Начало › Православието по света ›

Кападокия -­ земя на мъченици, монаси и светители

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Георги ТОДОРОВ

Кападокия е уникален све­то­вен ту­рис­ти­чес­ки цен­тър със сво­и­те гла­во­за­май­ва­щи при­род­ни фор­ми и уни­кал­ни кул­тур­ни сък­ро­ви­ща. Тя е и мяс­то за пок­ло­не­ние. За­що­то тук се е про­ли­ва­ла кръв­та на мъ­че­ни­ци­те, тук се е осъ­щес­т­вя­вал не­ви­ди­ми­ят под­виг на от­шел­ни­ци­те, тук е зву­ча­ла про­по­вед­та на ед­ни от най-ве­ли­ки­те учи­те­ли на Цър­к­ва­та.

Ка­па­до­кия се на­ми­ра в сър­це­то на Ма­ла Азия, юго­из­точ­но от сто­ли­ца­та на Тур­ция Ан­ка­ра и об­х­ва­ща об­шир­на те­ри­то­рия с ви­со­ки пла­та, хъл­мо­ве и вул­ка­нич­ни вър­хо­ве меж­ду две­те го­ле­ми пла­нин­с­ки ве­ри­ги ­ Пон­тийс­ки­те на се­вер и Та­вър на юг. На за­пад тя сти­га до Со­ле­но­то езе­ро, а на из­ток до ре­ка Еф­рат.

Хрис­ти­ян­с­ка­та про­по­вед нав­ли­за в те­зи зе­ми още през апос­тол­с­ки­те вре­ме­на. Най-прос­ла­ве­ни­ят све­тец ро­дом от та­зи стра­на, кой­то с кръв­та си е сви­де­тел­с­т­вал за Хрис­та, е св. ве­ли­ко­мъ­че­ник Ге­ор­гий Ка­па­до­кийс­ки (По­бе­до­но­сец), за­ги­нал за вя­ра­та по вре­ме на им­пе­ра­тор Ди­ок­ле­ци­ан. По пре­да­ние за род­но мяс­то на св. Ге­ор­гий се со­чи ра­йо­нът По­та­мия (Де­рекьой) при днеш­но­то се­ло Гю­зел­кьой, къ­де­то има дре­вен храм пос­ве­тен на ве­ли­ко­мъ­че­ни­ка. Не­го­ви изоб­ра­же­ния на бял кон се сре­щат в поч­ти всич­ки сте­но­пи­са­ни ка­па­до­кийс­ки хра­мо­ве.

Ро­дом от Ка­па­до­кия е и св. мъ­че­ник Йе­рон (7 но­ем­в­ри), пос­т­ра­дал за Хрис­та съ­що по вре­ме­то на Ди­ок­ле­ци­ан. От жи­ти­е­то на све­те­ца, пи­са­но око­ло 600 г., зна­ем, че за да не по­пад­не в ръ­це­те на езич­ни­ци­те, св. Йе­рон се е ук­ри­вал “в ед­на го­ля­ма пе­ще­ра, ко­я­то не би­ла при­род­на, а би­ла из­дъл­ба­на в ска­ла­та с го­ля­мо уме­ни­е”. Спо­ред пре­да­ни­е­то гро­бът на св. Йе­рон е в един па­рак­лис при днеш­но­то се­ло Ав­джи­лар, а друг ска­лен храм от V век при с. Ча­у­шин се смя­та за мяс­то­то, къ­де­то се е съх­ра­ня­ва­ла не­го­ва­та от­ря­за­на ръ­ка и къ­де­то са за­па­зе­ни во­тив­ни изоб­ра­же­ния от пок­лон­ни­ци, бла­го­дар­ни за хо­да­тайс­т­во­то на све­те­ца.

След Ми­лан­с­кия указ (313 г.) в ця­ла­та им­пе­рия нас­та­ва вре­ме на въз­ход за хрис­ти­ян­с­т­во­то. Най-зна­ме­ни­ти­те ка­па­до­кийс­ки све­ти­те­ли про­си­я­ват към края на IV век. То­ва са ве­ли­ки­те учи­те­ли на Цър­к­ва­та св. Ва­си­лий Ве­ли­ки (ок. 330 ­ 379), св. Гри­го­рий Бо­гос­лов (ок. 330 ­ ок. 390) и св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки (331-394). Тях­но­то де­ло оба­че се ос­но­ва­ва на ду­хов­ни­те ос­но­ви по­ло­же­ни от пре­диш­ни­те по­ко­ле­ния. Най-ярък при­мер в то­ва от­но­ше­ние да­ва се­мейс­т­во­то на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки. Ос­вен брат му св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки с ве­не­ца на све­тост­та са удос­то­е­ни ба­ба му св. Мак­ри­на Стар­ша, май­ка му св. Еми­лия, сес­т­ра му св. Мак­ри­на и дру­ги­ят му брат св. Пе­тър Се­вас­тийс­ки.

