КРАТКО ЖИТИЕ НА СТАРЕЦА КЛЕОПА ИЛИЕ

Версия за печат

Името и личността на старец Клеопа днес е известно не само в неговата родина Румъния, но и в целия православен свят. Отец Клеопа е роден през 1912 г. в град Сулица, област Ботосан в благочестивото християнско семейство на Александър и Анна. Наречен е Константин и е бил деветото от десетте деца. Детските си години Константин прекарал като пасял бащините овце заедно с двамата си по-големи братя Василий и Георги. През пролетта на 1929г. тримата братя напуснали бащиния дом и встъпили на попрището на монашеския подвиг в манастира Сихастрия, който в онези години бил под духовното ръководство на архимандрит Иоаникий (Морой), признат за един от най-великите старци на Молдова през първата половина на 20 век. През 1936 г. след 7 години изпитание младия послушник Константин Илие бил постриган за монах с името Клеопа и през следващите години продалжавал да расте духовно под ръководството на добродетелния монах отец Галактион. През 1942 г. отец Клеопа, въпреки че бил все още просто монах, бил временно назначен да управлява манастира Сихастрия, тъй като престарелия игумен Иоаникий (Морой) бил прикован от болест на легло. През януари 1945 г. отец Клеопа бил ръкоположен за дякон, след това за свещеник и назначен за игумен на Сихастрия, и служил като пастир на монашеските души в продалжение на 4 години. За това кратко време той събрал около себе си 80 души братство, построил нови монашески килии вътре в рамките на манастирската ограда, издигнал зимна църква, възстановил някогашното бивше общежитие в манастира, устроен в съответствие с традиционния исихастки устав, възпитал духовни пастири и извършил няколко мисионерски пътувания из страната. През 1947 г. съветските войски завзели Румъния. Крал Михай бил принуден да абдикира и в страната се установила комунистическата диктатура. Манастирите един след друг били закрити. Много църковни иерарси, свещеници, монаси, монахини били арестувани, измъчвани и предадени на мъчителна смърт. През май 1948 г. отец Клеопа е аресуван и хвърлен в затвора заради една своя проповед. Там прекарал 5 дни. Когато бил освободен от затвора, той бил посъветван от добри хора да се укрие в гората. Старецът последвал техния съвет и се укрил в една хижа в гората. През лятото на 1949 г. отец Клеопа се преместил в манастира Слатина, където живели 30 монаси, където се упражнявали в добродетелите и се стремили да обновят духовния живот. През 1952 г. отец Клеопа бил арестуван за втори път от тайната полиция (тайните служби). След освобождаването му той заедно с един брат скитали в планините на Молдова. През 1956 г. отец Клеопа се оттеглил от игуменството. През 1956 г. старецът се върнал на първото мястото на своето покяние – манастира Сихастрия. Тук отец Клеопа продължил своето духовно дело, пребивавал в молитва, четене на светите отци, ръководел множество ученици. През 1956 г. отново започнало комунистическото гонение на Църквата. През 1959 г. правителството издало постановление, изискващо всички монаси на възраст под 55 години и всички монахини под 50 години да напуснат манастирите. През пролетта на 1960 г. полицията извела от манастирите повече от 4000 монашестващи. Отец Клеопа бил принуден да се оттегли в планините на Молдова, където прекарвал по 12 часа на ден в молитва. През това време пише известното си ръководство за духовния живот на свещениците и миряните. През 1964 г. (по това време комунистическите гонения стихнали и Църквата в Румъния получила известна свобода) отец Клеопа се върнал от пустинята и безмълвието в Сихастрия. През 1965 г., по молба на учениците си и с благословията на йерархията, отец Клеопа започнал да пише проповеди, беседи и душеполезни послания до монаси и миряни. Но преди всичко се безпокоял от фанатичните прозелитски неправославни деноминации в страната през последните 30 години. От 1985 г. старецът страдал от двойна херния, камъни в бъбреците, скованост на дясната ръка, кисти и други заболявания. Всички тези заболявания държали стареца в готовност да завърши последния си час, винаги събран в себе си в непрестанна молитва и размисъл за Христос. През последните месеци той често повтарял: „Скоро аз ще ида при моите братя!” и „Аз ще ида при Христа! Молете се за мене, грешния.” Вечерта, в навечерието на своето отпътуване във вечния живот, старецът започнал да чете утринното правило. Ученикът му казал: Старче, сега е вечер, тези молитви ще ги четем утре сутринта!”, на което старецът му отговорил: „Аз ги чета сега, защото утре ще отида при моите братя.” 2 декември 1998 г. около 2 часа и 20 минути полунощ отец Клеопа отишъл при Господа.

Превод Венцислав Николов