СЛОВО НА СТАРЕЦА ПАИСИЙ - част втора

Версия за печат

Коренът на добродетелния живот е непрекъснатото изучаване на Божественото Слово. Това Слово от Господа, ни задължава да приемем нашата задача, да изберем Неговия свят живот като пример и да следваме всички Негови добродетели. Учението на Иисус е светлината. Човекът, който желае да разбере всичко от учението на Господ, трябва да вярва в Иисус и да организира живота си в съответствие с живота на Христос. Също така той трябва да се покае искрено за всяко оскърбление. Притежаването на временни блага, е суета. Това е суета. Душата, която обича Бога, намира почивка там, в Бога, а не в суетата на света. Душата не може да намери покой чрез светското внимание, което е в лукса, спокойствието, благополучието. Душата не може да намери почивка там, ето защо ние виждаме хора, които имат всичко това, но нямат покой, нито радост. Така че, за да намерим радост и покой, нашата душа трябва да обича Бога. За да обичаш Бога, за да може човек да обича Бога, той трябва да вярва в Неговото Евангелие, цялото Евангелието, а не част от Евангелието, не някои глави от Евангелието, но цялото Евангелие. И, за да вярва човек в цялото Евангелие от Бога, той трябва да бъде освободен от материалните неща. За да може човек да бъде освободен от материалните неща, той не трябва да обича тези неща. Човекът, който е алчен, користолюбив, е роб на страстите. С цел да се потиснат нашите страсти, ние трябва да станем милостиви. Милостивият, трябва да дава от това, което той е спечелил от своя труд, чрез потта си, а не чрез беззакония. Всеки милостив човек трябва да е праведен, защото, ако той не е праведен, той е сляп. Той не може да види, той не може да види, защото не може да открадне и нарани други хора и да направи милостиня. Християнинът трябва да устои на всяко беззаконие от други хора. Християнинът не само трябва да устои беззаконие с радост, но също така той трябва да положи душата си за своите братя. Тогава той става съвършен, след което той става милостив, тогава той се превръща в светец. Искам мои възлюбени братя, да отворя устата си и говоря за големия въпрос на смирението, но се страхувам да говоря за Бог чрез човешки разсъждения. Смирението е одежда на божеството. Синът и Словото Божие, нашият Господ Иисус Христос носи тази одежда, смирението, дойде и живя тук на Земята и се присъедини към хората. Тази одежда Той носи, одеждата на смирението. Това беше Неговата одежда. Целият Негов живот беше скромен. Чрез смирението Той покри своята божественост, чрез смирението Той покри Своята слава. Който и човек да носи тази одежда, смирението, той изглежда като Иисус, защото със смирение той носи одеждата на Иисус. Кроткият, смирен човек, както е известно, е обичен на всички. Те почитат кроткия човек като светия, те всички го уважават. Дори и дивите зверове не закачат кроткия човек, те не го разкъсват. Колко много примери за свети хора има. Всеки човек, който и да е той, особено уважава смирението. Никой не мрази кроткия човек, нито го укорява, порицава, нито го презира, защото Господ го обича. Хората се насочват най-вече към тези, които ги обичат. Господ почива в смирените и кротки хора. Но за съжаление, хората не обичат смирението, не искат да се смирят. Те не искат да се смирят и да станат обични на Господа, но хората обичат гордостта и стават като сатана. Имаме много теми, за които да говорим. Много. Затова всеки християнин трябва особено да заангажира, да се загрижи за тези теми, които ще кажа. Относно Бог, какво знаят най-много християните, днес? За вярата, в какво вярват хората днес? За послушанието? На кого се покоряват днес хората, на Бога или на дявола? За работа. Къде работят днес хората, на лозето на Господ или в работите на дявола?

Превод Венцислав Николов