Свети Кирил

Версия за печат

Ангелчо и Марианка много обичаха да рисуват. Те рисуваха дървета, птички с разперени крилца, цветчета... Днес  решиха да нарисуват къщичка. Като завършиха, Ангелчо каза:

- Моята къщичка е по-хубава.

- И моята е хубава – възрази Марианка.

- Виж, че от коминчето на моята къщичка излиза пушек. Значи гори печка.

-  Аз пък зная да пиша моята буква – каза Марианка, защото искаше и тя да го превъзхожда с нещо и написа буквата „М”.

- И аз зная моята – каза Ангелчо и я написа до нейната, за да й докаже.

- Но аз мога още по-хубаво да я напиша.

- И аз мога по-хубаво.

Така се появи думичката „мама”. И  двамата знаеха, че догодина ще бъдат в първи клас и ще се научат да пешат много букви.

- Марианче, ти знаеш ли кой е измислил буквите?

- Не зная – отговори тя.

- Аз зная от кака. Тя ми каза, че един много умен човек ги е измислил. Той се казвал Кирил.  Аз мога да го нарисувам.

И Ангелчо нарисува един човек, облечен не в панталони, а в дълга дреха като риза.

- А какво е това колелце на главата му? – запита Марианка.

- Това е ореал. Означава, че е светия.

- Откъде знаеш?

- Може ли прост човек да измисли буквите? Той е светец!

Обясни й, че го е видял нарисуван на икона. Марианка остана много доволна. Тя научи днес много интересни неща от Ангелчо. Разбра, че майка й е права, като й казваше, че трябва да си избира другарчета добри и умни деца.