130 години от кончината на Ангел Иванов - Севлиевеца

Версия за печат

През 2009 година се навършиха 200 години от рождението на бележития български църковно-музикален деец и издател на псалтикийни книги хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. През настоящата 2010 г. се навършват 130 години от кончината на бележития ни възрожденец. По заслуги за развитието, благосъстоянието и утвърждаването на църковно-певческото дело в България той е сред първите, а в някои отношения дори и първи – издава църковно-певчески пособия, чийто брой е постигнат едва след десетилетия от Манасий п. Теодоров.

Музикословеснейшият възрожденец и забележителен родолюбец хаджи Ангел Иванов е роден през 1809 г. в тракийското село Кара-реизово (или Карайзово, днес с. Болярци), Пловдивска епархия, разположено в равнината на 8 км северно от Асеновград (тогава Станимака). Денят и месецът на неговото раждане не са известни.

Родителите му били заможни хора. Когато Ангел бил на 12-годишна възраст, баща му го завежда в Бачковския манастир и го предава на игумена да го просвети и възпита. Вероятно в това родителско начинание имало замисъл и в по-дългосрочен план - да бъде оставен впоследствие за послушник, а след време и замонашен, каквато традиция в ония времена не била рядкост сред богатите, но благочестиви български семейства. По време на 3-годишния си престой в св. обител Ангел наистина е всред изпитаваните за монашеско пострижение, т. е. в групата на послушниците.

Монахолюбивата му нагласа проличава отново след години, когато заминава за Божи Гроб с твърдото намерение да стане монах. В Бачковския манастир той получава и първите си уроци по псалтика и богослужебен ред (типик), а междувременно научава и гръцки език. Забелязвайки усърдието му при изпълняването на манастирските послушания и голямото му желание да усъвършенства познанията си в областта на псалтикийното изкуство и другите богословски науки, през 1824 г. манастирското управление (старческият събор) го изпраща да учи в Богословското училище на о-в Халки (на турски – Хейбели ада) – един от Принцовите острови в Мраморно море, а след като го завършва, му отпуска и стипендия да следва в Богословския факултет на Атинския университет.

От публикуваните изследвания на Петър Динев за живота на х. Ангел Иванов узнаваме, че бащата на Ангел Иванов бил родолюбив българин и не приемал асимилаторската политика на гръцкото духовенство и станимашките първенци – гърци и гърчеещи се българи, наричани от останалото българско население “лангери” (в местното наречие – нискоградусова (слаба) ракия, патока, с чието качество били сравнявани станимашките гъркомани). Бащата на х. Ангел впоследствие се изявява като един от най-изявените поборници за църковни и народностни свободи в този край и съответно станал омразен на гъркоманите в града. Като последица от това дошли редица неприятности и дори гонение спрямо сина му. В отговор на създалата се ситуация, управата на Бачковския манастир - подстрекавана от станимашките чорбаджии, а вероятно и използвайки случая, за да си възвърне по лесен и бърз начин изразходваните средства за учението на сина му, обсебила селския му имот.

Антигръцкото настроение на хаджи Ангеловия баща и предприетите ответни мерки срещу него станали известни в Атина и съответно оказали влияние върху отношението на университетската управа към Ангел Иванов. В развоя на тази кампания срещу самия него, той напуснал Атина и заминал за Йерусалим.

Там Ангел Иванов постъпил като послушник в руски манастир с намерение след време да се замонаши. След около година – през 1831 г., за великденските празници в Светия град пристигнали поклонници от Севлиево. Случайна среща и запознанство с тях предизвикали обрат в съдбата на младия българин. През изминалата година Ангел Иванов толкова добре бил усвоил църковнославянския език и руското църковно пеене, че божигробското братство му предоставило възможност да пее и по време на манастирските богослужения. Удостоявайки се да чуят прекрасния му глас, севлиевци единодушно взели решение да го поканят за учител в севлиевското килийно училище и певец в една от градските църкви.

