ПОУЧЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТАРЦИ - за вярата и смирението

Версия за печат

1. Старецът Иосиф Исихаст подчертавал, че добродетелите се придобиват със старанието на човека при подкрепата на Божията благодат. Той използвал следния пример: “Земеделецът преорава земята, оплевява я, сее и чака Божията милост. Ако Бог не прати в нужното време дъжд и благоприятни ветрове, земеделецът губи наградата за трудовете си. Така става и с нас. Ако Господ не ни прати очистващите води на Своята благодат, ние оставаме голи, без плодове и делата ни стават храна за демоните, защото ги задушават нашите страсти - и ние не пожънваме нищо. Да не забравяме, че добродетелите, “не сторени добре”, стават зло.”

2. За добродетелта старецът Паисий казвал, че “тя има свойството да издава човека, където и да се скрива той. Дори да се престори на юродив ради Христа, тя, макар и по-късно, ще го издаде и ще помогне на много души”.

3. Старецът Филотей от о. Парос казвал: “Истинското щастие е смирението на тялото. Истинското щастие е добродетелта. Онези, които се подвизават да придобият добродетел, да изпълнят заповедите Божии, са истински щастливци.”

4. Какво е вярата? Старецът Иоил казвал, че това е “неоспорим опит. Защото Бог не е просто някой съществуващ, но Той е истинно Съществуващият. Бог има по-безспорно битие, отколкото единицата в математиката. Не бива нито да се фантазира, нито да се пустослови. Ние трябва да мислим логически: не само да витаем в облаците, но и да ходим по земята. Ако витаем в облаците, а не стъпваме по земята, ще ни отнесе вятърът - и нас, и нашите аргументи.”

5. Вярата отменя знанието, което поражда съмнение във всичко, и дава дара на духовното знание, което според стареца Иосиф не противоречи на вярата, но лети с нейните криле и изследва дълбините на тайнствата. В частност великият Исихаст писал до едно свое духовно чадо: “Изпитай дали вяра имаш в себе си или в теб господства знанието. И ако възложиш всичко на Бога, то ето, ти вече си придобил вярата и непременно, без всякакво съмнение, ще придобиеш Бога като свой Помощник. Когато и десет хиляди пъти бъдеш изпитан и те изкуси сатаната, за да ослаби вярата ти, хиляди пъти предпочети смъртта и не се покорявай на знанието. Така пред теб ще се отвори вратата на Тайнствата и ти ще се учудиш, че преди си бил свързан с оковите на знанието, а сега се носиш на Божествени криле над земята и вдишваш друг въздух - въздуха на свободата, от който, разбира се, лишават себе си другите. Но ако виждаш, че в теб царува знанието и при най-малката опасност се объркваш и отчайваш, знай, че още нямаш вяра, а следователно и надежда в Бога.”

6. Старецът Паисий казвал за тайнствения опит, който идва с дълбоката вяра: “Светият подвиг с неговото велико самоотрицание, който се ражда от голямата вяра и любов към Бога, носи на човека истинска радост и той се радва, че живее, защото сърцето му се извисява, славословейки своя Благодетел Бога, радва се и на това, че ще умре, защото отново ще иде при Бога и там ще продължи своето славословие.”

7. Старецът Антим, за да подкрепи духовно своите монахини и да укрепи ревността им в постигането на смирение, казвал: “Понеже не сме постигнали съвършенство, нека да извършваме добродетели и да се постараем да придобием поне смиреномъдрие. Така онова малкото, което правим, ще се приближи до великите трудове и подвизи на древните монаси. Тогава един самоотвержено проливал кръвта си, друг бил хвърлен в морето, трети дълги години изтощавал себе си с подвиг в пустинята, четвърти бил посечен от палачите. Нека да заменим всичко това със смиреномъдрие. Аз ще ви дам няколко практически съвета. Например някой идва при тебе и ти казва нещо. Думите му отекват в теб като остра болка. Не говори, а падни по очи, за да победиш. Друг те ругае, казва ти слова, които изгарят до дъно душата ти, ослабват ревността ти, причиняват ти силна болка. Мълчи и падни долу, за да прелети стрелата над тебе. За това твое смирение Бог ще ти даде такава награда, каквато е дарувал и на онези, които са се подвизавали с велики подвизи и са претърпели мъчения.”

8. На въпроса защо не приема хиротония за епископ, старецът Евсевий отговорил: “Това не е трудно. Бих станал такъв, ако исках. По-трудно е да станеш човек Божий.”

9. Старецът Филотей казвал: “Вярата довежда страх за човека. Какъв страх? Страха да сториш грях. Страха да не огорчиш Бога. Онзи, който се страхува, се смирява, а смиреният има в себе си Духа Свети.” 

10. За горделивеца старецът Амфилохий казвал: “Егоистичният човек не привлича никого. Дори и да привлече някой, той скоро ще се отдръпне. Духовният съюз става неразривен само тогава, когато човек срещне детски дух, невинност и святост.”

