КНИГА СТОЙНОСТНА И КРЪСТОНОСНА

Версия за печат

Наречена „Клепалото бие“ и то двутомна, подзаглавена „Антология на българската християнска поезия“, дело внушително по замисъл + изпълнение. Осъществител на благородния и съвсем рядък почин е отец Лъчезар Лазаров, поет, разказвач, публицист, изследоватeл, член на СБП. Том първи стигkа до читателите през 2021-а, сегашният поднася внушителни 406 страници, в които участниците са подредени по азбучен ред. Така, непредвидимо се оказват редом творци, принадлежащи към различни поколения и с многопосочни дирения, имена тежки, върхови, но заедно с тях и начеващи. Съставителят е извършил похвална оценъчна дейност в две поприща: художествени достойнства, но  също издържаност от православно гледище.

Най обаче изненадва присъствието на „Моята молитва“, която щом излязла под перото на огненословния Христо Ботев бива усърдно, ревностно сочена за люто противохристиянска, особено върло правеха го другарята. Впрочем творба, най-злохулно и неоспоримо спечелила първенство в нашата стихотворна изказност, е Гео Милевата поема „Септември“. Обаче някои отхвърлят укорите за противохристиянщина в „Молитва“-та и отец Лъчезар посочва имена две, като едното е на проф. Михаил Арнаудов. Тя е искрен, съкровен изблик на буйно и неудържимо, даже гневно щение Вярата да бъде покривана с дела всеотдайни, че да не изпада в голословие. Ботев една мразовита зима обитава неотоплена ветрена мелница из покрайнините на  Букурещ и в писмо до Коста Тулешков споделя: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер.  Студ, дърво и камък се пука, а той пее и се весели. (...) Приятно е човеку да живее с подобни личности.“ Нима гениалният поет ще нарече  приятел и нечут характер оногова, от когото го разделя духовната пропаст на безбожничество, мигар не знае, че Васил Кунчев е йеродякон Игнатий? А той, той ще ли търпи явна близост с отявлен противобожник, какъвто лукаво и користно го изкарват в своя угода особи, обществени сдружения?

Двуединното „Клепало“ рисува учудващо широк обхват у родни поети, не само защото не бивал е досега  очертаван, но даже и замислян. Това е от големите заслуги на подбирача, подреждач и предговоряч отец Лъчезар, работил наистина с препоръчителна всеотдайност и християнско търпение, без предубеденост, поради които читателят прави свои малки открития от порядъка на: „я гледай, тоя го знам от едно време като партиен и комсомолски поет, а в сърцето си носел Бога“. Към имащия очи за отечествена народопсихология двете „Клепала“ в съзвучие разкриват една съвременна присъщност, горчив плод на властвалия марксизъм-ленинизъм: уви, много по черкви не ходим, но тая оскъдица не пречи Отец, Син и Свети Дух мнозина да ги носят свидно = съкровено в душите си. Въз основа на горното смея да твърдя, че днешните българи споделяме Православието много повече в сравнение с броя на богомолците по време на служби.