НАРКОМАНИЯ БЕЗ НАРКОТИЦИ

Версия за печат

Са­ма по се­бе си нар­ко­ма­ни­я­та е мно­го се­ри­о­зен проб­лем на об­щес­т­во­то ни. Но още по-го­ле­ми тре­во­ги бу­ди фак­тът, че в съв­ре­мен­на­та ни кул­ту­ра и въз­пи­та­ние се за­бе­ляз­ват еле­мен­ти, ко­и­то по­на­ча­ло са ха­рак­тер­ни за нар­ко­ман­с­кия тип мис­ле­не, а то­ва, от своя стра­на, е мно­го се­ри­оз­на пред­пос­тав­ка и за още по-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние на нар­ко­тич­ни­те сред­с­т­ва в близ­ко бъ­де­ще.

“Ви­ру­сът на нар­ко­ма­ни­я­та” ся­каш е за­ра­зил ця­ло­то съв­ре­мен­но об­щес­т­во, в ко­е­то ед­ни ис­кат да жи­ве­ят в бла­жен­с­т­во без да по­ла­гат ду­шев­ни уси­лия, а дру­ги ­ да за­бо­га­те­ят лес­но и бър­зо без ог­лед на сред­с­т­ва­та.

Съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на, фар­ма­цев­тич­на­та про­миш­ле­ност и са­ми­те ро­ди­те­ли от най-ран­на въз­раст вну­ша­ват на де­ца­та, че клю­чът към здра­ве­то, си­ла­та, и от­там ­ към щас­ти­е­то са в про­дук­ти­те на фар­ма­цев­ти­ка­та: из­пит­ваш бол­ка ­ взе­ми хап­че, чув­с­т­ваш се не­раз­по­ло­жен ­ взе­ми хап­че, не­ра­бо­тос­по­со­бен си ­ взе­ми хап­че...и вед­на­га, ка­то по чу­до ще се вър­не ра­дост­та на ли­це­то ти, ще по­чув­с­т­ваш при­лив на си­ли, ще си по­пу­ля­рен, за­ба­вен и ха­рес­ван...То­ва е пос­ла­ни­е­то на рек­лам­на­та ин­дус­т­рия. От тук до до­за­та нар­ко­тик, раз­с­то­я­ни­е­то е са­мо “тех­ни­чес­ка под­роб­ност”.

В дейс­т­ви­тел­ност ле­кар­с­т­ва­та не ле­ку­ват при­чи­на­та за за­бо­ля­ва­не­то, а са­мо по­тис­кат и приг­лу­ша­ват сим­п­то­ми­те. Как­то и нар­ко­ти­ци­те не ле­ку­ват стра­да­ни­е­то, а за­мъг­ля­ват съз­на­ни­е­то за не­го. Ду­шев­ни­ят свят на ни­кой нар­ко­ман не се е по­доб­рил от при­е­ма­не­то на нар­ко­тич­ни и пси­хот­роп­ни ве­щес­т­ва ­ нап­ро­тив.

Ис­тин­с­ко­то из­це­ря­ва­не на чо­ве­ка е в по­со­ка на ук­реп­ва­не на съп­ро­ти­ви­тел­ни­те си­ли в бор­ба­та с ис­тин­с­кия при­чи­ни­тел на вся­ка бо­лест ­ гре­хо­па­де­ни­е­то, ко­е­то ни от­къс­ва от Бо­га и ни зат­ва­ря за жи­вот­вор­ни­те си­ли, ид­ва­щи от Не­го.

Ед­на от най-чес­то из­тък­ва­ни­те при­чи­ни за по­ся­га­не към нар­ко­ти­ци­те е имен­но же­ла­ни­е­то бър­зо и лес­но да се отър­веш от дис­ком­фор­т­но­то пси­хи­чес­ко със­то­я­ние. На мъ­же­те им до­па­да чув­с­т­во­то на раз­к­ре­пос­те­ност, ле­ко­та, ос­во­бо­де­ност, а на же­ни­те ­ от­къс­ва­не­то от проб­ле­ми­те, бяг­с­т­во­то от стре­са, от тре­во­ги­те. Сред мла­де­жи­те нар­ко­ти­ци­те са та­ка по­пу­ляр­ни, за­що­то ос­во­бож­да­ват от зад­ръж­ки и ком­п­лек­си, но мно­го ско­ро ста­ва яс­но, че бяг­с­т­во­то не раз­ре­ша­ва проб­ле­ми­те.

