ОДА ЗА НОРМАЛНИТЕ

Версия за печат

Ние, нормалните

Не вярваме в Бога, а в себе си.

Нима Той може да ни плати сметките?

Ние, нормалните

Рядко влизаме в църква.

Нима там не спорят чия вяра е най-вярна?

Ние, нормалните

Мъдро се пазим от църковни религии.

Нима тяхната цел не е да ни държат в подчинение?

Ние, нормалните

Страним от тези, които говорят за вярата.

Нима разбиранията им не са фанатично опасни?

Ние, нормалните

Не обръщаме лява страна, ако ни ударят по дясната.

Нима е християнско да мислиш пораженчески?

Ние, нормалните

Рядко даваме милостиня.

Нима просещите не са просто измамници?

Ние, нормалните

Убиваме нежеланите деца още в зародиш.

Нима е по-хуманно да ги оставим в дом за сираци?

Ние, нормалните

Рядко прощаваме, ако бъдем грозно обидени.

Нима това не би било просто слабост?

Ние, нормалните

Нямаме нужда от изповед.

Нима има какво да изповядаме?

Ние, нормалните

Сме горди с успехите си.

Нима гордостта е порок?

Ние, нормалните

Вече не сключваме брак.

Нима той не е просто формалност?

Ние, нормалните

Отдавна не ценим девствеността си.

Нима тя не е просто отживелица?

Ние, нормалните

Сме агресивно комбинативни и пробивни.

Нима това не е залогът ни за оцеляване?

Ние, нормалните

Сме християни по исторически причини.

Нима това не е достатъчно!

Ние, нормалните

Просто сме по-добри от другите.

Защото сме си нормални!

...А дали е нормално да сме толкова нормални?