ПРОПОВЕД В СЪБОТА НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба“ (Ин. 16:2). Днес Светата Църква почита паметта на великомъченика Теодора Тирон, живял в края на III век и пострадал през 306 година. Три века отминали от това време, когато Христос слязъл на земята и за тези векове християнството се разпространило по цялата Римска империя, въпреки ожесточената борба с него.

Против последователите на Бога в ход били пуснати и държавната машина, и не приелите Бога иудеи, и езическият свят. От една страна, сее се семето на проповедта, расте семейството на християните по цялата Римска империя. От друг страна, неимоверна злоба – издават се укази на римските императори, последователите на новата вяра се принуждават да се отрекат и да се поклонят на идолите. Разпналите Христа иудеи подстрекават, езичниците се борят против християните, десетки хиляди са подложени на мъчения, умъртвени на цирковите арени, от тях правят живи факли.

Но християнството не се предава. Що за чудо? Хората отиват на смърт, когато им предлагат „само една шепа“ тамян да хвърлят на жертвения огън на идолите. Но не съвестта на християнина не му позволя да служи на идолите и на Бога. По-добре смърт, която става „тесните врата“ (Лк. 13:24), водещи човека в рая.

Ето такъв бил и Теодор Тирон, чиято памет честваме днес. Воин, роден в знатно семейство, той станал свидетел на огромен брой нещастни християни, водени на смърт. Той бил вече християнин, не се стърпял и заявил това, защото сърцето му горяло от любов към Бога. През нощта той изгорил храма, където стоели идолите. Той бил арестуван, жестоко измъчван и след това решили да го изгорят жив. Според преданието, огънят не докоснал тялото на светеца.

Главата на свети великомъченик Теодор днес се пази в Италия. Църквата е установила неговата памет да се отбелязва в събота на първата седмица на Великия пост, за да ни покаже как твърдо трябва да отстояваме вярата на нашите предци…

Великият пост продължава. Възпоменавайки паметта на мъчениците, нека вървим с Христос. Кръстът е тежък, и Христос също е падал. Нашият кръст, който ние носим през живота си е вярност към Бога и изпълнение на Неговите заповеди. Паднал ли си? Ставай, не бой се и не унивай. Падението още не е смърт, смърт е тогава, когато си се отчаял, а когато ставаш и се каеш - бие сърцето на духовния живот. И непременно Бог ще протегне ръка и ще ни изпрати Своята благодат, както някога на Теодор Тирон. И ще вземе върху Си скърбите заради нашата преданост и любов, и ще ни преведе през Голгота към Светлата Пасха Христова. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев