"ДА ВЪЗКРЪСНЕ БОГ И ДА СЕ РАЗПРЪСНАТ ВРАГОВЕТЕ МУ" - изложба на църковна фотография

Версия за печат

Фотографиите са заснети през последните две години в Пловдив, Смолян и Атон.

Надявам се изложбата да покаже красотата и величието на Богослужбата.

Изграждането на фотосите като фотопанорами – сбор от няколко кадъра (понякога над десет, понякога заснети по различно време), ми позволява да „нарушавам” природните закони:

·         праволинейното разпространение на светлината

·         перспективата е понякога „объркана”

·         многократно разширявам ъгъла на възприемане на дадено събитие.

С други думи – ползвам някои похвати от иконописта – но заимстването от нея е по-скоро във философски план, отколкото в директно пренасяне на някои технически похвати.

Но подчертавам, този начин на изграждане не е самоцелен – той ми позволява да се опитам да предам и историческата и есхатологичната идентичност на събитието – заснемайки едно Богослужение например – само там, в Евхаристийното събрание Христос, който е възкръснал и е победил времето, се съединява с нас, които сме „вътре” в историята.

За разлика от иконографията, която показва едно спасено пространство, пространство за светии, пространство за вечен живот, фотографията регистрира едно неспасено пространство, в което има тление, грях, смърт, красиво..., но смъртно. Ние усещаме, че трябва да преведем всичко тварно, земно към Есхатона, към Христос, за да се спаси тази красота.

А това може да стане само, ако се интегрира с Христос във всичко.

Затова и заснемането на една Богослужба за мене е винаги „интересно”. Тази „вечна оригиналност” на служението се предава и на мене – отразяващия това служение, кара ме да погледна по друг начин на композицията на кадъра. Светиите, изобразени в стенописи и икони, са реални участници в това евхаристийно събрание, а не просто украса на храма. А това води до промяна на традиционната логика на композицията.

Освен отразяването на Евхаристията, вълнува ме и красотата на природата, в неразривна връзка с параклисите – небесната закрила на населеното място; красотата и благолепието на храма; децата в храма...

Нетрадиционният начин на изграждане на фотосите (сбор от 10-15 кадъра) ми позволява да представя пред публиката една Божествена Света Литургия или един родопски пейзаж с параклис, зареян в облаците, по начин, който в същината си е сюрреалистичен. Сборът на обективни факти и обстановки, пречупени през моя ъгъл на виждане (а той е доста тъп – до 359°), понякога стресва и самия мене, а надявам се, че ще трогва, а може би и очарова голяма част от публиката.