СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ЗАПАДНИ ВЛИЯНИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА СВЕТИ НИКОДИМ? - част 2

Версия за печат

Позволете ми тук да отворя друга една голяма тема. След този развой в научното дирене въпросът за западното влияние в трудовете на свети Никодим би трябвало принципно да се смята за изчерпан. За съжаление обаче, не бил изчерпан. Известният професор Хр. Янарас в наши дни повтаря случая с Теодорит, който като противник на коливадското движение искал да уязви св. Никодим, както видяхме, с това, че заема идеи от чужди творения. Професор Янарас разпростира сега западните влияния и върху други трудове на св. Никодим, върху „Книга за изповедта” и върху „Кормчая книга”, както и върху учението му изобщо¹¹. Подобна проблема до сега не съществуваше, под въпрос бяха само двете съчинения, които разгледахме по-горе. Сега проблематични се явяват и други съчинения на свети Никодим; цялото му творчество и мисъл се поставят под въпрос. Това обаче е много опасно, защото, позовавайки се на Янарас, някои по-млади изследователи и учени повтарят същите обвинения. Тези позиции не са далеч от възгледите на „новите православни” за предбрачните отношения и свободната любов, а тяхна основна пречка са именно предписанията, съдържащи се в „Книга за изповедта” и „Кормчая книга”. Затова и се опитват да ги лишат от силата им и да ги оклеветят.

О. Теоклит постъпи прекрасно, когато в редица свои публикации приведе много неопровержими доказателства и представи светоотеческата истина за любовта и брака, опитвайки се да изостри вниманието на духовници и теолози, за да престанат да се влияят от такъв вид опасни твърдения¹². Става ми тъжно понякога, когато виждам, че принципният диспут Теоклит – Янарас се приема и тълкува като лична свада и по такъв начин поддръжникът на истината и на православната вяра, о. Теоклит, се поставя на същия кантар като изопачаващия православното учение професор Янарас.

Продължение на „новониколаитските” тези, развили се в кръговете на „новите православни”, са писанията на професор Янарас за западните влияния в трудовете и учението на свети Никодим. И това, което стори о. Теоклит за „еротиката” на Янарас, го стори и о. Василиос Волудакис за съчиненията му срещу Никодим¹³. Съдържателното изследване на о. Василиос беше възприето и от Свещения Кинотис на Света Гора, който издаде строго, но изпълнено с обич послание, с което изразява съжалението си за нападките срещу светогорския отец и изопачаването на неговото учение. Това послание започва по следния начин: „Свещеният Кинотис с неописуема скръб и сърдечно единство научи за написаното срещу светия и богоносен наш отец Никодим Светогорец от професор г-н Христос Янарас в книгата му „Православието и Западът в най-новата гръцка държава”, в която този велик и незаблудим учител на Църквата се представя като заблуден, обладан от духа на Запада и виновен за „рязката подмяна на църковното благочестие” и осветскостяването на нашия народ като реакция към юридическия, според него, манталитет на „Книга за изповедта” и „Кормчая книга”, който „се разпространил много бързо, като чума в пастирската практика на Гръцката църква"¹⁴.

С други думи професор Янарас вярва, че „Книга за изповедта” и „Кормчая книга”, с манталитета, който налагат, са чума, заразна болест, която се е разпространила много бързо, тъй че днес Гръцката църква е болна от бацила, предаден й от св. Никодим. Занимаващите се със свети Никодим знаем, че особено тези две съчинения били подложени на щателна проверка от свети и изпитани в православното учение старци; самият св. Никодим предал книгите си с препоръката на Вселенската патриаршия и те били проверени от учени и известни със своите православни възгледи старци извънредно грижливо, да не би им убегне нещо неуместно и противно на православното Предание. Де да вършеха същото и днес мнозина надути и горди със своите оригинални идеи теолози, де да вършеше същото и професор Янарас. Щяхме да избегнем това разминаване и объркване в разкъсаната и осакатена от користолюбието богословска мисъл, която се приема за законна и здрава, дори когато преминава отвъд границите на заблудата и ереста. Сега не само не търсим мнението на утвърдени старци, но и когато самите те от безпокойство и любов ни го кажат, ги хулим и злословим като обладани от страсти. Почти всички трудове на св. Никодим, но най-вече „Кормчая книга” и „Книга за изповедта” имат утвърдителни грамоти, че не съдържат нищо противно на църковното учение. Кой санкционира „православието” в книгите на Янарас, а и на всички останали теолози?

При всички случаи, възоснова на тези „чумави”, според Янарас, съчинения в продължение на векове духовниците, между които и мнозина светии, като свети Нектарий Егински, изповядваха хората. Отец Василиос Волудакис привежда изрази от творенията на св. Нектарий, които изглеждат много по-юридически и законническо-строги. В такъв случай професор Янарас би трябвало да се обърне и срещу свети Нектарий. Но не дръзва да го стори, защото знае, че св. Нектарий е твърде познат в православния свят, особено почитан и уважаван; затова напада непретенциозния, смирен и по-малко известен св. Никодим, като си мисли, че тук критиката му ще мине¹⁵.

