В ТЪРСЕНЕ НА ВЯРАТА - въпроси и отговори в разговор с моя син

Версия за печат

Синът ми, както повечето свои връстници в България, изживя първите 20 години от живота си без възпитание в православната вяра. Аз изживях 41 години от живота си без някой да ме научи как да бъда християнка. Моите родители прекараха 65 години от живота си без изповед, без причастие...

Имах две баби, които винаги ще помня с много любов. Те носеха в душите си нетипична за комунистическите времена вяра в Бога. Вяра, която беше потъпкана чрез духовното осакатяване на няколко поколения българи. А ние, осакатените, свързвахме църквата единствено със смъртта. Защото само тогава безнаказано можеше да бие камбана и да пее свещеник...

Днес Църквата е жива и се пълни с хора и в делници, и в празници. Една част от осакатените го правят просто защото го намират за... модерно. Друга част разбраха, че са осакатени и искат да променят това, като запълнят с вяра празнината в душите, останала след толкова години безверие. Трета част остават необратимо сакати, защото душите им са овъглени от дивия материализъм, превърнал се в техния „символ на вярата”...

Винаги, когато влизам в църква, плача. Плаче душата ми - самотно, измръзнало и омърсено сираче. Защото „сирачето” има нужда от любов, прошка и вяра, каквито има само в църквата. А там то попада рядко и за кратко – обикновено за по „свещичка” време... Един ден отидох в църквата за повече и подарих на „сирачето” си неделна литургия. Просто така - в търсене на вярата. И почувствах колко много вяра има там. Има за всеки, отишъл да почерпи от нея. Всеки, който е осъзнал, че да вярваш, молейки се у дома, не е достатъчно. Защото злото в съвременния свят е много по-силно от „домашно отгледаната вяра”. Онази, за която повечето от нас смятат, че им е достатъчна. Но която е твърде слаба, за да противостои на злите сили, чиято цел, впрочем е точно това – да държат вярата ни ако не мъртва, то поне слаба. А слабата вяра лесно става крива вяра. Кривата вяра пък лесно се манипулира и е толкова опасна, колкото и безверието.

В търсене на вярата, понякога споря със сина ми. Естествено наследил безверието на духовно осакатените поколения преди себе си, той има своите логични и ясни позиции относно вярата или по-скоро липсата на такава. Моята православна вяра е все още твърде крехка. Но благодарение на въпросите, които той поставя, аз намерих за себе си още по-силни аргументи в нейна полза. Дали тези аргументи ще са достатъчно силни и за него, мога само да се надявам. Но дори и да не е така, аз от сърце му благодаря за тези въпроси. Защото без тях не бих стигнала до отговорите. Защото би било много по-страшно, ако той изобщо не задаваше въпроси. А търсенето на вярата все отнякъде трябва да започне...

Въпроси и отговори в разговор с моя син:

Въпрос 1: Защо в Едемската градина е имало дърво на познанието, като своеобразно изкушение за първите хора? Ако Господ е искал само добро за най-висшето си творение - човекът, не е трябвало въобще да има такова дърво. Ако няма изкушение, няма и грехопадение! Щом Той е толкова велик и може всичко, едва ли би му било трудно да не „слага” такова дърво там...

Отговор: „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло” (Битие 2:9).

В човешкия свят, ако едно дете се гледа в стерилна среда, в "саксия", с желанието да се предпази от вредните въздействия на обкръжаващата среда и същевременно, без възможност да прави самостоятелен избор в живота си, да взима свои решения, чиито последствия да понесе, то става глезено, крехко, неустойчиво на болести, на отрицателни въздействия от социално и морално естество. Такова дете смята, че всичко му се полага по право и без да се труди и дава от себе си, разчита да го получава до края на живота си. Родители, които имат такова криво разбиране за родителска любов и добро възпитание, правят "мечешка услуга" на детето си. Те го лишават не само от възможността самостоятелно да оцелява извън "саксията", в която е отгледано, но и да се развие като личност със собствени приоритети.

