ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Версия за печат

"Воскресение Твое, Христе Спасе, Ангели поют на небесех, и нас на земли сподоби чистым сердцем Тебе славити". (стихира от Пасхалната утреня).

Днес всичко се е изпълнило със светлина, небето, земята и преизподнята, всичката твар се весели и се радва. Радва се земята, освободена от проклятието за греха Адамов. Ликуват небесата, виждайки Слизащия от тях на земята, излизащ днес от преизподнята и извеждащ от там измъчените. Пеят Ангелите, прославяйки Победителя на смъртта, Своя Творец. Хвалят Господа всички творения, всички природни сили. Всяка от тях по своему пее и превъзнася Възкръсналия. Нещо необичайно става в целия свят. Свещената и спасителна нощ се сменя от светлоносния Велик Ден.

Възхождащото слънце играе със своите лъчи, подобно на възигралия в утробата Иоан Предтеча, приветствайки възсиялото от гроба Слънце на Правдата. Всичко се насища днес с Божията благодат и предусеща обновлението на вселената. Усеща ли това нашето сърце? Да, неизразима радост изпълва днес душите на тези, които с вяра и благоговение посрещат Свещената Пасха, благодатен мир докосва техните сърца. Всички скърби и печали бягат далече от тях, даже страданията и несгодите стават светли. Тайнствено се предвкусва Божествената Трапеза в идващото вечно славно Царство Божие. Би ни се искало да не прекъсват тези блажени часове, безкрайно да продължават нощта и денят на Светата Пасха. Както тогава апостолите на Тавор, ние сме готови да въкликнем: „Господи, добре е да бъдем тука” /Мат. 17:4/.

Но винаги ли усещаме това в пълнота? Не се ли случва, че когато всичко ликува, нашето сърце да е покрито с облак, а понякога и изпълнено с печал? Спомняйки си предишните години, ние тогава съжаляваме за изгубената способност да усещаме пасхалната радост, други пък не разбират, защо и как могат хората да се радват днес. Но каквито и обяснения да даваме, каквито и причини да изтъкваме, една е истинската: нашето сърце е нечисто.

Ако ние сме се поколебали във вярата, ако в душата ни са влезли съмнения, ако сме отпаднали или сме си тръгнали от Църквата, подобно на иудейските първосвещеници, - ние пропъждаме от себе си мисълта за Възкръсналия Христос, защото страшно е за нас Христовото Възкресение. Ако сме извършили тежък грях и ни изобличава съвестта в невярност към Христа и Неговите заповеди – на нашето сърце лежи камък, който загражда входа към него на светлината на Възкресението. Ако сме се потопили в житейски дела и сме им отдали сърцето си – то не усеща напълно радостта. Особено, ако у нас има неприязън или, още по-лошо, вражда към ближните, ако ги осъждаме и се превъзнасяме над тях – ние не можем да се радваме на срещата с Възкръсналия Господ. Тогава или се съмняваме в Деня на Възкресението, подобно на разколебалите се ученици, или не вярваме, както Неговите врагове, или подсъзнателно не желаем среща с Него.

Но да отхвърлим от себе си всички съмнения, да принесем покаяние! Един друг да се прегърнем, да простим на тези, които ни ненавиждат и радостно да възкликнем: Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав.

Христос воскресе!