ЛОШ НАВИК

Версия за печат

Вън валеше студен есенен дъжд, но в стаята беше топло и приятно. По-голямата сестра на Михаил подготвяше уроците си и старателно чертаеше с пергел и триъгълник. Той се въртеше край нея и тя го помоли да не й пречи. Тогава той отиде при майка си, която приготвяше вечеря. Беше много изморена и го помоли:

- Михаиле, моля те, донеси ми дълбоката паница да изчистя картофи в нея.

- Не искам – беше отговорът. – Нека кака я донесе. Ти все мене караш на работа.

- Тя е заета сега.

- Не, няма да отида. Тя е по-близо до шкафа със съдовете.

Кака му дочу спора, стана бързо и поднесе паницата на майка си. Михаил се усмихна победоносно, а майка му остана наскърбена от него.

Дойде време за вечеря. Той пръв седна на масата с нечисти ръце.

- Михаиле, измий си ръцете – помоли го майка му.

- Не искам. Кака не винаги си мие ръцете.

- Твоите са мръсни.

- Ако тя измие ръцете си, и аз ще ги измия.

- Не си добро дете.

- Ти все на мене правиш забележки, а кака защитаваш.

Майка му го остави да яде с нечисти ръце. Като свърши вечерята и кака му се прибра в стаята си, тя се обърна към него и започна:

- Ще ти разкажа истинска случка. Беше студена зима. Гледам през прозореца едно дете без горна дреха, премръзнало. Извиках му да отвори входната врата и да дойде да се стопли.  То ми отговори, че щом другите деца стоят на студа, и то ще стои, а те бяха облечени добре.  Не ме послуша. Простуди се. Стигна до болница. Одобряваш ли постъпката му?

- Не, мамо. Трябвало е да те послуша.

- А ти защо не ме слушаш? Като ти посоча грешката, трябва да отвориш вратата на сърцето си, да я видиш и поправиш и в него ще  стане топло. А ти подражаваш на другите. Душата ти мръзне. Ще се разболее.

Михаил уж се съгласи с нея, но все продължаваше да се оправдава с другите. Веднъж се върна от училище с лошо настроение. Учителката беше казала на майка му, че е ударил едно дете и кръв потекла от челото му. Като му направи бележка, той по стар навик побърза да се оправдае с лошите постъпки на другите:

-  Днес Васил нанесе побой на Иван. Дълго време ще го помни.

- Грешките на другите не оправдават твоите. Слушай добре и сам разсъди! Бог е сътворил ангелите още преди човека. Но един от тях се възгордял и сгрешил пред Бога. Повел цял полк ангели  и паднали от небето. Станали зли и мрачни духове, наричани дяволи. Но другите не последвали лошия им пример. Архангел Михаил, на когото носиш името, въстанал. Събрал цялото ангелско войнство и те останали верни на Бога. Те са светли и добри. А ти как постъпваш? Помисли добре!

Михаил за първи път се замисли и си призна:

-  Мамо, аз все гледам лошите постъпки на другите и  на тях подражавам, и с тях се оправдавам. Не постъпвам  добре.

- Това исках да чуя, детето ми. Поправи се. Следвай примера на своя небесен покровител.

Помълча и добави с топъл тон:

- Научи се да гледаш себе си, а не другите. Ако им подражаваш и станеш престъпник, тебе ще изпратят на съд и тебе ще затворят в затвора, а не тях.

Михаил осъзна грешката си и престана да се оправдава с другите. Като остави този лош навик, той стана с доброто си поведение пример за всички.