Дървото за познаване на доброто и злото е част от реалността, в която съществували първите хора. Творецът е предоставил на Адам и Ева свободата да избират между блажения живот или смъртта, като ги е предупредил за последствията от избора им. Създателят, най-любящият Родител, е искал да научи най-висшето Си творение да живее само според законите на доброто, но едно добро е наистина такова, когато е осъзнато, а не наложено поради липсата на друг избор. Затова смятам, че Господ е желаел човекът сам да избере по кой път ще поеме, знаейки алтернативите. И да понесе последствията от този избор.

Въпрос 2: Щом е имало дърво на познанието за добро и зло, значи освен доброто е имало и зло. Ако Господ е създал всичко, значи е създал и злото. Защо? Нали е добър и прави само добро?

Отговор: Господ е създал всичко от Себе Си, от доброто, абсолютното добро. Бог не може да създаде зло, защото това противоречи на Неговата същност, така, както би било неестествено топлината да не е топла или светлината да не е светла.

И все пак – злото съществува. Признавам, че не мога да обясня защо. Не са малко нещата, които ние, хората, въпреки развитието на технологиите и науката, не можем да си обясним. Архимандрит Серафим Алексиев в книгата „Нашата Вяра” е казал: „Вярата е зрението на душата. ... Това, което разумът не може да разбере, схваща го душата чрез вярата. Вярата не отхвърля знанието, а го допълва”. За мен е достатъчно да вярвам, че злото е реалност, несъвместима със Създателя, която е задръстила душите ни и е отровила ценностите ни. И когато не носим в себе си вярата в Създателя и в доброто, ние живеем със злото, като нещо естествено, с което или сме се примирили, или дори не забелязваме. Ето защо за хората вярата в Бог е нещо много важно. Тя е носител на доброто. Ако няма вяра в Бога - няма добро, няма и спасение за душите ни! Какво по-красноречиво доказателство за това от днешния болен и объркан от безбожие и безверие свят, в който тържествуват всевъзможни прояви на злото...

Аз не мога да дам логичен и удовлетворяващ отговор на този въпрос. Но човек, пожелал да остане анонимен, ми писа, че Светител Илия Минятий в „ЗА ЗАВИСТТА”, позовавайки се на места на св. Григорий Богослов, разяснява как завистта към Бога е довела до падението на най-светлия в самото начало ангел, превърнал се в дявол, „страшен демон на мрака”, изцяло предаден на злото. „Той явно станал богоборец, враждувал против Бога и извратил човека, защото пред Бога бил безсилен.”

Така, завистта и ненавистта на дявола към Твореца естествено довели до такава и към човека, сътворен по Божия образ (Битие 1:27). Ето защо, първоизточник на злото е „богоборецът”, който, воден от омразата си, иска да повлече в мрака колкото може повече човешки души...

Въпрос 3: Казваш, че Господ е дал на човека свободата и правото на избор сам да реши по кой път да поеме. Но за мен, това не е избор. Избор щеше да има, ако на Адам и Ева им беше дадено правото да поживеят в градината на доброто, а после – и извън нея. Тогава биха имали база за сравнение и реалния избор да решат къде да останат. А това, което им е било предоставено, не е никакъв избор!

Отговор: Изборът, за който ти говориш, е приложим, ако ставаше дума за материален такъв – например да сравниш характеристиките на компютри или телефони, за да решиш кой е най-добрият. Когато обаче въпросът опира до духовното, мерките, с които сме свикнали да „мерим”, не винаги са подходящи... Можеш ли да измериш любовта в килограми? Овен това е доста дръзко да сравняваш твоето разбиране за избор с Божественото такова, защото Той е Творецът, а ти – творението. Адам и Ева са имали най-доброто. Но поради липса на база за сравнение в смисъла, който ти влагаш в това, те е трябвало да заложат на вярата си в думите на Създателя. Защото Бог съвсем ясно им е казал: „...в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Битие 2:17). Това е било началото на вярата в Бога, на която е трябвало да се научат първите хора. А как те биха се научили на вяра, ако им беше дадена възможността да избират по твоя начин? Защото Вярата е да приемеш и бъдеш убеден в нещо, което не можеш да усетиш или разбереш с човешките си сетива. Вярата в Бога е нашата връзка с Него и мястото, от което тя извира, е сърцето.

