В какво се състои „ФЕНОМЕНЪТ” на Ванга?

Версия за печат

Българската пророчица и лечителка Ванга Димитрова от Петрич е известна не само в България. За нея са снимани филми, написани са немалко научни статии и книги, но малцина са онези, които наистина разбират какво представлява реалната същност на „феномена Ванга”. За съжаление, някои православни дори я сравняват с блажената Матрона Московска, считайки Ванга за дълбоко вярваща християнка, едва ли не свята. Нека разгледаме фактите. Добра храна за нашите разсъждения може да бъде книгата на нейната племенница Красимира Стоянова „Истината за Ванга”. Без да си дава сметка за това, К. Стоянова неволно е написала страшната и горчива истина, напълно дискредитираща любимата й леля.

Защо Ванга е влязла в „контакт”?

Известната в целия свят сляпа „пророчица” и лечителка от България, Вангелия Димитрова (1911 – 1996), известна на всички с домашното си име Вангела или просто Ванга, още в младежките си години влиза в контакт с някои същества от невидимия или „паралелен” свят (в християнството те се наричат бесове, демони или паднали ангели) и получава име – Ванга.

Колкото и да не изглежда странно, това име има значение, за което очевидно не е знаела и самата Вангела. Може да изглежда случайно, но на езика на жителите на страната Бапенда, простираща се между Габон и границата на Ангола, „Ванга” буквално значи „зъл дух”, който може да се вселява в човека и подчинявайки волята му, да го управлява. За това пише в книгата си „Свидетел на магьосничества” американският изследовател Гари Райт, който пътешествайки по целия свят е събирал уникални сведения за въздействието на магическите ритуали върху човека, оставайки въпреки това атеист.

Опитвайки се да изясним причината за „предразположеността” на Ванга за контакт с невидимия свят, ще отворим книгата на нейната племенница. Веднага привлича внимание фактът, че Ванга от ранно детство е имала, както биха се изразили медиците, признаци на израждане или дегенерации: „Родила се е два месеца преждевременно, била доста хилава, със залепени за главата уши и залепени пръстчета на ръцете и краката.

Посочените признаци за дегенерация (към тях се отнасят и други вродени уродства) при всички народи още от древността са се считали за признаци на Божия гняв, паднал върху някой от предците, при това отдавна е било забелязано, че тези признаци, като печат се предават от род в род. Предполага се, че именно греховността и неблагодарността на родителите, а вероятно и на по-далечни преки роднини е била причината за липса на Божествена защита (Божия благодат) при Ванга, което е обусловило възможността за контакт с разумни демонични същества.

Трябва да отбележим, че законът за духовната наследственост, с чието действие се обуславя предаването на духовни качества от родители и предци към деца, внуци и по-далечни потомци подобно на всички други закони, има своите изключения. Въпреки това, много често причините за страданията на децата, техните болести, а особено раждането на бебета с вродена уродливост или с така наречените „наследствени болести”, могат да се обяснят с греховността на родителите (или предците им), които са загубили Божествената благодат заради много сериозни (смъртни) грехове, като например открито богоборство, участие в разрушаване и оскверняване на християнски светини, в атеистична пропаганда, в убийство (пряко или косвено, например, чрез доносничество), в блудни грехове, в содомия, а също така участие в магически обреди, спиритизъм, окултизъм и т.н.

Както показват наблюденията на съвременните генетици, отстъпването на благодатните енергии довежда до необратими мутации в генетичния апарат, често следствие от което е появата на наследствени болести и различни уродства. В последния случай децата се раждат с две глави или с шест пръста на ръцете и краката, или пък въобще без ръце, без крака, без очи, а понякога с такива странни образувания, като опашка, рога или коса, покриваща цялото тяло на новороденото от главата до краката, включително и лицето му, с което става подобно на лице на звяр. Подобни, съхранени в спирт новородени може да бъдат видени в музея на Московския Университет, в музея на Тимирязев или в Санкт-Петербургския „кабинет на куриозите” (кунсткамера).

Както вече отбелязахме, законът за духовната наследственост, известен от дълбока древност, също има изключения, които в повечето случаи зависят от замисъла на Твореца, създал Вселената и цялото й множество от закони, явяващи се предмет на изучаване от различни науки. В някои случаи, обаче, Божественото вмешателство в естествения ход на всемирните процеси, се обуславя от свободната боля на човека.

