СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ЗАПАДНИ ВЛИЯНИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА СВЕТИ НИКОДИМ? - част 1

Версия за печат

Дискусията за това дали съществуват западни, главно римокатолически, влияния в трудовете и учението на свети Никодим занимава изследователите от последния близо един век. В центъра на тази проблематика стоят основно двете творения на светеца, „Духовни упражнения”  («Πνευματικά Γυμνάσματα») и „Невидима бран” («Αόρατος Πόλεμος»)¹. Когато стана ясно, че на Запад съществуват подобни трудове със същото заглавие и абсолютно същото съдържание, а след направеното сравнение пък се оказа, че трудовете на светеца до голяма степен представляват дословен превод на западните, тогава – ако можем да се изразим така – изследователите, привърженици на св. Никодим, се оказаха притиснати до стената, защото не можеха да пренебрегнат очевидния резултат от сравнението, нито да отрекат фактите. При това, докато още бил жив светецът, срещу него било отправено същото обвинение от противника на коливадите, книжовника Теодорит, в контекста на враждебните реакции, които предизвикал коливадският спор. Теодорит, който много огорчил светеца, най-вече с подмяната на обяснителните бележки и коментари в „Кормчая книга” («Πηδάλιον»), открил тогава, че „Духовни упражнения” не са оригинален труд на Никодим, а просто превод на чуждо творение, което се разпространявало тогава анонимно: „То било преведено анонимно на нашия език, а Никодим, като го намери, добави и той, което му беше угодно, за възпитанието на Господа и го даде за печат”².

Какво се оказва тогава? Нима имаме случай на кражба на интелектуална собственост от страна на монаха от Наксос? Това мнение бе формулирано по много жесток начин от L. Gillet, който окачестви станалото като „филологическо и духовно пиратство” на трудове на римокатолическата книжнина³. Как би могла да бъде оправдана зависимостта на тези две творения от съответните творения на западни автори, чиито имена днес вече са известни на науката? Действително, за автор на „Невидима бран”  се приема Lorenzo Scupoli, монах от ордена на театините, роден през 1530 г. в Отрандо, Кралство Неапол, който написал книга на италиански със заглавие «Combattimento Spirituale». „Духовни упражнения” пък са творение на друг италианец, J. P. Pinamonti, със заглавие «Exercizi Spirituali», а не на Игнацио Лойола, както се приемаше доскоро⁴.

Разбира се, не липсваха аргументи, които оправдават по един задоволителен начин тази зависимост, най-важните от които ще спомена. Като истински монах, скромен и смирен, свети Никодим не се интересувал да изпъкне като автор, при това на чужди творения. Съществуват негови трудове, върху които изобщо не бил поставил името си, както и други, които циркулират под чуждо име. Не търсел авторски лаври. Колкото до двете спорни книги – още от заглавието им се вижда, че той изобщо не претендира за тяхното авторство. Заглавието на едната е: „Твърде душеполезна книга, наречена ‘Невидима бран’, съставена преди от някой си мъдър мъж, а пък украсена и изправена с голямо прилежание от преподобния монах господин Никодим”. Подобно е и заглавието на другата книга: „За слава на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, ‘Духовни упражнения’, разделени на уроци, упражнения и четива. Украсени с множество допълнения и различни бележки от преподобнейшия монах господин Никодим Светогорец”. И така, нищо чуждо не е присвоено с цел преследване на суетна слава⁵.

И в двете творения присъства – в по-малка или по-голяма степен – перото на св. Никодим. Още Κ. Папулидис е направил едно интересно сравнително проучване за „Невидима бран”, където приносът и участието на Никодим се вижда в обяснителните бележки, коментари, препратки и пр.⁶ 

Колкото до „Духовни упражнения”, между едното и другото има толкова голяма разлика, че вече не може да става дума за зависимост. Една малка брошурка от 30 страници е превърната от свети Никодим в обемист том от 650 страници. Това всъщност означава и изразът „множество допълнения” от заглавието⁷.

Въпреки това обаче и въпреки че голяма част от текста излязла изпод ръката на св. Никодим основателно възниква въпросът: оправдано ли е да се взимат трудове с чужда духовност и да се гради върху тях православният духовен живот? Теодорит отбелязва, че е „невъзможно да не се намира примесен там бацилът на тяхното злославие, защото не може безплодно дърво да роди смокини, нито от къпина късат грозде, по думите на Господа”⁸.