Адам и Ева явно не научили добре своя първи урок за вярата. А слабата им вяра довела до възможността да станат жертви на изкушението, провокирано от богобореца. Човешката ни природа е наследила от „първите” безверието, довело до всички останали грехове. Богоборецът се възползва от това и успява да внуши на хората, които не носят Бога в сърцата си, убеждението, че нямат нужда от Бог, че Бог не съществува, че „Човекът е най-висшето творение на „Природата”, следователно, е "Богът" на тази земя... (когато бях ученичка, ни убеждаваха точно в това и ни караха да вярваме не в Бог, а в еволюцията).

За съжаление, твърде много от нас вярват на тези лъжи. Огледай се и виж как гордостта, самолюбието, егоизмът и всичките им производни, плод на безверието, като че ли „движат” света. Замислял ли си се, че корените на проблемите и нещастията ни са именно в нашето самолюбие и гордост, а не в „другите”, които обикновено винаги сочим с пръст като по-лоши от нас...

Пред нас и днес стои правото на избор, предоставено на първите хора. Никога не е късно да научим добре своя урок за вярата...

Въпрос 4: Защо заради греха на първите хора трябва да страда цялото човечество? Това не е справедливо! Това е грехът на Ева и Адам, не е моят или твоят, а реално всички ние плащаме за това. В това число и невинни деца, които боледуват от нелечими болести и умират преди да са дорасли до възрастта, в която биха могли да се помолят за спасението си.

Отговор: Господ е сътворил в началото само двама души – първите. В Своята премъдрост Той не случайно е сторил точно това. Адам и Ева не били някакъв „експеримент”, а едно голямо начало. Господ е искал Адам и Ева да продължат създаването на себеподобните си по естествен път – „плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я...” (Битие 1:28). Ето защо е закономерно генетично закодираната информация от Адам и Ева да се предаде на поколенията им. В това число и тяхната греховност. Защото не само цветът на очите, кожата и косата се предават генетично, но и черти на характера, както и цялостни поведенчески модели. И понеже последствията от познаването на злото са неизменно вкоренени в първите, които са го познали, те остават такива и в поколенията след тях.

И все пак, за да не бъде резултатът от познаването на злото фатално необратим за творението, Милостивият Творец, воден от безмерната Си любов, ни дарява с възможности за изкупление и спасение. Всеки от нас, подобно на Адам и Ева, има свободата да избере дали да повярва и да приеме Спасителя.

Наличието на злото и греховността в живота на хората закономерно обърква представите ни за това коя е истината и кой е изборът, водещи към спасението. Сатаната изопачава истината за Създателя и, за да попречи на верния избор, натрапва на хората със слаба, „крива” или никаква вяра въпроси, като „Ако имаше Бог, щеше ли Той да позволи да страдат и умират деца?” А пътят към истината и правилните отговори на многото подобни въпроси, които често измъчват грешните човешки души, е един и той минава през здравата вяра...

Въпрос 5: Защо любящият Бог е наказал така жестоко създадените и обичани от Него хора, превърнали се в грешници? Това ли е Неговата голяма любов? Защото според написаното, Той е този, който е определил всички беди и нещастия, стоварили се върху грешниците – болести, страдания, смърт...

Отговор: Аз съм родител. Обичам теб и сестра ти с цялото си сърце. И точно затова бих искала да ви предпазя от допускане на грешки, от които ще страдате. Затова често се моля, повтарям, дори се карам или забранявам да вършите това или онова, като обяснявам последствията от него. Когато родителските предупреждения не бъдат чути и децата, водени от гордост, самоувереност, суета и глупост, допуснат грешките, за които са били предупредени, те съвсем естествено ще понесат последствията от действията си. И то не защото родителят в гнева си е казал: „Ами да ти измръзнат ушите, щом не искаш да сложиш шапка!”, а защото естественият резултат от незащитаването срещу студа е да измръзне незащитената част от тялото. Тази моя логика ми дава възможност да си обясня на пръв поглед жестокото наказание, с което Господ орисва непокорното Си творение. Всъщност, в гнева Си, Той просто описва онова, което е естественият резултат от допускането на първия грях. Щом си избрал да познаеш злото, съвсем естествено е да разбереш какво представлява това зло! В устата на разгневения Създател то звучи като „Аз определям, че така ще бъде” и е съвсем логично да звучи така – та той е Богът - Творец! Онова, което, според мен, стои в дълбочина зад тези страшни клетви, всъщност е Неговото Божествено разбиране за неизбежните последствия от нарушаването на поставеното ограничение, в съчетание с исконното Му право на Безначален Създател да определя правилата.