Ако под­рас­т­ва­щи­те не зна­ят как и къ­де да тър­сят по­кой и от­къ­де да чер­пят си­ли, за да про­дъл­жат да жи­ве­ят пъл­но­цен­но, ако не зна­ят от­къ­де да чер­пят ос­но­ва­ние за доб­ро здра­вос­лов­но са­мо­чув­с­т­вие и уве­ре­ност в ра­зум­но­то на­ча­ло на своя жи­вот, ръс­тът на нар­ко­ма­ни­я­та ще про­дъл­жа­ва да рас­те не­за­ви­си­мо от дър­жав­ни­те мер­ки.

За съв­ре­мен­ния чо­век е ха­рак­те­рен то­зи не­ис­тов стре­меж да се из­бя­га от проб­ле­ми­те, от всич­ко, ко­е­то при­чи­ня­ва бол­ка или прос­то дис­ком­форт. За съ­жа­ле­ние от­ка­зът да при­е­меш стра­да­ни­е­то с вя­ра и чрез не­го да из­рас­неш ду­хов­но, ви­на­ги во­ди или до ня­как­ва за­ви­си­мост, или до пси­хич­но за­бо­ля­ва­не, или до ин­фан­тил­ност.

Хо­ра­та от­к­рай вре­ме са поз­на­ва­ли нар­ко­ти­ци­те и тех­ни­те свойс­т­ва. Из­пол­з­ва­ли са ги как­то за ле­че­ние, та­ка и за да осъ­щес­т­вят връз­ка с оби­та­те­ли­те на от­въд­ния свят ­ де­мо­ни­те, на ко­и­то се кла­ня­ли и ко­и­то по­чи­та­ли ка­то бо­го­ве, но в об­щес­т­вен проб­лем нар­ко­ма­ни­я­та се прев­ръ­ща ед­ва в 19 в.

Как­ви са при­чи­ни­те? Гор­дост­та, стре­ме­жът на хо­ра­та да раз­ши­рят сво­и­те ум­с­т­ве­ни, твор­чес­ки и фи­зи­чес­ки въз­мож­нос­ти. На­луд­ни­ча­во­то же­ла­ние да над­хит­рят Бо­га и са­ми, със соб­с­т­ве­ни си­ли да раз­ре­шат всич­ки­те си проб­ле­ми, да се пре­бо­рят със стра­да­ни­е­то в све­та без раз­ка­я­ние, без от­х­вър­ля­не на гре­ха, ка­то от­к­рад­нат “к­лю­ча за ра­я”. Еу­фо­ри­я­та е би­ла го­ля­ма, но не за дъл­го ­ си­ла и поз­на­ние, ко­и­то не са от Бо­га, са от дя­во­ла и не во­дят към ни­що доб­ро.

Раз­би­ра се, на все­ки му се ис­ка да из­бя­га от труд­нос­ти­те и да за­жи­вее щас­т­ли­во. Но тай­на­та за пос­ти­га­не на ду­хо­вен мир и ис­тин­с­ко щас­тие е в бо­го­об­ще­ни­е­то и слу­же­ни­е­то на ближ­ни­те в бе­зус­лов­на лю­бов. Нуж­на е неп­рес­тан­на бор­ба със страс­ти­те, ежед­нев­ни ду­хов­ни под­ви­зи, а съб­ла­зън­та да пос­тиг­неш щас­тие без уси­лия и жер­т­ви е го­ля­ма. За­то­ва и нар­ко­ти­ци­те са та­ка по­пу­ляр­ни в ед­но об­щес­т­во от хо­ра, свик­на­ли с удоб­с­т­ва и улес­не­ния, свик­на­ли да тър­сят и да по­лу­ча­ват на вся­ка це­на удо­вол­с­т­вия и за­до­во­ля­ва­не на всич­ки­те си кап­ри­зи и же­ла­ния; хо­ра без ис­тин­с­ко бо­го­поз­на­ние; без зна­ние за същ­ност­та и сми­съ­ла на труд­нос­ти­те и стра­да­ни­я­та; хо­ра, свик­на­ли да гле­дат с нас­меш­ка на по­ня­тия ка­то тър­пе­ние и сми­ре­ние, не­съз­на­ва­щи, че имен­но дъл­бо­ко­то сми­ре­ние е ос­но­ва на чо­веш­ко­то щас­тие и ду­шев­ния мир, че то е “з­лат­но­то клю­че” към Цар­с­т­во­то Бо­жие.

Най-по­пу­ляр­на­та фи­ло­со­фия днес е фи­ло­со­фи­я­та на хе­до­низ­ма. Във всич­ки вре­ме­на от сво­я­та ис­то­рия чо­ве­кът е слу­жил на не­що вън от не­го: се­мейс­т­во, на­род, дър­жа­ва... Бог. Днес всич­ки­те му уси­лия са на­со­че­ни към дос­ти­га­не­то на все по-го­лям пси­хо­ло­ги­чес­ки и те­ле­сен ком­форт, ся­каш то­ва е вър­хов­на­та цел на чо­веш­ко­то би­тие.

