При изворите на св. великомъченица Варвара


По предание в българските земи, в близост до с. Елешница, Разложко, някога Илиопол, а не в Илиопол Антиохийски или Илиопол Александрийски, е живяла красивата Варвара и тук баща ѝ построява къпалнята с лечебна вода, спомената в житието ѝ. На това място е и посечена мъченицата, а от скалата, където се проляла кръвта ѝ, бликнала гореща лековита вода, която тече и днес, а чудотворният извор се нарича Мирото.
Местните от край време наричат местността Света Варвара и ежегодно в деня на нейната памет - 4 декември и в четвъртия ден след Великден, поради голямата почит към мъченицата, празнуват на това свято място, където е изграден параклис в нейна чест.
Руският светогорски монах Партений, лекувал се в извора край с. Елешница, в своите записки, издадени през 1856 г. в Москва, в четвъртия от обемистите томове пише: „Ще обява още нещо, което за нас, руснаците, е много важно, но неговата достоверност още не е доказана, не е изследвана и затова предизвиква недоумение у мен. А това нещо е следното: българите утвърждават, че света великомъченица Варвара била по род българка, по език славянка, от македонската страна. Това на мен ми го казаха в нашия руски манастир на Атон монаси българи, не един и не двама, но повече от двадесет човека. А те получили това предание от древни времена и от прадедите си.
Те казват така: В Македония има град Неврокоп, от Атонските гори на шест дни път; а от град Неврокоп на един ден път има село, по български наричано Лешница (Елешница - б.р.), а по гръцки - бившето Илиопол. В това село има баня, до банята тече силен източник на гореща вода, която има целителна сила, а когато се охлади, тя става сладка и вкусна като мляко. Тази баня се нарича Диоскорова, по името на бащата на света Варвара; а по-добре ще е да кажем - баня „Св. Варвара“. В деня, в който се чества паметта на светицата, тук се събира голямо множество народ, българи, и се извършва молебен и става голям празник, и пият от водата, и се къпят там в купела. Освен това в същото село има разрушена кула; казват, че в нея живеела св. Варвара и че кулата била построена от нейния баща“.
Извършените частични разкопки в района на извора „Света Варвара“ и надгробна плоча на знатна римлянка, съхранявана в Археологическия музей в София, указват съществуването на античния Илиопол на това място.