На това бихме могли да отговорим, че напълно православният свети Никодим превърнал – с промените в текста им – тези творения в православни, имунизирал ги с Православието и в тях тече вече не бацилът на злославието, а сладкият нектар на православната вяра и живот. Още повече, че в неговото съзнание заемането на идеи от западното богословие от страна на православните автори не представлява заслужаващо порицание деяние, стига заемките да са прочистени от еретическото зломислие. Този възглед той изразява в „Книга за изповедта” («Εξομολογητάριον»), където казва: „И това, да подбира някой доброто и правото от враговете, не е укорително; но не и да заема гнилото и зловредното”. Същото пише и в книгата си „Празничник” («Εορτοδρόμιον»): „Зловредните учения и незаконните обичаи на латинците, както и на всички останали еретици трябва да мразим и да избягваме; но ако у тях се намира нещо здраво и утвърдено от правилата на светите Събори, него не бива да мразим и да избягваме”⁹.

Все пак цялата тази проблематика и усилията да бъдат намерени доказателства за зависимостта на свети Никодим от тези две книги вече не са актуални след новите сведения, с които разполага науката и които напълно оправдават светеца. Тези нови сведения дължим на изследването на Ем. Франкискос, публикувано в списанието «Еранистис» [19 (1993) 102-135] под заглавие „’Невидима бран’ (1796), ‘Духовни упражнения’ (1800). Авторството на „преводите” на свети Никодим Светогорец”. В това изследване по убедителен начин се доказва, че пряката зависимост на изданията на свети Никодим от италианските им оригинали вече не се приема като самопонятен факт.  Свети Никодим не е намерил тези съчинения сам: това, че ги е ползвал, не е резултат от негови познанства с уж „католическата среда” на островите, където се е родил и израснал или от негови лични търсения. Връзката му с тези съчинения е косвена. Донесени са му от свети Макарий Коринтски, който заел ръкописите от библиотеката на Патмоския монастир, където също били записани като анонимни съчинения. Попаднали в ръцете му, преведени на простонароден гръцки език и той изиграл ролята само на получател и редактор, без да знае нищо нито за произхода, нито за авторите им¹⁰.

Чухме вчера в доклада на о. Теоклит, че след този развой на научното дирене той ревизира становището си за пряката връзка на свети Никодим с тези съчинения. Свети Никодим не е бил наясно  с произхода им. Проявил послушание към св. Макарий, който също така ги намерил като анонимни съчинения в библиотеката на о. Патмос.

Превод: Алексей Стамболов

• 1.    Вж.: Εμμ. Φραγκίσκου, «"Αόρατος Πόλεμος" (1796), "Γυμνάσματα Πνευματικά" (1800). Η πατρότητα των "μεταφράσεων" του Νικοδήμου Αγιορείτη», Ο Ερανιστής, έτος ΚΕ-ΛΑ, τόμος 19(1993)104. Втората от двете книги е издадена на български език под заглавие „Стремеж към съвършенство” (бел. прев.).
• 2.    Вж.: Ευλογίου Κουρίλα, «Κατάλογος αγιορειτικών χειρογράφων», Θεολογία 16 (1938) 351. Κ. Παπουλίδη, «Η συγγένεια του βιβλίου "Γυμνάσματα Πνευματικά" του Αγίου Νικοδήμου του Αγιορείτου με το "Exercicios Spirituales" του Αγίου Ιγνατίου de Loyola», εν Κ. Παπουλίδη, Αγιορειτικά, έκδ. Πανσέληνος, Άγιον Όρος 1993, σελ. 125-127.
• 3.    Вж.: Sobornost 12 (1952) 586, където има критика на L. Gillet, за въведението на Η. Α. Hodges в английския превод на „Невидимата бран”. Εμμ. Φραγκίσκου, όπ.π., σελ. 127-128.
• 4.    Вж.: Κ. Παπουλίδη, «Η συγγένεια του βιβλίου Αόρατος Πόλεμος" του Νικοδήμου Αγιορείτου με το "Combattimento Spirituale" του Lorenzo Scupoli)), в: Κ. Παπουλίδη, Αγιορειτικά, σελ. 107ε. και 123.
• 5.    Вж.: Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Άγιος Νικόδημος ο Αγιορείτης. Ο βίος και τα έργα του (1749-1809), εκδ. «Αστέρος», Αθήνα 1959, εκδ. ά.τ.χ., σελ. 191.
• 6.    Κ. Παπουλίδη, «Η συγγένεια του βιβλίου "Αόρατος Πόλεμος"... », όπ.π., σελ. 111ε.
• 7.    Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, όπ.π., σελ. 198.
• 8.    Текстът в: Κ. Παπουλίδη, όπ.π., σελ. 126.
• 9.    Εμμ. Φραγκίσκου, όπ.π., σελ. 128. Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, όπ.π., σελ. 192.
• 10.  Εμμ. Φραγκίσκου, όπ.π., σελ. 127 και 131.