IV век е дейс­т­ви­тел­но Злат­ни­ят век на Ка­па­до­кия. Съх­ра­не­ни­те до днес сто­ти­ци скал­ни цър­к­ви и ма­нас­тир­с­ки ком­п­лек­си от след­ва­щи­те вре­ме­на сви­де­тел­с­т­ват за на­би­вал раз­ц­вет на мо­на­шес­т­во­то, кой­то се ос­но­ва­ва на по­ло­же­на­та през то­зи век ос­но­ва.

В за­пад­на­та част на Ка­па­до­кия са се на­ми­ра­ли древ­ни­те епис­коп­с­ки ка­тед­ри на св. Ва­си­лий Ве­ли­ки (Ке­са­рия, днеш­ни­ят град Кай­се­ри), на св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки (Ни­са, днеш­ни­ят град Нев­ше­хир) и на св. Гри­го­рий Бо­гос­лов (На­зи­анз, чи­и­то раз­ва­ли­ни са из­точ­но от гр. Ак­са­рай). Точ­но в то­зи ра­йон се на­ми­ра зо­на на ме­ки ска­ли от вул­ка­ни­чен про­из­ход (ту­фи), ко­и­то лес­но се под­да­ват на об­ра­бот­ка. От не­за­пом­не­ни вре­ме­на мес­т­но­то на­се­ле­ние е из­си­ча­ло пе­щер­ни и под­зем­ни жи­ли­ща. Та­зи тра­ди­ция е ус­во­е­на от мо­на­шес­т­во­то и от IV век на­сет­не тук в ска­ли­те се съз­да­ват де­сет­ки ма­нас­ти­ри, сто­ти­ци цър­к­ви и мо­на­шес­ки ке­лии.

Най-ста­ри­те от дос­тиг­на­ли­те до нас скал­ни цър­к­ви и ма­нас­ти­ри са от V-VI век, сре­щат се не­мал­ко хра­мо­ве с ук­ра­са от вре­ме­то на ико­но­бор­с­т­во­то (VIII-IХ в.), но най-мно­го са от след­ва­щия пе­ри­од до зав­ла­дя­ва­не­то на Ка­па­до­кия от сел­джук­с­ки­те тур­ци ­ про­цес, кой­то про­дъл­жа­ва от ХI до ХIII в. През то­ва вре­ме хрис­ти­ян­с­ко­то при­със­т­вие тук за­поч­ва да за­па­да и то­зи упа­дък про­дъл­жа­ва през ос­ман­с­кия пе­ри­од.

Все пак тук се за­дър­жа ком­пак­т­но хрис­ти­ян­с­ко на­се­ле­ние, ко­е­то в по­ве­че­то от се­ли­ща­та е мно­зин­с­т­во чак до гръц­ко-тур­с­ка­та вой­на и пос­лед­ва­ло­то из­сел­ва­не на мес­т­ни­те хрис­ти­я­ни в Гър­ция през 1923 г. Обик­но­ве­но те­зи хрис­ти­я­ни би­ват на­ри­ча­ни “гър­ци”, но то­ва наз­ва­ние се из­пол­з­ва по-ско­ро ка­то си­но­ним на “п­ра­вос­лав­ни” без от­но­ше­ние към ет­ни­чес­кия им про­из­ход. Мно­го от тях са тур­с­ко­го­во­ря­щи хрис­ти­я­ни. Дру­ги­те го­во­рят гръц­ки език, но са нас­лед­ни­ци на древ­но­то мес­т­но на­се­ле­ние. Впро­чем по вре­ме на араб­с­ки­те на­шес­т­вия през VII век ра­йо­нът е бил обез­лю­ден и се на­ло­жи­ло ро­мейс­ки­те им­пе­ра­то­ри да пре­се­лят в то­зи край сла­вян­с­ко на­се­ле­ние за под­сил­ва­не на гра­нич­на­та от­б­ра­на.

Су­хи­ят кли­мат, труд­но­дос­тъп­ни­те пе­ще­ри и пос­то­ян­на­та тем­пе­ра­ту­ра в тях са съх­ра­ни­ли без­б­рой сте­но­пи­са­ни хра­мо­ве, ко­и­то прев­ръ­щат Ка­па­до­кия в ед­но от най-го­ле­ми­те хра­ни­ли­ща на сред­но­ве­ков­но­то пра­вос­лав­но из­кус­т­во.

