майка, толкова непорочна, че Сам Бог ѝ позволил да стане Неговото вместилище? Църквата много точно е изразила това в тропара:Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен”.

А сега да се обърнем към наши дни. Как живеем? Ето тази безплодна двойка, какво предприема? Тя отива при медици, но не при знахари. А ние сега – тези, които носят кръста на бездетството, – отиваме при магьосници и знахари, намесваме се неразумно в човешката природа, без да се надяваме на Бога. И другата страна. В древността се считало, че децата са благословение Божие. Днес пък – страшно изопачаване; ужасно е да чуеш, че децата са „бреме”. Страната пустее, звучи заплашителната фраза „демографска пропаст”… А ние? Тук, пред Бога, в храма, припомнете си колко деца са убити в утробата, чрез аборти! Ще настане време и те ще закрещят, и ще ни запитат: „Какво сте направили? Защо сте ни погубили, още не видели светлина?” Ние твърде леко се отнасяме към този грях, но човечеството и всяка отделна личност ще платят скъпо за греха на детеубийството. Ние роптаем: защо ни се случва това и това, откъде у нас болести и беди? Ето именно оттук – от нашите беззакония.

И ето в този празник на Рождеството на Пресветата Дева Мария нека всеки да прелисти книгата на своята съвест. Ако намериш пороци и беззакония – кай се, докато живееш още на земята. Докато си на крака, върши добро. Ти, погубил своите деца, помагай на сираците, давай милостиня – и Господ ще бъде милостив към нас.

Рождество на Пресветата Дева. Колко велик е този празник, начало на всички празници! Тя ще стане после Майка на Бога и ще настане Рождество Христово, а след това – Кръщението на нейния Син. Ще има и разпятие на кръста, и смъртта на нейния Божествен Син поради човешката злоба. Сега обичат да говорят за обществено мнение, за „гражданска позиция”. Ето, именно общественото мнение разпнало Христа. Римският прокуратор казва: „Не намирам в Него грях, достоен за смърт”, а „общественото мнение”, подстрекавано от шайка законници, крещи: „Разпни, разпни Го”. Ето към какво води мнението на тълпата, което ние наричаме „обществено движение”. Ние трябва да бъдем във всичко внимателни, ние трябва да бъдем

верни на законите на Бога, на Неговите заповеди. И тогава нашият живот – личен и обществен – ще се изгражда по съвсем други закони. Понеже там, където има мир с Бога, там има мир в душата. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru