ЛЕГИОНЪТ НА СТРАСТИТЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното евангелско четиво се говори за изцелението от Господа на бесноватия човек, в който имало легион демони, т. е. няколко хиляди бесове, терзаещи неговата плът и душа. И ако не беше милостта Божия, то, разбира се, те биха го погубили. Но и ние с вас, макар да изглеждаме здрави хора, също така сме обладани от своего рода бесноватост. Трябва да различаваме собствено бесноватостта от обладаността от страстите, но понякога човек дотолкова силно се поддава на действието на страстите, че се държи по-лошо от бесноват. Ако бесноватият може да се удържи със силата на кръстното знамение, на светената вода, с някакви други светини или с молитва, то човек, обладан от страстите, не може да се удържи от нищо. Аз даже мисля, че на самия дявол е приятно да има роби, които му са подчинени чрез страстите, - те по-предано и искрено му служат, отколкото тези, в които той се вселява непосредствено. Бесноватият – това е душевно болен, безумен, не владеещ себе си човек, който едва ли може да осъществи някакви хитри замисли, ако въобще той има такива. А ето човекът, обладан от страстта, може със сатанинска хитрост и лукавство да изпълни най-сложни замисли, за да удовлетвори едни или други свои страсти: гордост, тщеславие, блудна страст, сребролюбие и други. Може да се каже, че както в гадаринския бесноват имало легион бесове, така и в нас има легион страсти. Нали ако ние подробно сме започнали да разбираме своите страсти с всичките им оттенъци и ги преброим, назовавайки всяка страст е с една дума, то, извинявайте, биха се получили няколко хиляди думи.

Свети Игнатий /Брянчанинов/ по традиция, идваща от далечни времена, дели всички човешки страсти на осем вида. Въобще светите отци говорят за осем главни страсти. Но това деление е направено само заради удобство, за да може да се води със страстите, така да се каже, целенасочена борба. Някои отци утвърждават, че основните страсти са три: славолюбие, сребролюбие и сластолюбие. Други казват, че са две: славолюбие и сластолюбие, - а от тези страсти произлизат всички останали. Класификацията не е така важна. Обаче, ако назовем всяка реално действаща в нас страст с нейното име – не условно, някак-си научно абстрактно, а реално действащо, - ние ще видим, че страстите са голямо множество. По такъв начин, макар страстите да са разделени на осем вида, но в това деление под всеки вид се обозначава една или друга страст, всяка от които, ако я разгледаме детайлно, има стотици оттенъци. Например, съществуват стотици разновидности на гордостта. Случва се, да кажем, че човек си въобразява, представя себе си като нещо велико, едва ли не равен на Бога. Някои адепти на източни религии отъждествяват себе си с божеството; ние знаем, че и антихристът ще отъждествява себе си с Бога – това е сатанинска гордост. Други си въобразяват, че те са призвани да спасят човешкия род и, действайки с пълна самоотверженост понякога погубват стотици, хиляди, милиони хора заради някаква нелепа идея, а в същност – поради своята гордост. Някои си въобразяват, че са учители, писатели, поети. Някои считат себе си за по-добри от своите приятели и съседи. У едни гордостта се проявява в самонадеяност, у други – в самоувереност, у трети – в презрение към ближните. У едни гордостта изисква постоянно да ги хвалят, а други съвсем не се нуждаят от човешкото одобрение и се затварят в себе си.

Ако разгледаме подробно всяка от осемте условно определени от светите отци страсти, ще видим, че съществуват хиляди техни разновидности. Колкото хора, толкова варианти на страстите. Всеки човек има своя индивидуалност – в нещо прилича на другите, в нещо се отличава. Това се проявява както в неговата молитва и неговите добродетели, така и в греха и в страстите. Затова може смело да се каже, че всеки от нас е обладан от легион от страсти и почти всяка наша крачка се осквернява от действието на някоя страст. Вършим ли нещо добро, веднага ще се примесят тщеславие и гордост. Беседваме ли за нещо по нужни полезни неща с лице от противоположния пол – примесва се блудната страст. Даваме ли милостиня – примесва се сребролюбието: ние започваме да разсъждаваме, дали да дадем или не и в какъв размер. Когато вършим добро дело и мислим при това за възнаграждение – отново действа сребролюбието. По такъв начин, едва ли не всяка наша крачка се осквернява от действието, даже не на една, а на много страсти. И при всичко това ние сме така заслепени, че не виждаме това! Така заслепени, че понякога изповядваме само два-три гряха! И това още е добре, защото други хора въобще не знаят, какво да кажат на изповед. Това говори за тяхната съвършена слепота и извратено духовно състояние: те не само не се борят с греха, но и не го виждат.

