ПОКАЙНО /С ТЪГА ПО ИЗЧЕЗВАЩАТА ЛЮБОВ/

Версия за печат

Обичаме най-много единствено себе си

тъгувам за Малкия Принц

как истински обичал едно малко цветенце

................... любящото сърце на Екзюпери.

Христос ни е заръчал да се обичаме

истински, чисто като малки деца,

а ние само красиви думи изричаме –

красив букет,........ но от фалшиви цветя.

И уж за истинска любов копнеем,

пък настояваме за пълна свобода,

а тя в съюз с нашето ненаситно его

.....................подяждат любовта.

Издигнахме и красотата над любовта

със нея дори я убиваме,

не красотата ще спаси света,

а без любов............. просто загиваме.

Трябва, трябва нещо да направим

става страшно – изчезва любовта

на егото окови да поставим

и Бог над всичко на света!

Тогава всичко на местото си отива,

и между хората се връща любовта –

Божественото проявление наживо,

надежда за света........... и след това.