Свети Георги

Версия за печат

В детската градина се случи нещо много интересно. Един човек си купил от пазара прасенце. Сложил го в една торба и тръгнал. Като стигнал до входа на детската градина, срещнал един свой приятел. Започнали да разговарят и той сложил торбата на тротоара да му олекне.

Прасенцето излязло и понеже вратата била открехната, моментално се мушнало през нея и влязло в двора, където децата играели. И: „грух, грух...”, започнало да се разхожда.

Децата се изплашили. Разтичали се накъдето им видят очите. Викали едно през друго: „Прасенцето иде, бягайте!”.

Само Георги не се уплашил. Помогнал на прасенцето да излезе и човекът пак си го сложил в торбата. Като се събрали всички, учителката казала, че  Георги е най-смелото момче. Той и друг път не се плашел от нищо и проявявал смелост.

Георги се зарадвал и попитал другарчетата си:

- Знаете ли защо съм толкова смел?

- Не-е-е... – викали всички деца.

И той им обяснил, че носи името на свети Георги, който бил много смел. Разказал им, че бил военен, яздел кон и от нищо не се плашел. Вярвал в Бога, но тогава царете не обичали вярващите хора.

Заплашили свети Георги ,  че ще го измъчат, ако не се откаже от Христос. Това не го изплашило. Мъчили го много и накрая го убили. Затова станал светец.

Като разказа подробно как го мъчили, Георги завърши с думите:

- Чухте ли колко смел бил свети Георги? А вие, страхливци, от едно прасенце хукнахте да бягате!

На Георгьовден той почерпи другарчетата си и се похвали, че баща му е обещал, като порасне, да му купи един кон – да го язди и да прилича на свети Георги.