Обаче и при такова изобилие на страшни, мъчителни страсти не трябва да се отчайваме. Трябва да се държим благоразумно. Когато към нас се приближава Господ и се опитва да ни изцели, да не се държим подобно на гадаринския бесноват, който казал: „Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Нима си дошъл тука да ме мъчиш преди време?” /вж. ст. 28; Мат. 8:29/ Нали и ние също не искаме да ни изцеляват, защото това изцеление е мъчително. Откъде идва това? От това, че ние така сме се сраснали със своите страсти, че избавлението от тях възприемаме като смърт, мъчение, като лишение и с всички сили се противим на своето изцеление. Господ ни изцелява не така, както е изцелявал хората по времето на Своето пребиваване на земята: сега Той действа някак си скрито, тайнствено. Например, ако някой човек ни обиди, оскърби, това е по допущение Божие, за да се смирим, ние пък се противим. Някой иска да ни лиши от заслуженото, както на нас ни се струва, възнаграждение – ние роптаем и негодуваме, а на практика така Господ иска да ни избави от сребролюбието. Нещо повече, този, който ни е обидил не осъзнава, че е само сляпо оръдие на нашия Господ Иисус Христос за нашето изцеление, за изгонването от нас на легиона от страсти, които ни хвърлят ту в огън, ту във вода,ту ни блъскат в камъни, разкъсвайки всички вериги: устави, установления, заповеди, - и нищо не може да ни удържи. Ние се противим на Божието изцеление и умоляваме: „Какво имаш с нас, Иисусе, Син на Бога Всевишни?Остави ни на мира, не ни закачай! Дай ни спокойно да поживеем такива, каквито сме, на нас ни харесва да бъдем бесновати!” Ние дотолкова сме обезумели и ослепели, че този див живот ни харесва, тази бесноватост, тази духовна голота са обичайни за нас…

И нека да не се превъзнасяме над действително бесноватите хора. Да разберем, че има и друга бесноватост, не по-малко погубваща човека, макар и без явно вселяване на бяс. Нека се изповядваме не с думи, а с вътрешно осъзнаване, със сърдечно чувство, че ние сме големи грешници, че в нас има безчислено количество страсти, и затова ние се нуждаем от непрестанно покаяние. Ние не трябва да се противим на Господа, Който идва да ни изцели: чрез някоя скръб, чрез вразумяващи ни книги, които изведнъж ни откриват греховете ни и ни показват път към изправление, чрез проповед на свещеника, чрез изповед, чрез някакво усещане по време на молитва, може би даже чрез беседа с приятели. Господ има множество начини, за да се докосне тайнствено до нас и да се опита да ни изцели. Нека не се противим на това, да не възкликваме: „Какво имаш с нас, не ни мъчи преди време!” Да си припомним как се държим: нима искаме да страдаме заради Господа Иисуса Христа? Нима не се опитваме по всякакви начини, каквито са възможни, да избегнем мъчения? Нима не се отклоняваме всячески от тази мъчителна борба с легионите демони, живеещи в нас? При всичко това, като не съгрешаваме само със смъртни грехове, ние считаме себе си едва ли не за праведници. Забравяйки за своето страшно греховно минало, ние лесно падаме в осъждане и се превъзнасяме над тези хора, които още не са се покаяли и, както ни се струва, се намират под Божественото осъждане.

Взирайки се в цялото това безчислено количество страсти, терзаещи и измъчващи ни, нека прибягваме към непрестанно покаяние, призовавайки Господа Иисуса Христа, Сина Божи. Да видим страстите, ние ще можем само тогава, когато мъжествено и безпощадно предявим към себе си тези изисквания, които трябва да изпълняваме, т. е. евангелските заповеди. Ще видим и колко далече отстоим от изпълнението на тели заповеди. И когато Господ дойде при нас в някаква скръб или вразумление, нека си спомним, че ние сами сме Го извикали, сами сме искали Той да ни изцели, и нека да не Му се противим. Да се съгласим на тези мъчения, да претърпим жестока борба със страстите, която Сам Спасителят сравнява с отсичане на части от тялото, - да претърпим, за да бъдем помилвани в бъдещия живот от възлюбления Господ наш Иисус Христос. Амин.

Превод: свещ. Йоан Карамихалев