ЛЮБОВТА КЪМ ДОБРОТО В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Версия за печат

Старецът Паисий подчертаваше, че нашите дела имат цена, само ако са извършени от любов към доброто. Учеше ни да се подвизаваме безкористно, а не с егоистична цел. Дори вярата ни в Бога трябва да произтича от чиста любов към доброто. Той казваше:

- На човек, който търси чудеса, за да повярва в Бога, му липсва достойнство. Бог, ако поиска, може само с едно свръхестествено чудесно явление, видимо за целия свят, да накара всеки да повярва в Него веднага. Но Той не го прави, защото не иска да насилва нашата свободна воля - тогава човек би повярвал в Бога не от любов и благодарност заради крайната Му благост, а поради Неговата свръхестествена сила и могъщество.

За Бога обаче има стойност единствено това - да Го обичаме, само защото е благ.

Христос се е въплътил, бил е подиграван, заплюван, удрян и разпънат поради голямата Си любов към нас, човеците. Той е пролял кръвта Си заради нас. Всичко това показва, че Той е Самата Любов. “Бог е любов.” (1 Иоан 4:8) и това трябва да ни кара да Му отвръщаме с любов и да Му повярваме, че Той е нашият Бог,  защото “освен Него ние не познаваме нищо добро.”

Ако някой, който вижда Христовата жертва и любов, не вярва, че Той е наш Бог, и има нужда от чудеса, за да повярва, той никога не ще е способен нито да Го възлюби истински, нито да повярва истински в Него.

О. Паисий ми разказа една случка от детските си години:

“Когато бях дете и душата ми беше още чиста, аз много обичах Христа. Разхождах се из гората с дървен кръст в ръка, пеех, молех се и исках да стана монах.

Родителите ми казаха, че трябва първо да ми порасне брада и тогава да отида в манастир. Един ден, както се разхождах из гората, срещнах един човек от селото. Като ме видя, че нося кръст, той ме попита:

- Какво е това?

- Кръстът на нашия Христос, - отговорих аз.

Той, понеже нямаше добри мисли в себе си, ми каза:

- Арсений, ти си глупак. Недей да вярваш на тези неща. Бог не съществува. Тези религиозни приказки са

измислени от поповете. Ние сме произлезли от маймуната. А Христос е бил обикновен човек, като всички нас.

Като каза това, той стана и си отиде. Неговите изкривени мисли изкусиха и изпълниха моята невинна, чиста душа с тъмни облаци. Останал сам в гората, започнах да се разкъсвам от помисли, че Христос може би не съществува. Тогава, объркан и отчаян, аз молех Христа да ми даде някакъв знак, че съществува, за да повярвам в Него. Но Той не отговаряше.

Почувствах се изтощен и легнах на земята да си почина. Изведнъж в невинната ми тогава душа се появи една добра мисъл, изпълнена с любов и благодарност:

- Почакай за малко! Христос не е ли най-добрият човек, съществувал на земята? Никой никога не е открил нищо лошо в Него. Така че дали Той е Бог, или не, това не ме интересува. Тъй като Той е най-добрият човек, съществувал на земята и аз не познавам никой, който да е по-добър от Него, ще се опитам да Му подражавам и да следвам това, което Той е казал в Евангелието. Ако трябва, дори живота си ще дам за Него, само и само защото е толкова добър.

Всичките ми помисли на неверие ме напуснаха и душата ми се изпълни с неизказана радост. Силата на тези добри мисли стопи всичките ми съмнения. Когато така повярвах в Христа и реших да Го възлюбя с цялото си сърце, последва едно чудо от небесата и потвърди онова, което беше продиктувал моят помисъл. Тогава си казах: “Повече не искам да знам дали някой казва, че Христос не съществува!”

Но разказът на Стареца за помисъла на любов и признателност, не ме задоволи и аз, обзет от любопитство, пожелах да науча повече за чудото, което му се е случило в гората.

О. Паисий се почувства неловко и ми каза, че не може да ми го разкаже. Така той ми показа, че аз също не бива да искам чудеса, но изцяло да се задоволявам на чувството на безкористна любов и благодарност, защото то е ключът, който отваря вратите към всяко добро.

След време Старецът ми каза, че е видял Господа.

“Благочестивият християнин не върши добри дела за своя изгода, т.е. да получи награда, или за да избегне ада и да отиде в рая, а единствено защото обича доброто и го предпочита пред злото. Всички тези неща са естествена последица от доброто и идват в душата ни, без тя да ги е желала.

А другото е користно устроение и произлиза от отношението: “Какво ще ми дадеш, ако направя това и това?” или “Ще направя това, но ти ми дай онова!”