Това се случва тогава, когато праведен човек, достигнал най-високата степен на нравствена чистота и богообщение, моли Създателя да измени хода на естествените закони. И Бог изпълнява молитвата на праведника, въпреки че понякога чува и молбата на разкайващия се грешник, за което има немалко примери в историята. Трябва да помним, че само Бог-Творец може да се намесва в действието на произволен, даден от Него закон и временно да го измени, въпреки че прави това (според опита на човечеството) достатъчно рядко. Ясни указания за съществуването на такива изключения, обусловени от Божия промисъл, дава апостол Йоан Богослов, който разказва как излизайки от Йерусалимския храм, Господ Иисус „...видя един сляпороден човек. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.” (Ин. 9, 1-3)

Както се вижда от въпроса на апостолите, те знаели за закономерната връзка на родителските грехове и вродените уродства, което не е отричал и самия Спасител. Но в конкретния случай се е оказало, че увреждането на младия човек е било резултат на Божия промисъл. Подобни изключения са известни и в по-късните векове. Така, например, Матрона Московская, която също се е родила сляпа, макар и неполучила прозрение чрез чудо, е получила даровете на Божията благодат, благодарение на които в лютото време на гонения против Църквата е успявала да подпомогне и укрепи във вярата мнозина. Вродените увреждания на някои праведници според Божия промисъл са им помагали, първо, да не изпаднат в гордост, вследствие на „премногото откровения” (Второ послание до Коринтяни, 12, 7), и второ са ги съхранявали от преследвания от страна на богоборците. Но много често вродените увреждания или наследствените болести могат да бъдат следствие от духовното неблагополучие на семейството и рода.

"Подарък" за врачката

Възникването на контакт с обитателите на паралелния свят или по-просто казано, с демоните, по наши данни, много често бива свързвано с някакъв нещастен случай: падение, болест, автомобилна катастрофа, удар от ток, клинична смърт и пр.

Нещо подобно е станало и с Ванга, когато през 1923 г. е била вдигната във въздуха от ураган, който я отнесъл далече в полето. В резултат, тя е загубила зрението си. Момичето било лекувано с достъпни средства. За съжаление, независимо от това, че всичките й роднини били православни по рождение, те се обърнали за помощ при лечители, които Православната църква нарича демонослужители. Красимира пише: „Обърнали се към разни баячки и знахарки” Ето как 12-годишната Ванга, подобно на други „контактьори” (например Ника Турбина, Вика Ветрова които от най-ранна детска възраст, под диктовката на неизвестни на тях същества  писали стихотворения, чието съдържание не осъзнавали, е била водена при медиуми (лечители), чрез които е бил осъществен контактът със същества от паралелния свят, при това, както е показало времето – в така наречения псевдохаризматичен вариант.

В началото демоничните същества, съдейки по описанието на племенницата, не позволявали на Ванга да разбере за тях явно. С помощта на телепатична транслация на зрителни образи непосредствено в съзнанието на сляпата девойка, те й показвали неща, които тя не била в състояние да види и знае. Именно така тя разбирала за сънищата, които сънували нейните приятелки нощем. Технологията на ясновидството в конкретния случай е следната: съществата от паралелния свят, които най-често влагат по време на сън почти цялата зрителна информация, при появяването в дома на Ванга на поредната нейна приятелка, показвали на сляпата „пророчица” всичко онова, което били показали през нощта на съответната посетителка. Нека обърнем внимание, че „православните” девойки извършвали езически обреди, като се занимавали с гадаене, което се явява пряко обръщане към нечисти духове и несъзнателното им призоваване, което категорично се забранява от Църквата. Призованите по този начин духове излъчвали в съзнанието на спящите девойки образи, които след това показвали на Ванга. Ето какво е написала за това племенницата й: „Пак на друг един празник, деня на Свети четиридесет мъченици, момите слагали напреко на реката клонки и правели „мост”, защото вярвали, че през нощта ще сънуват как по него ще мине техният бъдещ избраник. На другия ден обаче почти никоя от тях не можела да изненада Ванга, защото тя сама им казвала какво са сънували през нощта. Били много странни тези нейни прояви, но никой не се и мъчел да ги обясни”. В друг случай, например, съществата от паралелния свят са излъчвали в съзнанието на Ванга образ на реален човек, когото тя никога не е виждала, а и няма как да е виждала, поради слепотата си. Племенницата й разказва следния случай: Веднъж от стадото, което пасъл баща й, е изчезнала овца. „Ванга го успокоила, казвайки, че овцата е открадната от един човек от село Соноситово. Тя подробно описала неговата външност. Бащата се изумил, дори той не познавал такъв човек, камо ли пък Ванга, която не излизала по-далеч от двора, а и никакви познати в онова село те не били имали... Бащата отишъл в посоченото от Ванга село и наистина открил овцата в стадото на описания от нея човек. Крайно удивен и доста разтревожен, той заразпитвал дъщеря си за подробности, а тя отговорила, че е сънувала. Често тя тъжно повтаряла, че сънува разни неприятни събития, които след това се сбъдвали. Вероятно, това е бил началния стадий на нейното ясновидство”.

Превод: Десислава Шаркова