Све­тът от­к­ри­ва та­зи сък­ро­вищ­ни­ца бла­го­да­ре­ние на фран­цу­зи­на Гю­йом дьо Жер­фа­ни­он. Той ид­ва за пръв път тук през 1907 г. и ос­та­ва оча­ро­ван от не­ве­ро­ят­на­та кра­со­та на фе­е­рич­ни­те пей­за­жи и най-ве­че от скал­ни­те цър­к­ви. Це­лия си по-на­та­тъ­шен жи­вот той ще пос­ве­ти на изу­ча­ва­не­то на ка­па­до­кийс­ки­те хра­мо­ве, а про­уч­ва­ни­я­та му ще бъ­дат из­да­де­ни в ос­но­во­по­ла­га­щия труд “Ед­на но­ва про­вин­ция на ви­зан­тийс­ко­то из­кус­т­во: скал­ни­те цър­к­ви в Ка­па­до­ки­я”, пуб­ли­ку­ван в Па­риж от 1925 до 1942 г.

Опи­са­ни­те от не­го ико­ног­раф­с­ки прог­ра­ми на ка­па­до­кийс­ки­те цър­к­ви пред­с­та­вят ня­кол­ко ета­па. Най-мал­ко са съх­ра­не­ни­те от пре­ди­ко­но­бор­с­кия пе­ри­од (V-VII в.). От вре­ме­то на ико­но­бор­с­т­во­то са за­па­зе­ни хра­мо­ве с не­фи­гу­рал­на ук­ра­са (кръс­то­ве, ге­о­мет­рич­ни фор­ми, рас­ти­тел­ни мо­ти­ви и пр.). Най-прек­рас­ни­те сте­но­пис­ни ан­сам­б­ли са от Х и ХI век. Те пред­с­та­вят как­то сто­лич­на­та кон­с­тан­ти­но­пол­с­ка тра­ди­ция, та­ка и вли­я­ни­е­то на из­точ­ни­те кул­ту­ри (Си­рия, Ар­ме­ния и пр.).

Днес тук има мал­ко ос­та­на­ли хрис­ти­я­ни. Пре­об­ла­да­ва­що­то на­се­ле­ние е мю­сюл­ман­с­ко. Мес­т­ност­та е пре­вър­на­та в ту­рис­ти­чес­ки рай за­ра­ди сво­и­те не­ве­ро­ят­ни при­род­ни кра­со­ти и кул­тур­ни да­де­нос­т.

Но Пра­вос­ла­ви­е­то не е прос­то кул­ту­ра, то е жи­вот и път към Жи­во­та. За­то­ва пра­вос­лав­ни­те пок­лон­ни­ци тръг­ват към Ка­па­до­кия не са­мо в тър­се­не на кра­со­та­та (кра­со­та­та на Тво­ре­ни­е­то и кра­со­та­та на бо­гов­дъх­но­ве­но­то ху­до­жес­т­во), но най-ве­че за да вля­зат в мо­лит­ве­но и ли­тур­гий­но об­ще­ние с веч­ни­те и бо­гоп­рос­ла­ве­ни ка­па­до­кий­ци ­ мъ­че­ни­ци­те, от­шел­ни­ци­те, све­ти­те­ли­те.

Подземните градове

В Кападо­кия са из­пол­з­ва­ли ме­ки­те вул­ка­нич­ни ска­ли за из­дъл­ба­ва­не­то на це­ли под­зем­ни гра­до­ве, къ­де­то са се ук­ри­ва­ли при вра­жес­ко на­па­де­ние. Слож­на сис­те­ма от ту­не­ли и по­ме­ще­ния, раз­по­ло­же­ни на 18 до 20 ета­жа (по­ве­че от 40 мет­ра) под зе­мя­та, е оси­гу­ря­ва­ла убе­жи­ще на 20 000 ду­ши за ня­кол­ко ме­се­ца. Та­зи прак­ти­ка е съз­да­де­на още от вре­ме­то на хе­ти­те, опи­са­на е от Ксе­но­фон в не­го­ва­та кни­га “А­на­ба­зис”.

Хрис­ти­я­ни­те нас­ле­дя­ват и до­раз­ви­ват под­зем­ни­те гра­до­ве, ка­то из­г­раж­дат в тях хра­мо­ве, ма­нас­ти­ри, учи­ли­ща. Та­ка нап­ри­мер в най-го­ле­мия от раз­к­ри­ти­те до­се­га под­зем­ни гра­до­ве (на­ре­чен от тур­ци­те Де­рин­кую, “Дъл­бо­ки­ят кла­де­нец”) мо­жем да вле­зем в под­зе­мен храм, из­дъл­бан във фор­ма­та на кръст на де­сет­ки мет­ри под зе­мя­та. Ни­то фо­тог­ра­фи­я­та, ни­то ви­де­о­ка­ме­ра­та мо­гат да пре­да­дат прос­т­ран­с­т­ве­но­то усе­ща­не на бо­го­мо­ле­ца, учас­т­ващ в св. Ли­тур­гия във вът­реш­ност­та на са­мия Кръст.