Гневът на родителя може да бъде много силен, но той не е по-силен от любовта. Любовта е тази, която кара хората да прощават. А сме просто човеци – създадени по Божий образ и подобие. Колко повече тогава Божествената любов е по-силна от гнева Му! Затова Той изпраща на затъналите в грехопадения наследници на Адам и Ева Себе Си, като облича Божествената Си същност в човешка плът чрез раждането на Иисус, разпънат за изкуплението на нашите грехове. Отецът е сторил всичко това, воден от неизчерпаемата Си любов и желание да ни спаси, да ни отвори пътя към Небето. Друг е въпросът доколко ние, „децата”, се възползваме от въплътената в Христос Божия любов. И доколко и днес оценяваме и се възползваме от присъствието на възкръсналия Иисус в живота ни. В съвременния технологичен и материален свят все по-рядко искаме да търсим Бога отвъд суетното ни ежедневие. А това е така, защото сме се предали на злото и греха и без дори да си даваме сметка за това, сме влезли в съюз с лукавия, чиято цел е да ни държи далеч от Божията любов и спасение...

Въпрос 6: А защо просто не приемем, че няма Бог, няма дявол, че всичкото добро или зло в живота ни си е естествена природна закономерност или резултат от нашите действия или бездействия...

Отговор: Не бих могла да приема, че чудото, наречено Земя (а също и Вселена!) е резултат на някаква случайност. Още по-малко, че Човекът, уникален от материална и духовна гледна точка, е също така продукт на налучкване от страна на “природата”, на еволюция! Как така нещо, и то така изключително, би се получило от нищо или от самосебе си! Съвършенството на човешкото тяло и мозък остават загадка за науката, въпреки нейния безспорен напредък. Сестра ти беше прочела някъде, че тялото на човек олеква с няколко грама, след настъпването на смъртта. Доколко това е вярно и научно издържано, не мога да твърдя, както и не бих могла да направя пряка връзка между душата, тази нематериална същност на човека, и величината, с която се измерва теглото на материята. И все пак – едва ли някой се съмнява в съществуването на душата. Като част от човешката ни същност, тя доказва връзката ни със Създателя, който й е предоставил свободата и правото на избор. А осъзнатият избор на доброто „тук” е мостът към нашето спасение „там”. Не вярваш ли? Е, въпрос на вяра!

Моят син, също като сестра си, баща си, бабите и дядовците си, не знае какво е изповед и причастие, въпреки че е кръстен. Аз самата доскоро не знаех. Днес, без притеснения кръщаваме децата си, но дали това е достатъчно? Истинската вяра не е просто даденост след кръщението. Тя е нещо, на което трябва да се научим, и за което да се борим съзнателно, с ум, сърце и дела. Защото Господ е дарил душите ни с безсмъртие, но сигурно е много страшно душата да е безсмъртна, ако приживе не сме намерили вярата...

П.П.: Синът ми задаваше въпросите си бързо, уверено, с интелигентната логика и страст на днешното младо поколение. Аз не успявах веднага да намеря отговорите. За да „изстреля” въпросите си, му трябваха минути. За да открия отговорите, ми трябваха седмици. Това беше истинско предизвикателство за крехката ми вяра. Дълго търсих верните думи, за да я опиша. Не знам дали съм успяла да го сторя, но дори само опитът да го направя си струваше.

Като всеки нормален родител и аз искам най-доброто за децата си. А по-добро от вярата не открих...