Начало › Публикувани отговори ›

Когато един от съпрузите е невярващ

Версия за печатВерсия за печат

Здравейте! Вярвам в Бог и се старая да изпълнявам заповедите Му, да се боря с вредните си наклонности, моля се и се уповавам единствено на Него. Чeта богословска литература и се интересувам от духовното, от Словото Божие и писанията на св. Отци. Грижа се за съпруга и дъщеря ни. Съпругът ми не е вярващ, настроен е критично към Църквата и не е съгласен да практикувам вярата си - пост, изповед, причастие, участие в богослужението. Аз самата бях невежа по отношение на вярата. Това се промени по време на брака ни. Търпя и се моля да се промени и той. Съобразявам се с волята на съпруга си. Искам да възпитаме детето си в християнските ценности. Зная, че единствено Бог може да помогне. Какво ще ме посъветвате? Благодаря, че давате възможност да ви пиша и получа отговор.

Отговаря: 
Александра Карамихалева

Противно на разпространеното мнение, вярата не се изчерпва само с ходенето на църква и спазването на поста - това е най-малкото, което може да направи един вярващ човек. Вярата определя нашата ценностна система, нашия светоглед, тя определя живота ни във всичките му сфери. Затова и съвместният живот в брака на двама души с различен религиозен статус е толкова труден. Това в какво вярват, определя вижданията на съпрузите и за възпитанието на децата, и за приоритетите на семейството, и за отношението с другите хора, и разпределението на свободното време и т.н. и т.н., определя целия им личен и съвместен живот.


Водена от това разбиране за значението на вярата в живота на човека и за брака, св. Църква не препоръчва на своите чеда да сключват брак с друговерни и невярващи.

 
Вашият случай обаче е друг. Вие сте повярвала след сключването на брака, а съпругът ви е останал невярващ. В такъв случай св. ап. Павел казва: „Ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена и неповярвала жена бива осветена от вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети”. „Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа?” - пита апостолът. (1 Кор.7:13-16). Сама разбирате - със съпруга си сте "една плът", а детето Ви е плът от плътта ви, така че освещавайки себе си с живот по Божиите Заповеди и общение с Бога, Вие освещавате и членовете на семейството си.

 

Вие искате съвет, но самото Ви писмо би могло да се приложи като "кратък наръчник" за това как трябва да живее една християнка, обвързана в брак с невярващ мъж. Единственото, което бих могла да добавя към вашите думи, е да вършите всичко това: грижата за семейството си, молитвата за близките Ви, търпението, съобразяването със съпруга и т. н., водена от любов. Любовта е, която променя хората и душите, тя е език, който всички разпознават: и вярващи и невярващи, знаещи и незнаещи, добри и зли... тя е "проповедта," на която всяко сърце откликва. Молете се за съпруга си и го обичайте в двойна мяра, защото той няма Христос за утешител и опора, няма светиите за ходатаи и пример в живота. Той има само Вас.