ИСИХАЗМЪТ - АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЛАГОДАТТА НА КРЪЩЕНИЕТО

Версия за печат

За първи път видях митрополит Наум при публичната защита на доктората му на 20 октомври 2008 г. в аулата на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Там бях привлечена от темата на неговия докторат: "Исихазмът в светогорското монашество през ХХ век". Защитата мина успешно, а коментарите на академичната общност върху този труд само засилиха още повече моето любопитство. Тръгнах си с утехата, че до няколко месеца дисертацията ще бъде издадена от Университетско издателство и ще мога да си купя и прочета книгата.

Половин година по-късно тази книга вече беше факт, а аз се оказах на представянето й на "Седмицата на православната книга" във Варна лично от нейния автор Струмишки митрополит Наум. Още тогава той с радост прие да даде интервю за българските читатели. Намерение, което, Слава Богу осъществихме, въпреки неговата изключителна ангажираност в качеството му на архиерей.

Струмишкият митрополит Наум е роден на 13 декември 1961 г. в гр. Скопие. Завършва право в университета в Скопие, а след това и Богословския факултет. Постриган е за монах на Света Гора под духовното ръководство на игумена на манастира Григориат, архим. д-р Георги (Капсанис). През 1995 г. се завръща в Македония и е избран за митрополит на Струмишка епархия. Под негово ръководство в периода 1998-2002 г. в епархията, която е най-отдалечена от столицата, са построени над 20 църкви и се развива изключително мащабна издателска дейност. Излизат преводи на св. отци, на съвременни богослови, изследвания на исихазма, слова и проповеди, апологетически текстове и много други. Епархията има и свое списание и интернет-портал. Счита се, че от Струмишка епархия започва възраждането на монашеството в страната.

През 2003 г. митрополит Наум е зачислен за докторант на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", София. За негов научен ръководител е определен проф. Тотю Коев (починал през 2006 г.).

- Ваше Високопреосвещенство, защо се спряхте върху исихазма като тема на Вашата дисертация? Актуална ли е тази тема и днес?

- Защото мисля, че зная нещо по този въпрос и защото съм убеден, че именно исихазмът, непрестанното богообщение, е най-важното за нас като християни. Големият проблем на Православната църква е, че днес мнозинството от православните са само формални, номинални християни. Много жалко би било, ако допуснем да не чувстваме в сърцето си действена Божията благодат, все едно не сме кръстени, вместо това чувство да определя целия наш живот. Няма друг начин християнинът да постигне истински духовен живот, радост и пълнота освен този: да призовава и да допуска в сърцето си Божията преобразяваща благодат. Исихазмът е актуализация на благодатта на Кръщението в нашите сърца. Ако това не правим, тогава какво правим в Църквата Божия?

Тази тема винаги ще е актуална и в личен, и в общоцърковен план. Актуална е до такава степен, че без исихазма ние бихме изгубили способността си да свидетелстваме с живота си за Христа и само по име ще останем християни; светът, който познаваме би загубил смисъла от по-нататъшното си съществуване и Апокалипсисът би бил на прага на вратите ни. Как ние ще свидетелстваме за Богочовека Христос, ако действената благодат на Кръщението не преобразява нашите мисли, нашите думи и целия ни живот, така че вече не ние, а Христос да живее чрез нас и животът ни да надхвърля пределите на времето и пространството?

- Къде трябва да търсим корените на исихастката традиция?

- В Светинята на светините, в сърцето на Пресвета Дева Мария. Всяко дърво по плодовете се познава. Само тази, която имаше в сърцето си съвършената умносърдечна молитва, само тя може да бъде наша първа и най-голяма учителка. Само тази, която съвършено се съедини с Бог чрез умносърдечната молитва, можеше по начин превишаващ човешкия разум да роди нашия Спасител Иисус Христос ­ съвършен Бог и съвършен човек ­ Богочовек. Чрез нея и получаваме всеки съвършен Божий дар, както и дара на молитвата на сърцето.

- Какво представлява духовната традиция? Как се съхранява и как се предава тя?

- Исихастката традиция се съхранява чрез православното Предание. Съхранява се и се предава чрез личностното общение между духовния отец и духовното чедо в Православната църква. Първата крачка в духовния живот е да влезем в послушание на духовния си отец и да престанем да храним страстта на нашия ум ­ гордостта. Това е единственият начин да се очисти сърцето ни и да се отвори за умносърдечната молитва. Най-сигурният начин да се съхрани и преподаде исихастката традиция е посредством личния опит, подвизаването.

- Променя ли се православната духовна традиция през вековете или, остава неизменна?

- Преданието на исихазма остава неизменимо през вековете. Понякога пламъкът на исихазма се разгаря, а понякога тлее, но по своята същност остава един и същ.

- Каква е гаранцията за ненакърнимостта на традицията?

- В момента, в който някъде се прекъсне преданието на исихазма, т. е. там, където престане да се практикува умносърдечната молитва, истинското молитвено общение с Бога, а с това и просветлението на ума, там всичко ще стане релативно ­ и догматите, и каноните, и духовният живот, и всичко. Признаци за това има и сега, навсякъде около нас: борбата за власт в Църквата, административните разколи в Църквата и пр. Така че, Господ да ни пази!

- Жива ли е днес в ХХI век исихастката традиция? Къде?

- Щом светът още съществува, значи е жива. Навсякъде по малко, а най-много на Света Гора. Аз се насищах от това Предание в манастира "Григориат" на Света Гора, при моя свят старец Георгий Капсанис. Верни носители на това предание са също така и учениците на светия старец Йосиф Спилеот, а от тях, като най-близък чувствам светия старец Ефрем Филотейски, който сега живее в Аризона, САЩ.

- Съвместим ли е исихазмът с живота в света? А с архиерейското служение?

- Съвместим е и с живота в света, но при определени условия. А дали е съвместим с архиерейското служение, какво да Ви кажа? Манастирите и монашеският живот са истинската люлка на исихазма. Архиереите се избират от средата на монасите. Можем да придобием дара на умносърдечната молитва преди да станем архиереи, но след това е много трудно. Затова смятам, че и архиереите трябва да имат свой духовен отец, при когото редовно да се изповядват, за тяхна сигурност, за да са сигурни, че не грешат в своите пътища и в служението си.

- Какво е "едното потребно", за да се спасим въпреки "Мартините" си грижи, оставайки в света?

- Исихазмът на Мария, вслушването в Божия глас и богообщението е "по-добрата част", онова, което няма да ни се отнеме. Освен това трябва да се стараем да благодарим на Бога за всичко, след всяко наше падение да съумяваме да се изправяме и да продължаваме да се подвизаваме, и да се смиряваме. Много е важно, съгласно светоотеческото предание и каноните на Църквата, редовно да пристъпваме към Светите Тайни на Тялото и Кръвта Христови, след съответната подготовка и с благословението на духовния ни отец.