СТАРОЗАВЕТНИ БИСЕРИ НА МЪДРОСТТА - втора част

Версия за печат

V. Раздел: Премъдростни изречения

   71. Ако змия ухапе преди обайването и, то за обайника няма полза. Екл. 10:11

    72. Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката. Прем. 17:12

    73. Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът. Прем. 17:11

74. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?  Екл. 7:16

75. Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. Притч. 20:5

76. Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. Притч. 16:24

77. Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички. Притч. 25:11

78. Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица. Притч. 25:23

79. Нека те хвали някой друг, а не устата ти,- чужд, а не езикът ти.  Притч. 27:2

80. Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва. Прем. 26:21

81. По-добре открито изобличение, нежели скрита любов. Притч. 27:5

82. Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота. Притч. 28:9

83. По-добре е да виждаш с очи, нежели де се луташ с душа. Екл. 6:9

84. Тъга е по-добро от смях; защото когато е печално лицето, сърцето става по-добро. Екл. 7:3

85. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба. Екл. 8:5

86. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята. Екл. 5:1

87. Отхвърли от себе си лъжливостта на устата и лукавството на езика от себе си отдалечи. Прем. 4:24

88. Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест. Притч. 29:23

VI. Раздел: Съпружество. Жената и домът.

89. Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа. Притч. 19:14

90. Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер; сърцето на мъжа и е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; тя му се отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си. Притч. 31:10-12

91. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика и. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. Притч. 31:25-27

92. Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала. Притч. 31:30

93. По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща. Притч. 21:9

94. По-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето и - примка, ръцете и - окови. Екл. 7:26

VII. Раздел: Богатство. Душевно богатство.

95. Благословението Господне обогатява, и не принася със себе си тъга. Притч. 10:22

96. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий. Екл. 3:13

97. По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб. Притч. 12:9

98. По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги. Притч. 15:16

99. По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.  Притч. 16:8

100. По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. Притч. 22:1

101. По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. Притч. 17:1

102. Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава. Притч. 13:11

103. Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълва. Притч. 20:17

104. Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя. Притч. 10:2

105. Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му. Притч. 19:4

106. Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и блажно, няма да забогатее. Притч. 21:17

107. Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне. Притч. 28:22

VIII. Раздел: Труд и леност.

108. Краят на една работа е по-добър от началото и. Екл. 7:8

109. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане. Екл. 1:8

110. Всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър. Екл. 4:4

111. От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе. Екл. 10:18

112. Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне. Екл. 11:4

113. Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях. Притч. 10:16

114. Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.     Притч. 28:19

115. Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си. Прем. 26:14

116. Малко ще поспиш, малко ще подремнеш, малко със скръстени ръце ще постоиш,- и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията - като въоръжен човек. Притч. 24:33-34

117. Не обичай да спиш, за да не осиромашееш. Притч. 20:13

118. Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си. Притч. 19:24

119. От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. Притч. 14:23

IX. Раздел: Власт и управление.

120. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш? Екл. 8:4

121. Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото. Притч. 29:7

122. Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви. Притч. 29:12

123. Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги. Притч. 29:14

124. Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. Притч. 12:24

125. Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. Притч. 17:23

126. На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. Притч. 17:7

127. Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. Притч. 17:15

128. Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я. Притч. 29:4

129. Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка. Притч. 29:2

130. Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ. Притч. 28:15

131. Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна. Притч. 28:2

132. Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши. Притч. 25:15

133. Който варди смоковницата, ще яде плодовете и, и който пази господаря си, почетен ще бъде. Притч. 27:18

134. Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева. Притч. 19:12

135. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска. Притч. 21:1

136. Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки. Екл. 10:4

X. Раздел: Божие възмездие и отсъда

137. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе. Екл. 10:8

138. Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне. Притч. 26:27

139. Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши. Прем. 26:17

140. Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. Притч. 17:11

141. Който отплаща зло за добро,злото няма да напусне къщата му. Притч. 17:13

142. Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. Притч. 17:20

143. От три неща се тресе земята, дори четири, които не може да носи: от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб, от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си. Притч. 30:21-23

144. Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста; защото, както кога се бие мляко, добива се масло, и ако се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.  Притч. 30:32-33

145. Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. Прем. 6:16-19

XI. Раздел: Нетление и смърт

146. Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие. Прем. 2:23

147. Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите. Прем. 1:13

148. Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт. Прем. 1:15

149. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв. Екл. 9:4

150. Човек по своята злоба убива, ала не може да върне излезлия дух и не може да повика взетата душа. Прем. 16:14

151. Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. Притч. 16:18

152. Служенето на идоли, недостойни да се именуват, е начало и причина, и край на всяко зло. Прем. 14:27

153. А всички тях без разлика обладава кръвнина и убийство, грабеж и коварство, разтление, вероломство, бунт, клетвопрестъпност, разграбване имоти, забравяне благодарност, омърсяване души, извращаване на половете, безчинство в браковете, прелюбодейство и безпътност. Прем. 14:25-26

154. Те дойдоха в света по човешко пустославие, затова им е отсъден близък край. Прем. 14:14

155. Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума, Господи! Прем. 16:12