Ангел Иванов не приел поканата веднага, но в крайна сметка и това станало. Пристигайки в Севлиево, той се заел с добросъвестно изпълняване на възложените му задължения. След няколко години обаче – през 1835 г., се оженил, и за да издържа семейството си, се захванал с по-печелившо занимание – станал търговец на бакалски стоки. Към църковнопевческото си призвание се върнал чак след 20 години. От 1855 г. до края на живота си х. Ангел Иванов отново е певец в църквата, която и преди това певчески обгрижвал - “Св. прор. Илия”.

През изминалия период на учение, неволи и странстване далече от родината, в него се зародила родолюбивата идея да състави псалтикийни пособия на църковнославянски език. Придобитите в Бачковския манастир теоретически и практически познания в псалтикийното изкуство, а впоследствие усъвършенствани в духовните школи, следвало да бъдат вложени в реализиране на замисленото народополезно начинание. Прилежно усвоената невмено-ортографската вещина в случая била особено необходима. Прелиствайки съставените от него певчески пособия, се уверяваме, че за времето си той наистина е между най-добрите специалисти в областта на Хрисантово-Хурмузиевата музикална писменост.

Съставя шест псалтикийни книги, издадени в Цариград, наброяващи общо 2022 печатни страници. Това са: “Ковчег цветособрания”, издаден през 1857 г.; “Въскресник”, издаден през 1859 г.; “Славик”- 1864 г.; “Стихирар”- 1968 г.; “Минейник”- 1869 г; и “Ирмологий”- издаден през 1870 г. Преобладаващата част от песнопенията в тях са негови и на Рилската певческа школа преводи от гръцки език. В страниците на тези църковнопевчески пособия Ангел Иванов помества и немалко свои собствени музикални мелосъчинения – „Велико славословие” на трети глас; “Да исправится молитва моя” на първи глас; “О Тебе радуется, Благодатная” на осми глас; “Небоявленника Христова” на втори глас; причастния “Въ памятъ вечную” на втори глас; две мелографии на причастния “Чашу спасения” на втори и трети гласове, а според данни в ръкопис от Научния архив на БАН, Сб. 14, оп. 6, а. е. 10 (стр. 464) - мелография върху същия текст на пети глас; три мелографии на причастния “Во всю землю” на трети, пети и шести гласове; и малко известния причастен за 16 август (Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос) – “Не отврати лица Твоего от насъ, молимъ Ти ся, Человеколюбче. Аллилуиа” на първи глас (Зографски сборник “Литургия”- стр. 267).

На неговата мелотворческа дейност приписват и общоизвестния полиелей “Раби Господа”, на първи глас, поместен в Псалтикийната утреня на Манасий п. Теодоров (стр. 98-104). От всичките му мелографии за най-популярни и забележителни творби се считат Богородичната песен (вместодостойно) за Василиева св. Литургия “О Тебе радуется, Благодатная” и полиелея “Раби Господа”. Приема се, че Ангел Иванов се потрудил и върху задостойниците за всички Господски и Богородиични празници, станали популярни с въведителната си рубрика: “по подражание на Петър Ламбадарий”, което би могло да означава, че е била направена преработка на Ламбадариевите стихирарически ирмоси. Известно е, че превод на задостойниците е правен и в Рилската певческа школа, но доколко двата превода са самостоятелни или зависими един от друг, предстои да бъде изследвано.

Една пък от най-известните негови адаптации на църковнославянски език е Кукузелевото песнопение “Владику и свещеноначальника нашего", засвидетелствана с името на Ангел Иванов в рилски ръкопис 5/63, л. 1 – 2 (на същото песнопение е правен превод от Николай Трендафилов и в Рилската певческа школа).

Приносът на х. Ангел Севлиевеца за подема на псалтикийното изкуство в пределите на отечеството ни е неизмерим. Съставените от него псалтикийни сборници са дело епохално и най-вече навременно, за преголямата нужда на Православната ни църква от певчески пособия. Книгите му в онова време били посрещнати с голяма радост и удовлетворение, а и днес значението им високо се цени. Впоследствие те влизат в основата и на Манасиевите сборници. В историята на българското църковно-певческо дело Ангел Иванов – Севлиевеца е вписан като знаменит песнотворец, майстор-преводач от елиноезични музикални оригинали и не на последно място – познавач от най-висока класа на теорията на съвременната невмена нотация.