У всички свети Отци има множество места, които говорят за Божията справедливост, Божия гняв и страха от Бога; Отците говорят не само за любовта, но и за справедливостта у Бога. Отец Волудакис представя много подобни светоотечески цитати.  Това, което казват те, обаче няма абсолютно никакво отношение с юридическата терминология и манталитет на Запада. Може би трябва, както се спомена и тук, да има някакво въведение към изданията на „Кормчая”, разясняващо този въпрос. Бог, Който наказва и Църквата, която чрез духовниците налага епитимии, не действат като съдии, но като лекари; не съдят, а лекуват.

И тъй, в светоотеческата книжнина съществуват безброй места, където срещаме подобна терминология и подход. Възможно ли е изобщо, изключително „светоотеческият” свети Никодим, който от дете е израснал и е пропит с църковното предание, което познавал така, както никой друг от съвременниците му, наизуст и разбъркано, по памет, и което станало неговото „аз”, неговата същност – било ли е изобщо възможно да възприеме линия, различна от линията на светите Отци на Църквата, която да се превърне в „чума” за православните? Зарадвах се, че и о. Теоклит в доклада си и тук присъстващият игумен о. Георгий Капсанис казаха, че въпросът за изопачаването на учението на св. Никодим е сериозен и не бива да премине незабелязано на тази конференция, която се организира в чест на свети Никодим от светата обител, носеща неговото име и почитаща го като незаблуден светец и отец на Църквата. С доклада си исках да покажа, че св. Никодим бе оправдан първо, когато бил представен от Теодорит и други като преписвач на чужди съчинения. Оправдан е и сега, за втори път, когато несправедливо е обвиняван от професор Янарас. Ако беше жив той, щеше да направи същото, което сторил, когато го обвинявали, че отдавал прекомерна почит на Пресвета Богородица: позовал се на светите Отци преди него, като казвал, че първо тях трябва да обвинят. Същото важи и за „неговия” юридическия и законнически дух: ще трябва да обвиним и светите Отци преди него. Свети Никодим Светогорец няма нужда от защита: той е непоклатим стълб на православната вяра и името му заслужава само възхвала и химни.

• 11. Χρ. Γιανναρά, Ορθοδοξία και Δύση στη νεώτερη Ελλάδα, εκδ. Δόμος, Αθήνα 1993. Протопрезвитер Κωνσταντίνος Καραϊσαρίδης в своя труд «Ο Άγιος Νικόδημος ο Αγιορείτης και το λειτουργικό του έργο», изд. "Ακρίτα", Αθήνα 1998, в който има отделна глава за „твърдението за наличието на западно влияние в трудовете на св. Никодим Светогорец”, стр. 235 и сл. обобщава по следния начин обвиненията на Хр. Янарас срещу свети Никодим: а) „подмяна на църковното благочестие”, б) „представяне на Бога като садист и терорист с безкрайни изисквания към неможещия да отговори на тях човек”, в) „кошмарен номинализъм в книгите му „Книга за изповедта” и „Кормчая книга”, г) „манихейско различаване на чисти и нечисти хора” и др. (стр. 251 -252).
• 12. Тезите на о. Теоклит могат да се намерят сега в новата книга, която издаде общежитийният монастир „Преподобни Никодим”. Вж.: Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ο Άγιος Νι­κόδημος ο Αγιορείτης και η Νεονικολαϊτική Σχολή, έκδ. Ι. Κοινοβίου Οσίου Νικοδήμου, Γουμένισσα 2002.
• 13. Βασιλείου Βολουδάκη, Πρεσβυτέρου, Ορθοδοξία και Χρ. Γανναράς, έκδ. «Υπακοή», Αθήνα 1993.
• 14. Посланието на Свещения Кинотис носи заглавието „Отхвърляне на заблудените твърдения на Хр. Янарас относно светия наш отец Никодим Светогорец” («Αναίρεσις των πεπλανημένων θέσεων του Χρ. Γιανναρά περί του εν Αγίοις Πατρός ημών Νικοδήμου του Αγιορείτου»), с дата 13/26 март 1993 г. Част от него е публикувана в цитираното изследване на о. Василиос Волудакис (стр. 264-269); целият текст е публикуван в споменатата книга на о. Теоклит, издадена от общежитийния монастир „Преподобни Никодим” (стр. 198-214). В същата книга, между авторите, опровергали еретическите разсъждения на Хр. Янарас, о. Теоклит споменава кипърския теолог Панайотис Телевантос, който написал почти цял труд по въпроса (от 50 стр.) и си кореспондирал също със списанието «Синаксис», което поело защитата на тезите на Хр. Янарас (цит. съч., стр. 216-233. Също стр. 58, 214).
• 15. Βασιλείου Βολουδάκη, όπ.π., σελ. 63-65.