11. От духовното завещание на стареца Порфирий: “Моля вас, които ме познавахте, да се молите за мен, защото и аз много смирено се молех за вас. Но сега, когато отивам на небето, чувствам, че Бог ще ми каже: “Какво търсиш тук?” Аз мога да Му кажа само едно: “Недостоен съм да бъда на това място, но нека Твоята любов направи с мен това, което желае.” Оттук нататък не зная какво ще стане. Но много искам да се осъществи любовта Божия.”

12. Заслужават да бъдат споменати и следните думи на стареца Порфирий за смирението: “Послушанието донася в сърцето смирение, смирението - разсъждение, разсъждението - интуиция, интуицията - прозорливост.” “Нека бъдем смирени, но да не смиренословим. Смиренословието е дяволска мрежа, която носи отчаяние и инертност, докато истинското смирение донася надежда и изпълнение на Христовите заповеди.” “За да се промени човек, трябва да дойде Божията благодат, но за да дойде благодатта, трябва да се смирим.” “Християнинът трябва да избягва мъчителната религиозност: както чувството за своето превъзходство поради добродетелите, така и чувството на унизеност поради своята греховност. Едно нещо са комплексите, друго - смирението; меланхолията е едно, а покаянието - съвсем друго.”

13. Старецът Иоил често казвал за себе си: “Аз приличам на таралеж. От която и страна да го пипнеш, ще се натъкнеш на бодли и ще се нараниш до кръв.” И друг път, защитавайки монашеския живот, обяснявал: “Без смирение човек не вижда Божието лице. Смирение за тялото са постът, бдението, аскетичният начин на живот и изобщо подвигът. Смирение за душата е неизвестността. Точно това прави монахът: смирява с подвига тялото, а с неизвестността - душата.”

14. Същият старец разграничавал достойнството на човека от званието, което му дава службата. Той казвал следното: “В света има хора с достойнство и хора без него. Хората, които притежават достойнство, където и да се намират, са уважавани и обичани. Тяхното достойнство независимо от желанието им ги издига на повърхността. И обратното, онези, които нямат достойнство, потъват във водите на обществото като тежест и падат на дъното. Понеже нямат достойнство, те използват безумието и званията, за да изплуват на повърхността. Званията за тях са поплавък и колкото по-голям е той, толкова по-голяма е и надеждата, че ще изтласка на повърхността и тежестта, която сама по себе си може да лежи само на дъното. Това е причината, поради която някои хора безумно преследват големи звания. Достойнството е едно, а званието - съвсем друго.”

15. Старците имали много скромно мнение за самите себе си. Характерни в този смисъл са думите на стареца Иероним: “Много бих искал да съм червей, когото всички да тъпчат. Бих искал никой да не ме забелязва и никой да не ме обича. Да обичат само Бога и само Бога да искат да виждат.”

16. Самопознанието довежда до смирение. Старецът Паисий подчертавал: “Колко добре е да познаем самите себе си! Тогава смирението отново ще стане наше състояние и Бог отново ще ни даде Своите Божествени дарове! Тогава ще прекратят действието си духовните закони - превъзнасящият се сам ще се смири - защото няма да се превъзнасяме и няма да падаме, и постоянно ще получаваме благодатта Божия, която се дава на смирените.” И друг път казвал: “Смирените приличат на славеи, които се крият в деретата и със сладкото си пеене услаждат душите на хората.”

17. Старецът Епифаний постоянно казвал: “Сключил съм договор с Бога: аз изпразвам джобовете си, давайки милостиня, а Той ги напълва. Той никога не е нарушавал нашия договор. Как тогава аз да го наруша? Дано никога не се случи!”

18. Така постъпвал и старецът Иаков. Той казвал: “Безброй пари са минали през ръцете ми, но всички са отишли по предназначение - при страдащите, бедните, нуждаещите се. Всеки месец помагам с продукти и пари на семейства, които се нуждаят от най-необходимото. Аз давам едно, а Бог ми дава десет.”

19. За милостинята често говорел и старецът Георги: “Ако се молиш, но не даваш милостиня, твоята молитва е мъртва. Нека ръката ти бъде винаги разтворена. Давайте милостиня на вдовици и сираци. Милостинята и молитвата вървят ръка за ръка.”

20. Много християни, когато дават милостиня, гледат лицата на хората. Старецът Иероним съветвал точно обратното. “Когато даваш милостиня, не гледай лицето на човека - дали е добър или лош. Когато можеш, давай, без да изследваш. Милостинята покрива много грехове.” И друг път съветвал: “Когато ти донасят нещо, защо по всякакъв начин препятстваш на даващия да получи благодат и показваш, че нямаш смирение? Ако не притежаваш това, което ти носят, вземи го. Ако ли го имаш, без да казваш нищо, го давай на друг, който го няма.”

Превод: Архимандрит Александър Милеант