СЛОВО НА СТАРЕЦА ПАИСИЙ - част първа

Версия за печат

Най-страшния враг за дявола е не друго, а смирението. Нека да чуем какво казва нашият Господ, че „демоните излизат с молитва и пост.” Ако той ни донесе неприлични мисли в духовната ни работа или нещо друго срещу спасението на нашата душата, ние трябва да му се противопоставим с благотворна молитва, вътре в нашите мисли, чрез „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, Пресвета Богородице (Марие) помогни ни.” И винаги душата ни трябва да жадува познанието на истината, да жадува прощаването на греховете, да жадува мира на съвестта, да жадува Небесната радост. Най-прекрасната жажда е единението с Иисус Христос, да жадува светото общение, да жадува придобиването на добродетели, да жадува кога ще достигнем по-скоро до Царството Небесно, кога по-скоро ще бъдем освободени от суетата на този свят, кога ще бъдем освободени от болката, от скръбите, проблемите, от злото в човешките сърца, кога ще станем свободни, кога ще бъдем освободени от страстите и най-накрая... душата ни трябва да жадува за вечната радост, да жадува нашето единение с Бог за вечен живот заедно със светиите. Защото колко е времето, което ще живеем на Земята? О, мои братя, в тези времена любовта на мнозина ще изстине и ще има голяма скръб, агресия на народите, имиграция на хора, голямо безредие, разточителство, равнодушие, незаинтересованост за спасението на душата. Почти всички хора страстно, жадно ще се нахвърлят към ядене, танци, гуляй, ще се нахвърлят към наслаждение със земните блага. Хората ще се препират, ще бъдат много мързеливи, в техните християнски задачи ще бъдат мързеливи в най-голяма степен. Ще бързат да обвиняват другите хора. Безверие, омраза, враждебност, завист, препирня ще бъдат на първо място в живота на хората. Нека да застанем със страх пред Бога и да бъдем внимателни към изпълнението на нашите религиозни задачи, като пазим всичките добродетели. Да внимаваме да напълним нашите съсъди с елей, тъй като нашата душа е в нашето тяло. Нашата свещ трябва да свети, трябва да бъде горяща през целия ни живот, да бъде горяща, преди очите ни да се затворят. Нашата  свещ трябва винаги да бъде горяща. Съсъдите са силите на душата, която приема добродетелите. Елеят, който ние трябва да добавяме в съсъдите е упражняването на всички добродетели. Свещта, която свети представлява ума, който може да приеме Божията благодат. Душата, която ще свети, ще влезе с Иисус Христос в Царството Небесно. Душата, която има горяща свещ като петте девици и времето на смъртта настъпи, тази душа ще влезе с Иисус Христос в Царството Небесно. Но душата, която е помрачена и непокаяна от греховните работи(...) да казва „Господи прости ми греховете”. Също така ти трябва да виждаш всички хора като светии и само себе си, само себе си трябва да виждаш грешен и долен от всички, без значение, че другите хора може да са по-грешни. Ние нямаме правото да ги виждаме по-грешни, нямаме правото да ги съдим, нямаме правото да казваме нищо срещу грешника. Само самите себе си трябва да виждаме грешни и долни от всички. Човек трябва да говори, когато трябва, да говори колкото трябва, да говори това, което трябва. Вярващите хора трябва да стоят твърди пред изпитанията на живота. Вярващите и благочестиви хора наистина имат Христос с тях, когато се приобщават със светото Причастие. Те имат Христос в себе си и Бог почива в тях. И Той им дава всяко добро за спасението. Вярващият и благочестив човек не се страхува от нищо, нито от злия човек, нито от лоши обстоятелства. Той не се страхува от нищо, защото надеждата в Бог му дава опора и става източник на сила, която преобразява и укрепва човека отвътре, и също носи полза и преобразява обществото. Страха Божий е началото на добродетелта, страха идва от вярата.

Превод Венцислав Николов