Оправдани ли са евгеническите аборти

Версия за печат

Покрай станалите обичайни новини за трагедии с множество човешки жертви, престъпления и злополуки, около Коледните празници медиите ни "зарадваха" и с една хубава вест. Престижна столична болница е получила дарение от скъпа техника за ранна диагностика на сърдечни аномалии при неродените. Бъдещите родители могат спокойно да си отдъхнат ­ вместо да обикалят по лекарските кабинети и да източват здравната каса за скъпоструваща профилактика и лечение на сърдечните аномалии на още нероденото си дете, могат своевременно да сложат край на живота му и да си спестят маса неудобства. Какъв цинизъм!

С напредъка на технологиите в света отдавна стана възможно установяването на различни аномалии в развитието на ембриона още в началните стадии на бременността. За съжаление тези забележителни достижения на човешкия ум не се използват, за да се окаже навременна медицинска помощ на детето или морална подкрепа и съдействие на родителите. Резултатът от тези изследвания са т. нар. евгенически аборти, които предотвратяват раждането на болни и недъгави деца. Не знам по какъв друг начин можем да наречем прекъсването на живота на дете, заради възможността да се роди то физически обременено, освен: предумишлено убийство по особено жесток начин, въпреки че съвременното законодателство не третира абортите така.

Според радетелите на евгеническите аборти целта е да се избавят още неродените деца от един непълноценен и изпълнен със страдания живот, а родителите им ­ от очакващата ги тежка участ по обгрижването на болно дете. Но отвъд тези привидно хуманни аргументи става очевидно, че се провежда една дълбоко неморална политика на очистване на обществото от нетрудоспособни, непродуктивни или така да се каже ­ непълноценни хора. Макар че не физическата недъгавост обременява човечеството и го изражда, а нравствената.

Църквата категорично се противопоставя на идеята за т. нар. хуманни убийства дори в случаите на умиращ с цел избавянето му от страдания. Още повече тази забрана важи в случаите на неродени деца, чието заболяване би могло да има и добър изход: болестта може и да не се развие или да бъде успешно излекувана в бъдеще. Освен това, по Божия милост, и болно дете би могло да се радва на истински пълноценен живот и да доживее до дълбока старост, оставяйки след себе си драгоценните плодове на незаменимото си присъствие. Нито един човешки живот не е безсмислен, колкото и трудно да е понякога за ограничените ни човешки възможности да проумеем смисъла му.

Християнството гледа на земния живот като на етап от пътя към вечността, в който се формира човешката личност. Оттук и болестта, и здравето са само ситуации, в които се намира човек и благодарение на които изгражда своя характер и нравствен облик. При екстремните условия на неизлечима, продължителна болест могат да се проявят изключителни сили и дарования, които биха останали непостижими при благоденствие и добро здраве.

Мнозина от великите личности от всички области на човешката култура са имали вродени дефекти и неизлечими заболявания, но очевидно са имали и вродени таланти. Благодарение на силната си воля, търпение и духовна сила те са развили тези дарби и са станали слава за човечеството, а не бреме и срам. Ако слепецът Омир се беше родил в Спарта, където избивали физически слабите и недъгави деца, неспособни да станат добри войни, човечеството щеше да се лиши от "Илиада" и "Одисея".

Бог на всекиго дава различни дарби: здраве, физическа сила, ум, сърдечна топлота, различни таланти. Човешката природа е устроена така, че физическите недостатъци се компенсират от развитието на други сили и способности, а и най-добрата медицинска техника днес не може да констатира при лабораторни условия вродените духовни дарби на нероденото още дете.

Що се отнася до родителите: и болното, и здравото дете е дар от Бога, поверено им е за спасение. Заболяването на детето е наистина бреме за цялото семейство, но то може да се превърне и в най-здравата спойка в него, в извор на любов, дълбоки сърдечни отношения, радост ­ в истинско благословение и средство за спасение на цялото семейство.

Никой не може да избегне страданията. Избягвайки едни, ние неизменно ще се натъкваме на други. Всъщност, колкото повече се опитваме да избягаме от страданията, толкова повече ще ни връхлитат те. Ако семейството е нравствена школа, то болните деца учат своите родители на търпение и милосърдие и им се отплащат щедро с неподправена любов. Често най-скъпо за майчиното сърце е именно болното дете. Честа е констатацията, че болните деца са духовно по-зрели от своите здрави връстници. Техният емоционален живот може да бъде по-дълбок, да проявяват неприсъща за възрастта им мъдрост, да са по-чувствителни, топли и грижовни към другите хора.

Както едно здраво дете може да се окаже истинско разочарование и проклятие за своите родители, да им донесе неописуеми страдания и незаличими рани, така и болното дете може да ги дари с истинско щастие, гордост и родителско удовлетворение. Нито здравето е залог за щастлив и пълноценен живот, нито болестта е залог за разочарования и горест.

Църквата в лицето на своите свещенослужители е длъжна ясно и недвусмислено да заявява своята позиция по отношение на абортите, за да са наясно пасомите за последиците от своя избор.

В пълно съгласие със съвременните научни данни за биологичната същност на човека, православното богословие и антропология определят началото на човешкия живот с момента на зачатието. "Този, който трябва да стане човек е вече човек" (Тертулиан, II в.). Следователно преднамереното прекъсване на бременността, в който и да е стадий от развитието на плода, е убийство и пряко нарушаване на заповедта "Не убивай" и Христовата заповед "Възлюби ближния като себе си".

В случаите на непосредствена смъртна заплаха, когато трябва да се избира между живота на майката и този на детето, Църквата не може да благослови аборта, но не може и да задължи жената да пожертва своя живот, тъй като подвигът на мъченичеството може да бъде само доброволен.

Прекъсване на бременността с цел запазване живота на майката се допуска само при извънматочна бременност, тъй като в такива случаи смъртта на детето е неизбежна.

По правило всички очакват от християнството да проявява любов и състрадание, но такива, каквито светът ги разбира: да правиш и говориш онова, което е удобно и приятно на другите и не ограничава своеволията им. Христовата любов, обаче, е нещо повече от доброта и човекоугодничество, нещо повече от толериране на бягството от страданията и трудностите на всяка цена (дори с цената на нечий земен и вечен живот). Христовата любов превъзхожда високомерната хуманност, която предлага онова решение, което изглежда най-лесно изпълнимо, дори ако последствията са ужасяващи за всички заинтересовани лица. Христовата любов смята спасението и вечния живот на родителите и децата за много по-важно от временното облекчение на физически, психически или финансови затруднения. Тази любов във всички времена е отричала и продължава да отрича убийството на неродени деца.