За как­во се го­во­ри в съв­ре­мен­ни­те се­мейс­т­ва: как да се до­бие по­ве­че прес­тиж, по-доб­ро со­ци­ал­но по­ло­же­ние с по-мал­ко труд, по-скъ­па ко­ла, по-мо­дер­ни ме­бе­ли...как­ва но­ва при­до­бив­ка имат ед­ни, къ­де са пъ­ту­ва­ли и по­чи­ва­ли дру­ги, как тре­ти са пре­ус­пе­ли в чуж­би­на...Не са­мо хрис­ти­ян­с­ки­те, а и чис­то чо­веш­ки­те нрав­с­т­ве­ни цен­нос­ти ве­че не са на по­чит. Цен­ност­та на всич­ко се оп­ре­де­ля от па­рич­на­та му стой­ност.

“Вед­нъж се жи­ве­е”, “о­пи­тай всич­ко”, “ти си гос­по­дар на жи­во­та си”, “от­пус­ни се” и дру­ги пос­ла­ния на на­ша­та кул­ту­ра ус­пеш­но проп­ра­вят пъ­тя на нар­ко­ти­ци­те и тех­ни­те де­мо­ни. Ако де­ца­та ди­рек­т­но по­ся­гат към нар­ко­ти­ци­те, то тех­ни­те ро­ди­те­ли не­съз­на­тел­но се стре­мят към съ­щи­те нас­ла­ди, но тях­на­та “до­за” сти­му­лант или ус­по­ко­и­тел­но са па­ри­те, ком­фор­тът, слу­жеб­ни­те пос­то­ве, удо­вол­с­т­ви­я­та, към ко­и­то се стре­мят с не по-мал­ка прис­т­рас­те­ност и ко­и­то пос­ти­гат, чес­то пъ­ти, по съ­щия без­съ­вес­тен на­чин ка­то нар­ко­ма­ни­те.

Ти­пич­но нар­ко­ман­с­ка е и страст­та, с ко­я­то на­ши­ят съв­ре­мен­ник се стре­ми към все по­ве­че и по­ве­че. Все по-сил­ни пре­жи­вя­ва­ния, все по-из­тън­че­ни удо­вол­с­т­вия, все по-де­ли­ка­тес­ни хра­ни, все по-мо­дер­ни дре­хи, коз­ме­ти­ка, об­за­веж­да­не, все по-бър­зи ко­ли...То­ва ко­е­то има (как­во­то и кол­ко­то и да е то) не му сти­га, не го за­до­во­ля­ва “до­за­та”, тя ста­ва все по-го­ля­ма, “п­ри­е­мът” ­ все по-на­чес­то...Та­ко­ва е и ос­нов­но­то рек­лам­но пос­ла­ние: “С­то­ка­та, ко­я­то при­те­жа­ваш ве­че не е най-доб­ра­та. Из­бе­ри но­во­то! Ти го зас­лу­жа­ваш”. Чо­век не­у­сет­но се ув­ли­ча и до­ка­то се су­е­ти да си оси­гу­ри всич­ко, Гос­под не­о­чак­ва­но изис­к­ва ду­ша­та му, как­то “би­ва с то­го­ва, кой­то съ­би­ра има­не за се­бе си, а не бо­га­тее за Бо­га” (Лу­ка 12:20-21).

При­вър­за­ност­та към зем­ни­те при­до­бив­ки е тол­ко­ва сил­на, че ако за­гу­бим ня­коя от тях, стра­да­ни­е­то ко­е­то из­пит­ва­ме е не по-мал­ко бо­лез­не­но и мъ­чи­тел­но от аб­с­ти­нен­ци­я­та при нар­ко­ма­ни­те.

Оче­вид­но е кол­ко чуж­ди са те­зи страс­ти на Хрис­то­вия дух. Ся­каш всич­ко е на­со­че­но на­там: да заб­ра­вим Бо­га и вис­ше­то си наз­на­че­ние, да пре­ми­нем жи­во­та си в ома­я­та на свет­с­ко­то бе­зу­мие. Та­къв е и сми­съ­лът на ду­ма­та “нар­ко­ма­ни­я” ­ прис­т­рас­те­ност към заб­ра­ва­та.

Ко­га­то ци­ви­ли­за­ци­я­та ни се от­ри­ча от Хрис­та и пос­та­вя его­из­ма и нас­лаж­де­ни­е­то ка­то своя вис­ша цел, ко­га­то жи­во­та се прев­ръ­ща в за­бав­ле­ние, то на­ли­це е нар­ко­ма­ния без упой­ва­щи ве­щес­т­ва.