СВ. ИВАН РИЛСКИ

Версия за печат

Малкият Иван много обичаше да пътува с кола на дълъг път. С кака си седяха на задната седалка и той гледаше планини, гори, реки...  Беше много интересно. Веднъж закъсняха и пътуваха на фарове. Тогава видя как прекоси шосего една лисица с много дълга опашка, която се влачеше.

- Мамо, това лято къде ще отидем? – запита нетърпеливо той.

- На Рилския манастир – отговори майка му.

- Къде се намира?

- В една висока планина. Там живял свети Иван Рилски. Ти носиш неговото име. Той ти е небесен покровител. Ще му се помолиш да те закриля.

Когато отидоха в манастира, Иван остана в захлас. Най-напред влязоха в църквата и се поклониха, а като се прибраха в стаята, той запита:

- Мамо, къде е живял свети Иван?

- В едно кухо дърво си направил колибка.

- С какво се хранел?

- С диви плодове: круши, лешници, боровинки, ягоди...

- Не се ли е страхувал от дивите зверове?

- Не! Те не му пакостели, защото бил много добър. Една мечка му занесла цяла пита див мед, а зайчетата си живеели край свети Иван като негови другарчета.

- Какво е правел?

- Молел се за всички хора. Той и сега се моли от небесата за нас...

Като се върнаха и наближи празника на свети Иван Рилски, Иван предложи на майка си да приготви почерпка на децата от детската градина за имения си ден. Сам я измисли, а майка му се съгласи.

Купиха сушени плодове и ги сложиха в торбички за всеки. В тях имаше сушени сливи, ябълки, круши, кайсии... Изненадата беше голяма. Учителката запита:

- Иване, как се сети за такава интересна почерпка?

- Много лесно! Свети Иван Рилски се е хранел само с диви плодове!

И той разказа всичко, каквото знаеше за свети Иван Рилски, а децата за първи път научиха за този много добър български светец, който ни закриля от небето, когато му се молим.