СЛОВО ЗА ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” /Мат. 6:24/.

Братя и сестри! Вярата, която е срастване с Христос, изисква да се обърнем към Него като към най-висшата ценност. Пълното срастване с Христос изисква свобода на сърцето, следователно отвръщане от мамона, който ни заробва. Има два господари – Бог и мамонът, трети не съществува. Така говори най-висшият авторитет – Господ Иисус Христос. Отношението на единия господар към другия е отношение на радикално противопоставяне. Евангелието категорично заявява: „или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре” , т. е. не можем да се приобщим към Христос и да Му служим, ако в същото време служим и на мамона, макар че на всяка крачка сме изложени на изкушението да се съгласим на компромис и да се опитваме да съединим несъединимото.

„Никой не може да слугува на двама господари” /Мат. 6:24/. Кои са тези господари? Единият е Христос, нашият единствен, истински Господар. Другият е мамонът – фалшивият господар. Служенето на мамона означава робство, подчинение на някакви материални или духовни блага. Да обърнем внимание на това, че мамонът е наречен господар, на който се служи така, както се служи на царя. Ние или служим на Бога и Го обичаме, и тогава мразим мамона, т. е. нашата привързаност към материалните или духовните блага, или обичаме нашата привързаност към тези блага и следователно, дори и без да съзнаваме това, започваме да презираме Бога. Тези две действителности не могат да бъдат примирени.

Староеврейската дума „мамон” първоначално е означавала някакво съкровище, т. е. пари и скъпоценности, оставени на съхранение. С времето обаче настъпва еволюция в разбирането на този термин. Започнали да смятат, че щом са оставили скъпоценни предмети за съхранение при банкери или някое доверено лице, могат да разчитат на това съкровище и да възлагат надеждите си на него. Това е първата степен в еволюцията. Мамонът се превръща в предмет на доверие. А след това започват да пишат „мамон” с главна буква и така се появява въпросният фалшив господар и владетел. Всичко, на което човекът е възлагал надежди, започва да се превръща за него в бог.

А на кого или на какво се надяваме ние? На какво разчитаме? Кой е нашият Бог? Ако се уповаваме на фалшив бог, ще изпитаме горчивината на разочарованието, защото това е господар, който рано или късно ще ни разочарова. Но това ще бъде за нас голяма благодат – защото ще започне да се руши нашето доверие в мамона.

Какво може да бъде този мамон, който поробва сърцата ни? Той може да приема облика както на материални, така и на духовни блага, например привързаност към парите, привързаност към работата, привързаност към собственото ни спокойствие. Всички тези видове привързаности са причина за нашето поробване, държат ни в робство. Човекът трябва да се привързва само към една единствена действителност –към Божията воля. Всяко заробване ни затваря и изолира от Бога и намалява нашата вяра.

Напрежението, стресът, безпокойството, тъгата, които ни придружават в живота, са знаци, които показват, че служим на някакъв вид мамон. Има хора, които живеят в постоянно напрежение. Колко голяма трябва да е тяхната привързаност към нещо, противно на Бога. Хората, свободни от привързаности, са изпълнени с Божия мир. Божият мир изгражда и укрепва психическото здраве, което на свой ред влияе върху телесното. По този начин и духът, и психиката, и тялото вземат участие във свободата на човека. Човекът, освободен от привързаности, в същото време се освобождава от бръчките на лицето, от стреса, от болестите на нашата цивилизация. Мамонът разрушава системно човека. Той не само ни парализира, възпрепятствайки нашето устремяване към Христос и срастване с Него, но в същото време разрушава здравето и психиката ни.

Отчетлив симптом за наличието на разни привързаности е и нашето униние в ситуациите, когато Бог ни отнема нещо.А Той ще ни отнема това, което ни поробва, всичко, което представлява наш най-голям враг, което е причина сърцата ни да не са свободни за Господа. Едва когато започнем да разбираме тези ситуации и да ги приемаме спокойно, ще ставаме все по-свободни. Атмосферата на свобода е необходимо условие, за да може нашата молитва да се разгърне. Именно затова Христос се бори сърцата ни да бъдат свободни. Бори се с помощта на различни събития, чрез премеждия и бури, поставяйки ни в трудни положения, по време на които ни дава шанс да сътрудничим интензивно с благодатта. Във всички тези ситуации Христос очаква, че ще направим усилия да пречистим сърцата си, омърсени от разните привързаности и от слугуването на мамона.

Ето защо трябва да посрещаме всички трудни моменти в живота, да приемаме всяко вътрешно и външно разочарование като благодатна възможност да умрем за себе си и да влезем по-пълно общение с нашия Себеотричащ Се страдащ Спасител.

Да вярваш, означава да виждаш и разбираш смисъла на своя живот през призмата на Евангелието: че най-важен е Бог. Нашият живот трябва да бъде обърнат към Него, към търсенето и съзиждането на първо място на Неговото царство, с вяра, че всичко останало ще ни се придаде /Мат. 6:33/. Бог иска да дари всеки човек с пълнотата на любовта Си. Но може да дарява само в зависимост от това, доколко сме отворени, доколко сме съгласни да бъдем оголени от привързаностите, за да се открие място за Него. Вярата освобождава в нас пространство, предназначено за Бога. Нека Му принесем своето покаяние и смирение, за да проправим път за Божията благодат. Амин.